Секторът на споделената икономика в Китай току-що получи удар нов тласък под формата на нов и бързо развиващ се бизнес － залите за учене.

Досега кафетата и ресторантите за бързо обслужване бяха традиционните дестинации, където ученици, студенти и възрастни да почетат, да си направят домашната или подготвят за изпит, без да се притесняват, че ще заспят над книгите, както това би станало ако са си у дома.

Учениците от гимназиите и университета в големите градове на Китай, които се нуждаят от тихи пространства, благоприятни за учене, започват да осъзнават полезността на залите за учене, които са истинска благословия за тях. Модата започна в съседните Япония и Южна Корея преди няколко години, а от миналото лято тя се разпространи в големи китайски градове, включително Пекин и Шанхай. И сега се развива.

Учебна зала „Дзъдзай" е класически пример за добре организирано пространство за учене. Разположена на 150 квадратни метра, споделеното пространство има за цел да осигури продуктивна учебна среда на своите посетители. Освен това хората имат достъп до споделени ресурси като безжичен интернет, кафе, освежители и други удобства. Залата е отворена от 9:00 до 22:30 часа седем дни в седмицата. Таксата за ползване също е достъпна – от 3 до 6 юана на час. Потребителите могат да закупят широка гама от пакети, като дневен, седмичен или месечен пропуск, в зависимост от техните индивидуални нужди. От „Дзъдзай" твърдят, че вече има стотици платени членове.

Нор Харгана, на 29 години, е редовен посетите на „Дзъдзай". „Уча тук за следдипломния си прием на изпит от миналия септември. Обикновено съм в учебната зала повече от десет часа на ден, пет дни в седмицата. В сравнение със стаите за самостоятелно обучение в кампуса и публичните библиотеки, споделеното пространство за обучение предлага удобна среда за мен да се посветя да уча. По-спокойно е и не толкова пренаселено. Въпреки че завърших теста, все още идвам тук за учене или четене на книги", казва той.

Джан Ютин, основателка на „Дзъдзай", казва, че повечето потребители са от по-младото поколение – в техните 20-те и 30-те години. „С увеличаване на младите в работната сила, нараства нуждата от практически умения, знания, съдържание и по-добро пространство за учене. Дълго време младото поколение не можеше да намери такова място, което създаде тази възможност за бизнес. В момента можем да приемем 40 клиенти в залата за споделено учене. Дневната ни заетост се движи около 80 процента", обяснява той.

Огромните първоначални инвестиции и високи наеми могат да означават, че бизнесът с търговски зали вероятно ще отнеме много време, за да се превърне в печеливш, казва тя. „С увеличаване броя на стартиращите компании, които се стремят да намерят дял в развиващия се пазар, конкуренцията става все по-ожесточена. Вместо да разширяваме бизнеса си бързо, ние ще се съсредоточим върху предлагането на по-добри услуги и опит и ще продължим да предлагаме класове, свързани с културата, които привличат повече потребители", добавя тя.

Когато Джан Ютин отваря „Дзъдзай" през юли 2019 г. в Пекин е имало само около 10 зали за учене, а в момента броят им е над 70.

Подобни зали за учене трябва да положат повече усилия, за да осигурят бъдещия си бизнес, каза Реймънд Уанг, партньор в консултантската агенция „Роланд Бергер". „Местоположението е ключът към споделеното пространство за учене, което означава, че определено пространство може да обслужва само определена група хора наблизо. В момента е трудно да се оцени размера на пазара и маржовете на печалба. Първо, предприемачите трябва да намерят по-добри начини да привлекат повече клиенти. Второ, те трябва да разнообразят предложенията и да предоставят услуги с повече стойност. Трето, те трябва да балансират времето, когато има най-много посещения и това, когато хората са малко", обяснява той.

Стаите за учене са само една от поредицата нови услуги, които се появиха през последните години в сектора на споделената икономика в Китай. Досега той предлага най-популярните услуги като споделени велосипеди, краткосрочно настаняване, споделени пътувания с кола, ежедневно облекло, преносими зарядни устройства и дори чадъри. Непрекъснато развиващите се технологии за мобилен интернет и поддържащите политики на правителството помогнаха на сектора да се разшири бързо през последните години.

В началото споделената икономика включваше модела „потребител към потребител) (C2C), обмен на недостатъчно използвани продукти или услуги. Но скоро секторът обхвана широка гама от продукти и услуги и в момента дори помага за трансформирането на традиционни бизнеси, убеждавайки ги да работят по по-иновативен и ефективен начин, заявиха експерти и предприемачи.

Според Реймънд Уанг от „Роланд Бергер", секторът има добри перспективи, тъй като сега фокусът се измества от бързото разширяване към нов етап, в който голямо значение ще бъде отделяно на реалните нужди на пазара и професионалното управление. По думите му, китайският бизнес за споделяне на велосипеди се оказа балон за някои играчи и доведе до разтърсване, консолидация и рационализация на пазара през последните три години.

След като беше смятан за символ на бързо развиващата се споделена икономика, платформата за споделяне на велосипеди Ofo Inc се бори за оцеляването си през последните няколко години. В края на 2018 г. компанията получи повече от 10 милиона онлайн заявления за възстановяване на депозити, тъй като фирмата беше изправена пред обвинения в забавено възстановяване на средства. Според съобщенията и досега тя дължи на повече от 10 милиона клиенти общо над 1 милиард юана.

Чън Индзян, заместник генерален секретар на Китайското общество за защита на потребителите, заяви, че компаниите трябва да извлекат поука от кризата с Ofo.

„Тези, които участват в споделената икономика, трябва да се съсредоточат върху подобряването на удобствата чрез технологични средства. Компаниите трябва да спазват нормалните закони за развитие с основна цел да подобрят качеството на продуктите и да предлагат по-добри услуги, а не да правят неща, които да подкопаят тяхната кредитоспособност. Споделената икономика се превърна в ключова движеща сила за стимулиране на икономическото развитие на Китай, а моделът за споделяне активира ресурси в обществото. Компаниите трябва да поемат своята социална отговорност и да прилагат ефективни мерки за защита правата на потребителите. Това разбира се важи и за властите, които трябва да регулират сектора по-добре", казва той.

Според доклад, публикуван от Държавния информационен център, споделената икономика е генерирала 2,94 трилиона юана транзакции през 2018 г., което е 41,6 процента повече на годишна база.