Пещерите Могао се намират в източното подножие на Планината на пеещите пясъци (Минша), на 25 километра от град Дунхуан в провинция Гансу. Те са разположени в оазис, който в продължение на векове е бил религиозен и културен кръстопът по Пътя на коприната, и сред четирите най-големи пещерни комплекси в Китай, наред с Лунмън в провинция Хънан, Юнган в Шанси и Майдзишан в Гансу.
Пещерите Могао датират от 366 г., когато започва изграждането им. Те са на пет нива и се простират на повече от 1600 метра. Днес броят им е 492, а покритата със стенописи площ в тях е над 45 000 м2. В Могао се намират 2100 статуи на Буди от оцветена глина в различни пози и с различни изражения на лицата. Най-високата от тях е 33 метра, а най-малката – едва 10 сантиметра. Големите са величествени, а по-малките – изящни, някои са сами, а други – в групи.
Историята на Могао датира отпреди повече от хиляда години, а изграждането му ставало през управлението на десет китайски династии. От запазените до днес пещери, 32 са от династия Уей (IV-VI в.), 110 от династия Суeй (VI-VII в.), 247 от династия Тан (VII-Х в.), 35 от периода на Петте династии и Десетте царства (Х в.), 45 от династия Сун (Х-ХIII в.), и 8 от династия Юан (ХIII-ХIV в.). През династия Тан пещерите в Могао наброяват над хиляда, а при издълбаването им са били създадени огромно количество будистки статуи и изрисувани множество стенописи. Комплексът се намира в древен укрепен район по Пътя на коприната и е бил средище за контакти на различни религии, култури и знания между древните източни и западни общества. Така в древен Китай изкуството от чужбина се свързва с местното и прекрасен пример за това са именно пещерите Могао.
Освен статуи на Буди, пещерният комплекс е известен също със своите стенописи, чиято площ е над 45 000 м2, което го превръща в най-големия подобен в света. Ако всички картини се свържат в една, би се получил коридор с дължина от 45 километра. Стенописите в Могао съчетават в себе си специфичния китайски начин на изобразяване с художествените традиции на древни култури като индийската, римската и египетската. От тях с най-висока историческа и културна стойност са тези от епохата на династия Тан, заради които някои изследователи ги наричат „библиотека по стените".
Стенната живопис в пещерите Могао представя най-вече будистки сюжети, например портрети и статуи на Буди, сюжети от легенди и притчи, предаващи историята на разпространението на будизма в Индия, Средна Азия и Китай. Благодарение на картините днес можем да видим как е изглеждал социалния живот, облеклото, сградите, музиката, танците и забавленията на различните етноси в древен Китай през различни епохи. Те, също така дават ценни сведения за културния обмен между Китай и останалия свят.
Стенописите в Могао се разделят на четири главни типа: изображения на Буда и бодхисатви, илюстрации на будистки сутри, картини от фолклора и митологията и портрети на дарители. Основната част са изображения на Буда в различните му превъплъщения, бодхисатви и други фигури, свързани с будистката религия. Сред тях най-популярни са тези на грациозните летящи нимфи фейтиен. Най-много са образите на бодхисатви и апсари от индийската митология. Стенописите с двете фейтиен – едната от които е умела в танците, а другата – в пеенето, демонстрират сливането на различни култури. Техният облик е събрал в себе си достиженията на китайските художествени традиции и тези на индийските майстори. Фейтиен са изобразени обикновено без крила, реещи се в облаците, облечени в красиви и богати одежди и днес техните изображения са своеобразна визитна картичка на пещерния комплекс Могао.
Стенописите са колоритни и пищни, цветовете им са наситени, без да са крещящи. Основните багрила са минерални – малахитов зелен пигмент, син пигмент от азурит, цинобър и други, нанасяни на пластове и поради минералния си характер запазили свежестта си и до днес.
Освен стенописи и статуи, в пещерите на Могао са открити голямо количество свещени текстове и ръкописи, които представляват изключително ценни източници за изследване на политиката, икономиката, военното дело, културата, изкуството, религията и социалната история на древен Китай. През 1900 г. е открита случайно пещера, където са били съхранени над 50 000 книги и свитъци от Ⅵ до Ⅺ век, които се смятат за „енциклопедия за древен Китай". След това откритие започват систематични изследвания на пещерите Могао и през 1910 г. са публикувани първите резултати от тези проучвания. През следващите десетилетия дунхуанското изкуство предизвиква голям интерес сред учени от цял свят и е предмет на редица изследвания.
Пещерният комплекс Могао е най-голямата и най-добре запазена съкровищница на будистко изкуство в света. За да се съхранят и предадат неговите културни забележителности до планината Сануейшан е създаден Център за експонатите на дунхуанското изкуство.
