През септември и октомври 2013 г. китайският председател Си Дзинпин предложи инициативите „Икономически пояс по Пътя на коприната" и „Морски път на коприната през 21-ви век". През изминалите 6 години инициативата „Един пояс, един път" се реализира интензивно и постиженията са очевидни.

Културните потоци стимулират напредъка на световната култура

На първо място те са важни за наследството и развитието на културата като цяло.

Всичко в света е движение. Движат се планетите, реките, моретата, въздуха и облаците. Клетките и атомната енергия също са в непрекъснато движение, както и човечеството. От появата на съвременния Хомо сапиенс са преживени много миграции между континентите и островите. Пшеницата и царевицата, кравите и свинете, както и други биологични видове също са преминават от континент на континент. Що се отнася до световната цивилизация, движенето стимулира развитието и наследяването. В средата на 17-ти век в Северна Америка има само няколко населени места и малобройно население, местните индианци и пристигналите там европейци създават една обединена нова нация на континента и характерната северноамериканска култура надхвърля тогавашните представи. Колонизацията на новия континент създава общи културни ценности за различните раси, класи и култури и така се появява американската нация и характерната за нея култура, което е знак за огромната жизненост на културните потоци. Ако трябва да говорим за трансформацията на европейската култура в северноамериканската, когато културата на един район достига до други места по света, тя се комбинира с местните традиции и придобива нова форма. Ролята на културните потоци обаче е различна на всяко ново място. Например, когато будизмът идва в Китай от Индия, той се слива с традиционната китайска философия и се превръща в нова система през хилядолетията, а когато стига до Япония се появява будизъм с японски характеристики.

Културните потоци следват определена последователност. Те са вертикални по отношение на историята и хоризонтални по отношение на пространството.

Вертикалното движение на културите е най-ясно изразено в развитието на китайската цивилизация. Китай се намира в източната част на Евразия и естествените географски структури го отделят от останалата част на района. Затова китайската култура се развива сравнително независимо от другите. Тъй като още преди 2000 години съществуващите тогава езици и политики са обединени, китайската култура се развива интензивно. Тя е единствената, чието развитие продължава без прекъсване в историята.

Трябва обаче да се обърне внимание и на хоризонталното движение на културите. Християнството, което се появява най-рано в Месопотамия, се развива най-бурно в Европа и Америка. Будизмът, чиято родина е Индия, се разпространява в Източна и Югоизточна Азия. Освен това китайската култура оказва влияние на околните райони, благодарение на което Япония, Южна Корея, Сингапур и други страни се превръщат в един от най-могъщите държави в света.

Честотата на движение, населението, транспорта, начините за разпространение и други фактори оказват влияние върху културните потоци

Честотата решава скоростта и ефекта на културните потоци. „Пътят на коприната" е най-подходящ пример за това. Той се появява през династия Хан и се развива бурно през династия Тан. Въпреки че движението по него спира през династия Сун, през династиите Юан, Мин и Цин отново се възстановява. Човекът и културата са неделими един от друг. Потокът от хора пренася културата и е най-жизнен фактор за културните потоци. Ню Йорк например е толкова оживен, защото чрез глобалната миграция е събрал различни култури под едно небе.

В град Шънджън, който е с едва 40-годишна история, също е така. Той не само съчетава различните култури, но и новите културни концепции, появили се с въвеждането на политиката за реформи и отваряне, които намериха възможност за развитие и създадоха един неповторим културен стил.

Транспортът също е един от важните фактори за културните потоци. Например Големият канал стимулира обмена и сливането на културите от Севера и Юга, Изтока и Запада. Появяването на нови морски маршрути през 15-ти и 16-ти век откри нова епоха за световния обмен. В наши дни с развитието на транспортните средства, особено на модерните технологии за комуникация, културните потоци ускоряват темпото, благодарение на което културната индустрия отново процъфтява.

Можем да заключим, че движението е важно за световната културна комуникация. На фона на глобализацията е необходимо всеобхватно и задълбочено да се обмислят новите възможности и предизвикателства в развитието на човечеството и да се създадат нови теории за културните потоци, което ще съдейства за развитието на света, държавите, районите и градовете, допринасяйки за мъдрото изграждане на общността на споделената съдба.

„Един пояс, един път" е със специален икономически принос за културните потоци

„Пътят на бронза" и „Пътят на коприната" стимулираха създаването на евразийската цивилизация, обмена и взаимодействието между различните култури. Много хора вероятно не знаят, че още преди появата на „Пътя на коприната", е съществувал „Път на бронза", който е преминавал от Западна и Централна Азия до Китай. Археологическите находки откриват бронзови предмети от периода между 10 000 г.пр.н.е. до 6 000 г. пр. н. е. на територията на днешните държави в Западна Азия, например в Турция и Ирак. След това бронзът продължава да се разпространява и в други страни, придвижвайки се към Източна Азия. През 2000 г. пр. н. е. той достига до заемите на днешен Синдзян, а през 1700г. пр. н. е. до „Централните равнини" по маршрута, който следва коридора Хъси. Можем да твърдим, че откриването на „Пътя на бронза" създава основа за процъфтяването и възстановяването на Пътя на коприната през династиите Хан, Тан, Сун и Юан. „Пътят на бронза" свързва Западна Азия, Европа и Източна Азия, а „Пътят на коприната" продължава да засилва тези връзки и контакти.

Приносът на културата за „Един пояс, един път" е по-голям в сравнение с този на икономиката

Историята показва, че продължителният и огромен принос на „Един пояс, един път" за световния търговски, икономически и културен обмен е безспорен. Благодарение на това в Евразия се появиха и съществуват няколко културни центъра. Приносът на културата по Пътя на коприната обаче е по-голям от този на икономиката. Да вземем династия Юан за пример. Огромната система за управление на мощната монголска империя създава благоприятни условия за обмена на стоки и движението на хора в Евразия. През династия Юан изобретените в Китай барут и компас стигат до Европа от Западна Азия по Пътя на коприната. В същото време византийската и арабска култури достигат до Изтока също по този път.