Лекари, медицински сестри и обикновени граждани са на фронтовата линия в битката с новия коронавирус.

Наскоро репортер на нашето радио посети една от болниците в Ухан. В своя репортаж той разказва, че от втория до петнадесетия етаж сградата е трансформирана в карантинно отделение от трето ниво за тежко болните пациенти. Нищо от там не може да бъде изнесено навън, дори мобилните телефони.

„Купих си нов телефон, за да го използвам само в карантинната зона. Не бих се осмелил да го извадя от там, докато не свърши епидемията. Тогава ще си го закача на стената като сувенир", казва заместник-директорът на болницата „Ухан Юниън" Дзин Ян. Правилото е каквото влезе вътре, остава там.

Преди да влязат в специалното отделение лекарите и медицинските сестри трябва да се екипират с два слоя защитни облекла, ръкавици, защитни найлони за обувките, маски за лицето и очила.

„Лицето ми е в рани и трябва да сложа марля под маската и очилата, защото е прекалено болезнено", казва медицинската сестра Лю Уън.

В карантинните зони лекарите и медицинските сестри работят по шест часа без почивка, в които не могат нито да пият, ядат и дори да използват тоалетната.

„Болницата закупи за нас памперси за възрастни", разказва друга медицинска сестра. Нейна колежка обяснява, че един защитен костюм струва над 300 юана и те правят всичко възможно, за да ги пазят невредими.

Д-р Тан Син обяснява, че тежко болните пациенти се нуждаят от специални грижи. „Най-лошото е, когато състоянието на пациента се влошо и постоянно губи съзнание. Това прави лечението още по-трудно", обяснява той.

Задачата на медицинската сестра Джу Пейпей е да сменя памперсите на пациентите. „След шест часа работа повечето сестри трябва да вдишват кислород", казва тя.

Лекарите и медицинските сестри живеят на хотел, отделени от семействата си. Когато заговаря за тригодишната си дъщеря, гласът на Джу Пейпей трепери. „Не съм я виждала от две седмици и много ми липсва. Връщам се в хотела много късно, искам да я чуя, но тя вече спи."

След шест часа работа д-р Тан маха защитната екпировка и тогава могат да се видят обривите по цялото му тяло. „Вътре в карантинното отделение съм твърде зает и не обръщам внимание на сърбежа, но като изляза ме сърби много", казва той, добавяйки, че за да мине обривът, са необходими от шест до осем часа. „Като се събудя съм добре", казва д-р Тан.

Медицинският персонал е подложен на невероятно напрежение, но д-р Тан вярва в светлото бъдеще. „Кутията на Пандора се отвори и отприщи бедствие, страх и болести. Но в нея остана още нещо и това е надеждата. Докато тя е там, ние ще се справяме."

Именно тези хора ни карат да вярваме, че един ден тази битка срещу коронавируса ще бъде спечелена.

Ето и няколко лични истории на лекари и медицински сестри, които се борят на фронтовата линия.

Дзян Съда – мъж-медицинска сестра

26-годишният Дзян Съда е мъж-медицинска сестра, който се бори с новия коронавирус от началото на епидемията в Ухан. Той работи в Четвърта болница и слага по 150 системи на пациенти по време на сутрешната си смяна, но нощем не е толкова натоварено. „През последната ми нощна смяна сложих системи на 56 пацинета. Очаквам същото и сега", казва той спокоен.

В момента Дзян живее в хотел близо до болницата заедно с колеги и лекари. За първа смяна той излиза от хотела в 3:30 ч. сутрин, защото трябва да е в болницата час и половина по-рано и да предприеме всички защитни мерки.

Преди началото на епидемията Дзян работи в операционната зала на друга болница, но заедно с колегите му решават да се включат в битката в Четвърта болница в Ухан. „Двама от колегите ми са медицински сестри от ортопедията, единият с над 10 години стаж, а другият със 17. Нашият екип е много силен", уверен е той.

Но опитът означава и по-големи отговорности. Заедно с лекарите и медицинските сестри Дзян е на фронтовата линия вече почти месец, далеч от семействата им.

Дзян Съда започва работа като медицинска сестра на 18 години. „Преди години чух за мъж-медицинска сестра от болницата „Ухан Юниън", който помага по време на земетресението в Уънчуан през 2008 г. Възхищавах му се и исках да стана като него", разказва Дзян. „Работата ни е много натоварена, но се опитваме да помоагаме с каквото можем", добавя той.

Ху Шън – един от заразените с новия вирус лекари

От началото на януари Ху Шън е във вихъра на битката с новия коронавирус в гр. Ухан. Но през последните няколко дни 39-годишният лекар се е фокусриал само върху един пациент-самият себе си.

