Природата от векове ни предлага своите безценни дарове, които са навсякъде около нас. Пролетта е време, когато тя се събужда от зимния сън и в дворовете и по поляните поникват най-различни треви и цветя. На повечето от тях сме свикнали да гледаме като на красиви растения или плевели, без да се замисляме за редицата им лечебни и полезни за здравето свойства.

1. Глухарче

Глухарчето расте навсякъде по поля и дворове. То е богато на витамини, органични киселини, каротин и други полезни за организма вещества. Лецитинът, който съдържа, помага за бързото разграждане на мазнините и изчиства шлаките от тялото, стимулира образуването на хемоглобин и усвояването на витамините А, D, Е и К, успокоява нервите и тонизира мозъка.

Една китайска легенда разказва как дъщерята на чиновник била излекувана от мастит с отвара и компреси от пресни листа на глухарче. А съвременните изследвания на учените доказват, че билката помага и при рак на гърдата и кожата.

Глухарчето има редица ползи за здравето. Известният китайски лекар от династия Мин Ли Шъджън (1518 г. – 1593 г.) твърдял, че то възстановява цвета на косата и укрепва костите и ставите. Според традиционната китайска медицина глухарчето въздейства върху меридианите на черния дроб и стомаха, изчиства болестотворната горещина, токсините, кръвта и кожата, стимулира храносмилането и апетита, активизира обмяната на веществата, увеличава лактацията при кърмачките, има антимикробно действие, насърчава клетъчната регенерация.

Чаят от глухарче пази от грип, вирусни инфекции и кашлица. Консумирани пресни през пролетта листата му гонят умората и помагат при авитаминоза. Те са богати на витамини и микроелементи като желязо, калций, инулин, пектин и протеини. Приготвената отвара от листата на билката успокоява възпалените очи, афтите и кървящите венци.

Лечебни и полезни са и корените на глухарчето. Те са мощен диуретик и помощник в борбата с излишните килограми, справят се със застоя на течности в тялото и премахват отоците. Корените на билката са и ефективен заместител на кафето и ободряващите напитки.

Глухарчето се използва и като козметично средство. То подобрява тена на лицето и изчиства кожата.

Противопоказания: При наличие на камъни в жлъчката, гастрит и язва на стомаха. Бременните трябва да внимават с глухарчето, защото има диуретично действие.

2. Овчарска торбичка

Според една китайска поговорка овчарската торбичка се превръща в елексир три дни след новолунието през април. Тя е един от предвестниците на пролетта. Китайската медицина използва цветовете на растението за тонизиране на вътрешните органи, а семената при простуда, стомашни разстройства и очни заболявания. Но най-ценни за билкарите са листата. Те се берат в началото на пролетта, докато са още млади и крехки, след което се сушат на сянка, но за предпочитане е да се използват пресни.

Овчарската торбичка въздейства върху меридианите на черния дроб, сърцето и далака. Билката регулира обмяната на веществата, спира кръвоизливи, подобрява зрението, изчиства токсините, излишната влага и горещина от тялото, укрепва далака и стомаха, справя се с отоците, стимулира уринирането, има антивирусно действие.

Едно от най-популярните свойства на овчарската торбичка е кръвоспиращото ѝ действие. Според някои изследователи то се дължи на съдържанието на диосмин, витамините С и К, флавоноидите и други вещества в състава ѝ. Билката повишава тонуса на маточната мускулатура, затова се прилага при маточни кръвотечения. Овчарската торбичка има добър лечебен ефект при вирусни епидемии, грип и детски заразни болести. Отвара от листата лекува и укрепва черния дроб, жлъчката, очите, помага при болести на стомашно-чревния тракт, отоци, туберкулоза. Подобрява храносмилането, укрепва стомаха и далака, понижава кръвното налягане, помага при обилна менструация и кръвоизливи. Билката е противопоказна по време на бременност, но след раждане стимулира възстановяването и свиването на матката. Тя е чудесно средство, което регулира обмяната на веществата. От овчарската торбичка се приготвят и компреси за лечението на кървящи и труднозарастващи рани, при разширени вени и хемороиди.

