На първи юни, както сигурен съм всички знаете, бе денят на детето. Затова искам да пожелая на всички деца честит празник и да бъдат винаги здрави и усмихнати. И днес искам да ви разкажа накратко за този весел ден в Китай и как се отбелязва той.

За хората родени през 60-те години на миналия век, Денят на детето означаваше главно концерти и встъпване в редовете на пионерската организация, и всичко около него се организираше от училищата. После децата ходеха на екскурзии в парковете или по книжарници, и преди вечеря всичко утихваше.

За поколението на 70-те Първи юни също бе белязан с песни и танци, макар и не толкова масови, колкото на техните батковци. Следобед те просто играха с учителите и нямаше нищо по-специално.

По-вълнуващ стана Денят на детето за тези, които имаха щастието да се родят през 80-те години. Тогава детските забавления станаха много повече. Някои училища организираха екскурзии в парковете, посещения на музеи или излети в планината. Други пък отиваха на детски театър или куклено шоу. Разбира се, имаше и училища, които не правеха нищо, за да отбележат празника, и продължаваха с нормалното обучение. За щастие, моето не бе сред тях, и винаги организираше нещо интересно и забавно за нас децата.

С течение на времето, много от днешните училища отново изоставиха празника и предпочитат да дадат един ден почивка на децата, отколкото да организират екскурзия или посещение на музей например. Повечето родители също са заети на работа и нямат време за празненства, особено ако се паднат в делничен ден. Така че, на 1 юни най-честата гледка в парковете е деца, придружавани от бабите и дядовците си.

Лично аз се радвам, че по мое време, нещата бяха различни и успях да натрупам много хубави спомени с приятели. Мисля че, повече възрастните като мен, все още искат да честват този весел празник, за да си припомнят радостта на детство.