Благодарение на сериозния опит, който китайските власти натрупаха при овладяване на епидемията от новия коронавирус, те успяха да стабилизират икономическото и социално развитие през първото тримесечие, а основните икономически индекси показват устойчива тенденция към подобряване. През изминалите месеци, въпреки извънредните мерки, много китайски компании не прекратиха връзките си с чужбина и участваха активно в справяне с пандемията, повишавайки в същото време способностите си за иновации.
Разпространението на COVID-19 по целия свят нанесе сериозен удар върху глобалната търговия и принуди много китайски фирми да търсят нови начини за развитието си. Една от тях е „Хаошун" в провинция Гуандун, която произвежда автомобилни части, 30% от които са за износ. След началото на епидемията обаче, поръчките от чужбина са спаднали драстично, обяснява мениджърът на компанията Цю Уейхао, и добавя, че благодарение на дигитализацията и редица други иновации са успели да променят начина си на развитие и правене на бизнес, и това им е помогнало да намерят нови клиенти и разберат нуждите им.
„Печалбите ни от януари до април нараснаха с 53% спрямо същия период на миналата година. Платформата на „Алибаба" за клиент към производител (C2M) играе важна роля за разбиране на потребителите, техните изисквания и търсенето, и има важна роля", обяснява той.
Цю Уейхао добавя, че компанията му се занимава с производството на продукти за почистване и дезинфекция на автомобили, а сега прави и аерозолни флакони. През първите четири месеца на годината, износът ѝ е нараснал значително и дневно екпедират между 15 до 20 контейнера.
Данни на митниците показват, че през април обемът на търговията на Китай с чужбина е бил за 2,5 трилиона юана, от които износът е 1,41 трилиона юана или ръст от 8,2%.
С разрастването на епидемията в целия свят, продуктите за предпазване и контрол са все по-търсени.
Така например, компанията „Дзиндунфан" (BOE Technology Group Co., Ltd) е разработила предупредителна система, която дава данни за телесната температура на места, където се събират много хора, и работи активно с чужбина. Мениджърът ѝ за дигиталните здравни продукти Гуо Дзитао казва, че училища и институции от страни в Америка и Югоизточна Азия имат интерес към нея и в момента изпълняват поръчки.
От 1 март до 6 май китайски антиепидемични продукти са били закупени от 194 страни. В средата на април в Шанхайската зона за свободна търговия бе създаден Център за индустриални услуги за офшорна препродажба, благодарение на което бяха улеснени валутните разплащания на 47 компании. Ръководителят на шанхайския клон на компанията „Карл Цайс" Сие Лей счита, че отварянето на центъра не само ще донесе печалби, но и ще повиши способността им за управление на глобалната верига за доставки и разпределение на ресурси.
От месец март насам се забелязва и възстановяване на доверието на чуждестранните инвеститори към Китай. Според анкета на Търговското министерство, от над 8700 чуждестранни компании в Китай, до 14 април близо 73% от тях са възстановили на 70% производството си.
Епидемията и свързаните с нея ограничения дадоха силен тласък на онлайн икономиката, особено секторите, свързани с потреблението. Мениджърът на компанията за детски облекла и обувки „Дзиндзян" г-жа Лин Мей обяснява, че в момента продуктите им се продават основно по интернет. През изминалите месеци все повече потребители са пазарували онлайн, а продажбите на компанията за първото тримесечие са се увеличили с 20%.
Според данни на Търговско министерство, през първото тримесечие е имало над 4 милиона излъчвания на живо по интернет на търговци, като на особена популярност се радват домакинските, кухненските и уредите, чиито продажби са скочили с 40%.
Първи май бяха първите почивни дни в Китай след началото на епидемията и през тях потреблението показа тенденция към възстановяване, особено по интернет, както и това на услуги, като в същото време пазарът няма недостиг, а цените са стабилни.
Джан Йеншън от Китайския център за международни икономически контакти счита, че устойчивото развитие на онлайн икономиката се дължи от дълбоката конвергенция между дигиталната и реалната икономики. В тези условия нещата, които не се правят на живо, могат да бъдат осъществени онлайн, като например срещи, изложения, преговори и пазаруване. Това от своя страна води до бурното развитие на нови технологии, отрасли и бизнес форми. Дигиталната икономика, интелигентните решения и автоматизацията разгръщат потенциала си чрез конвергенция с реалната икономика. На този фон, Китай ускорява и изграждането на 5G мрежата и центрове за големи данни. Това, според експерти, ще създаде добра основа за развитие на новата дигитална инфраструктура. Джан Йеншън обаче отбелязва, че като систематична програма, новата инфраструктура се нуждае от дългосрочни инвестиции и структурни иновации.
