За откритите в пещерите Джоукоудиен край китайската столица останки от т.нар. „пекински човек" (синантроп) Комитетът за световното наследство дава следната оценка: „Според оценки на учените, синантропите са живели през епохата на средния плейстоцен, а техните каменни оръдия на труда са разнообразни. Откритията говорят за съществуването на човешки вид през 18 000 до 11 000 г.пр.н.е. Останките на синантропи са не само историческа основа за проследяване развитието на рода хомо на азиатския континент в дълбока древност, но също така революционни за проучванията на човечеството като цяло".
Останките на синантропи са открити в пещери край село Джоукоудиен в планината Луншан, на около 50 километра от Пекин. На това място равнината Хуабей преминава планински терен, изграден от варовик. От дъждовете тук са се оформили множество естествени пещери с различни размери. Една от тях е дълга 140 метра и се нарича „Пещерата на синантропите", тъй като в нея пред 1929 г. са открити най-ранните останки от първобитните хора.
Пещерите в Джоукоудиен са основното място в равнината Хуабей, където през ранната каменна епоха са обитавали предците на днешния човек. През 1921 г. шведският геолог и археолог Джоан Гунар Андерсон (1874-1960) откри техни останките, след него други учени правят нови проучвания. През 1927 г. канадският антрополог Дейвидсън Блейк (1884-1934) започва мащабни теренни изследвания, в резултат на които са открити три зъба, приети за основа на проучванията на пекинските синантропи. През 1929 г. китайският археолог Пей Уънджун намира първия череп на „пекински човек", предизвиквайки огромен интерес в научните среди по това време.
През изминалите 80 години археологическите работи в Джоукоудиен продължават. Дълбочината на първия изкоп с останките вече достига около 40 метра, броят на откритите там находките е голям и включва скелети на синантропи, каменни оръдия и фосили на бозайници.
Около първия изкоп са открити също предмети, които синантропите са използвали за запалване на огън. Това показва, че откриването на огъня е с няколко стотин хиляди години по-рано, отколкото се предполагаше. В самия изкоп има пет слоя пепел, три добре запазени останки и голямо количество изгорени кости. Най-дълбокият слой пепел достига 6 метра, от което може да се съди, че синантропите не само са знаели как да запалят огън, но и как да го поддържат.
Сред останките са открити също множество неолитни находки, като малките каменни оръдия на труда. През началния период на каменната епоха, тези предмети са по-големи и по-груби, през средния стават по-малки и фини, а в последния са най-малки и оттогава са например каменните шила.
Датирането на находките е установило, че пекинските синантропи са живеели в близост до Джоукоудиен преди 700 до 200 хиляди години, занимавали са се главно със събиране на храна, но също и с лов. Ранният им период е от 700 до 400 хиляди години, средният - 400-300 хиляди години, а последният - 300-200 хиляди години. В науката е прието, че този вид човекоподобно същество е преходното стъпало между питекантропа и хомо сапиенс. Откриването на пекинските синантропи представлява поредното доказателство на теорията за човешката еволюция и е огромен принос на китайските учени за световната археология. Благодарение на големия брой находки, проучванията на културата и развитието на пекинските синантропи, днес са попълнени празнотите в първоначалните изследвания от XIX век.
От първите мащабни археологически разкопки в Джоукоудиен през 1927 г. досега са разкрити други 27 места с останки от различни периоди, повече от 40 артефакта, свързани с „пекинските хора", над 100 хиляди от каменния век, фосили на около 200 вида животни и множество оръдия за палене на огън от предците на хомо сапиенс. Днес Джоукоудиен е едно от най-важните места за антроположки, археологически, палеонтоложки и други изследвания на човешката историята от нейната зора.
През 1930 г. на върха на планината Лунгушан са открити вкаменелости от древен човешки вид, живял преди около 20 хиляди г., и когото учените наричат „шандиндунжън" („човек от горна пещера"). Последвалите проучвания на тези археологически находки показват, че пекинските синантропи са живели преди 690 хиляди години, а създадената от тях специфична култура оказва дълбоко влияние върху последвалото развитие на човешкия вид в Китай и Източна Азия.