Първата среща на сециалиста по респираторни заболявания с епидемията е на 8 януари. Болницата, в която работи (Трета народна болница на провинция Хубей), го изпраща в амбулаторното отделение да помага на колегите си да се справят с внезапния прилив на пациенти с виска температура и пневмония.

Болницата се намира само на 7 км от пазара за морски дарове, където се появиха много от първите случаи на заразени с новия коронавирус през декември.

Ху разказва, че лекарите в амбулаторното отделение работят по смени от 24 часа, преглеждайки по 100 пациента всеки ден, около 60% от които с пневмония.

Лекарят предприел всички обичайни защитни мерки, като носел маска през цялото време, докато се срещал с болни. Но въпреки това след две седмици започнал да се чувства отпаднал и да кашля.

Отначало Ху мислел, че това се дължи на натоварената работа, но все пак решил да направи снимка на белите си дробове. На 21 януари бе усатновено, че 15 здравни експерта са заразени с новия коронавирус, което потвърди съмненията, че той се предава от човек на човек.

„Имам тригодишно дете, а родителите ми са на възраст. Трябваше да съм по-предпазлив, защото работя в изключително опасна среда", казва Ху.

Той се подлага на изследването за вируса на 24 януари, навечерието на Китайската нова година. Нея вечер трябвало да бъде на вечеря със семейството си, но отменя всички планове, когато вижда, резултатите, които ясно показват, че има пневмония.

В края на януари, когато още лекари се заразяват с новия вирус, болниците в Ухан засилват мерките за защита и медицинският персонал е задължен да носи защитно облекло, маски, очила и шлемове.

Ху разказва, че се почувствал много по-добре след една седмица почивка у дома. „Възвърнах по-голямата част от силите си", казва той. „Правех малко повече упражнения, за да съм готов да се върна на работа."

Докато работи в амбулаторното отделение, Ху живее отделно от семейството си, така че заразата не се пренася на тях. Но съпругата му, която също е лекар, всеки ден преглежда пациенти с висока температура.

„Тя живее с малкото ни дете и непрекъснато ѝ повтарям да обръща внимание на всеки детайл от защитните мерки на работа, но продължавам да се тревожа за здравето им", разказва Ху.

На 4 януари 27-годишната му съпруга Ли Иуън е преместена в клиниката, която преглежда пациентите с температура, в същата болница. Тя обаче не казва на раодителите си какви ще бъдат задълженията ѝ на новото място. „Не исках да ги тревожа излишно", казва тя.

Нейният екип се състои от пет лекари на смяна, които непрекъснато се сменят, защото трябва да съберат сили или да се възстановят от заболяването.

„Безпокойството в отделението се разсея, защото заразилите се с вируса колеги, оздравяха и се върнаха на работа", разказва Йе. „В началото бе голяма паника, но сега обстановката в клиниката е по-спокойна. Научаваме все повече за вируса и това ни дава сигурност."

Майката-супергерой

За 5-годишния Йоуйоу майка му е като анимационния герой Ултрамен, който всеки ден се бори с лошите момчета. Тя е дерматолог в детската болница на Ухан, но в момента помага на колегите си в Международния изложбен център на града, който е превърнат в мобилна болница за заразените с новия коронавирус пациенти.

Откакто майма му напуска дома на 4 февруари, малкият Йоуйоу непрекъснато я пита по телефона: „Мамо, колко вируса победи?".

Лу, която има и дъщеря на една година, докато се приготвя за занимаването на новото работно място, синът ѝ се опитва да я спре, защото знае, че мама няма да се върне скоро. Тя търпеливо му обяснява какво е вирусът и че ще се бори с него като анимационния супер герой Ултрамен. „Тогава той се успокои и ме остави да тръгна, защото за него Ултрамен е най-силният и със сигурност ще ми помогне да победя", разказва Лу. От тогава синът ѝ всеки ден я пита колко вируса е убила. „Вероятно той не разбира напълно защо съм далеч от дома, но знае, че се боря срещу супер вирус с оръжията на лекарите. Веднъж ми каза, че е засадил черешово дърво и когато се върна ще ми даде череши като награда."

Лу и съпругът ѝ имат планове да посетят родителите ѝ в провинция Шандун по време на Китайската нова година, но след избухването на епидемията избират да останат.

Бащата на Йоуйоу служи в армията и в момента се грижи за него и малката му сестричка. Освен това доброволно помага за дезинфекцията в техния квартал.

Лу не казва на родителите си, че работи със заразени с новия вирус пациенти. „Аз съм дерматолог и родителите ми мислят, че моето отделение няма нищо общо със заразените пациенти и аз съм далеч от тях."

„Трябва да победим битката с вируса, колкото е възможно по-скоро и всички – медицинския персонал и пациентите, да се приберем у дома", казва Лу. Тя е един от 24-те медицински служители от детската болница в Ухан, които помагат на колегите си в други болници.