Освен в медицината в Китай овчарската торбичка се използва и в кулинарията. От листата ѝ се приготвят различни ястия. Те могат да се задушат с гъби, скариди, картофи, да се добавят като пълнеж в баница или пелмени.

Внимание: Овчарската торбичка е противопоказна по време на бременност, защото може да предизвика контракции.

3. Теменуга

Някои наричат теменугата „срамежливо цвете", защото крие ароматните си цветове в тревата. Традиционната китайска медицина я използва за изчистването на болестотворната горещина и токсините от тялото. Тя въздейства върху меридианите на черния дроб и далака, справя се с излишната влага в тялото, успокоява, помага при кожни проблеми, има отхрачващо и диуретично действие, лекува грип, сенна хрема, синузит, главоболие, зачервени и подути очи, болно гърло, кашлица, отоци по тялото, екземи, невроза, раздразнителност, безсъние и др. Като лечебно средство се използва цялото растение. Цветовете се берат на пролет, листата през лятото, а корените през есента.

В българската народна медицина корените и цялата билка се прилагат като пикочогонно, потогонно и нервоуспокояващо средство, при обриви, хронични екземи, като противокашлечно средства и улесняващо отделянето на храчките.

Външно от корените на теменугата се приготвят компреси при кожни обриви и други заболявания на кожата.

Внимание: Теменугата трябва да се избягва при патогенна влага и студ в стомаха.

4. Коприва

Макар и да изглежда недружелюбна с неприятното парене и зачервяване на кожата, което предизвиква при докосване на листата ѝ, копривата е изключително полезна за здравето. Тя подсилва имунитета, действа благоприятно на функцията на черния дроб и жлъчката, на храносмилателната, отделителната и белодробна системи, помага при анемия и за по-бързото зарастване на рани и спирането на кръвотечения.

Копривата съдържа витамини като А,С, К, Е и В, микроелементи като желязо, мед, калций, магнезий, богата е на естествени антибиотици, антиоксиданти, глюкозиди и други вещества.

Според традиционната китайска медицина тази билка с парливи листа въздейства върху меридиана на черния дроб. Тя се справя с болестотоврните вятър и влага в организма. Има свойството да изчиства излишната горещина от тялото, а на вкус е горчива и люта. Копривата подобрява храносмилането и убива паразитите.

Листата на растението имат кръвоспиращо действие, понижават нивата на захар в кръвта, регулират обмяната на веществата, имат противоревматично действие. В българската народна медицина билката се употребява при младежки пъпки, продължителна и силна менструация, диабет, за увеличаване на кърмата при майките, при чернодробни и жлъчни заболявания. Отварата от корени коприва засилва сърдечния мускул, а семената, смесени с кисело мляко, помагат при захарна болест.

За профилактика и лечение на анемия и дефицит на желязо в организма са подходящи пюрето или супата от коприва в комбинация с едно кокоше яйце. Като източник на желязо може да се консумира и салата от коприва с добавени магданоз, булгур, киноа или чия.

Противопоказания: В последните месеци на бременността, при тромбофилии, свързани с нарушение на кръвосъсирването. Да се избягва от хора с отлсабена функция на стомаха и далака.

5. Треволистен чесън

Един от важните пролетни зеленчуци в Китай е треволистният чесън, познат още като чеснова трева (韭菜, Alliumtuberosum). Той е растение от рода на чесъна, а ядливата му част са зелените листа. Треволистният чесън е добре познат в азиатската кухня, докато в Европа се използва много по-рядко.

В Китай този зеленчук се цени заради лечебните му свойства от древни времена. Твърди се, че попълва запасите от Ян енергия, затопля организма, повишава потенцията, отстранява застоя на кръвта, изчиства токсините от организма и е добра профилактика срещу простудни заболявания. Традиционната китайска медицина препоръчва треволистният чесън да се консумира през пролетта, но да се избягва през лятото.

Китайците приготвят различни ястия от треволистен чесън – добавят го към пълнежа на пелмени и други тестени изделия, към салати. Но за да балансират горещата му природа, обикновено го съчетават с кокоши яйца. Счита се, че те попълват запасите от Ин енергия в организма. Полученото по този начин ястие напълно съответства на китайските представи за поддържането на хармонията между Ин и Ян при приготвянето на храната.