Вече три седмици провинция Хубей,15 града там и над 51 милиона души са под карантина. За доставките на храна и медикаменти се говори много, но какво казват експертите за психичното здраве? Тези безпрецеденти мерки накараха хората да останат изолирани в домовете си, времето за излизане навън бе ограничено само до закупуването на храна, което е придружено с притеснения и страхове от висящата опасност. Дори в районите, като Пекин, които не са под карантина, много малко компании работят, а улиците и парковете са пусти, което създава усещането за друг град на парага на карантината.

По време на епидемията от ТОРС през 2003 г. нямаше официално изолирани райони, но тя остави психични белези върху преживелите я, както показаха няколко проучвания. Опитът може да помогне да се изправим срещу вируса, казва д-р Лам Хо Бун от отдела по психиатрия към Китайския университет на Хонконг и съавтор на едно от тези проучвания. Той добавя, че обикновено след епидемия се появяват две психични разтройства.

Депресия и постравматично стресово разтройство

„Депресията е най-разпространеното разтройство", казва д-р Лам, добавяйки, че около 40% от оцелелите от епидемията от ТОРС са били с депресия, особено онези с дълготрайни медицински усложнения, преживяна загуба на близки и загуба на икономически статус.

Второт най-често разтройство е посттравматичното стресово разтройство (ПТСР). „Почти 30% от оцелелите страдат от ПТСР, особено предразположени към него са медците, тъй като са свидетели на много медицински процедури, като реанимацията например", казва д-р Лам.

Медиците могат да развият високо ниво на тревожност, казва той, добавяйки, че други често срещани психични разтройства след епидемия са паническото и обсесивно-компулсивното разтройства. Лекарят отбелязва също, че соматоформното разтройство и хроничната умора също не са редки, но те вероятно са дългосрочни последствия от употребата на високи дози стероиди по време на епидемията от ТОРС.

Ефектие от изолацията

„Дългосрочният ефект от изолацията зависи от продължителността ѝ и не може да бъде оценен сега. Онези, които имат роднин и бизнес извън градовете под карантина, разбира се са най-засегнатите", отбелязва д-р Лам Хо Бун.

За ограниченото от ежедневните си дейности население, освен депресии и ПТСР, е възможна обсесивно-компулсивното разтройство да има дългосрочен ефект. При ТОРСА около 30% от оцелелите показаха трайни симптоми след първите пет години и се нуждаеха от психиатрично лечение дори и след 17 години.

„По време на продължилата няколко месеца епидемия от гражданите се изискваше да спазват висока лична хигиена. Някои от тях развиха мания за чистота. Те могат да мият ръцете си десетки пъти всеки ден, да стоят под душа в продължение на час и да не са в състояние да понесат и най-малката мръсотия", обяснява д-р Лам.

В дългосрочен план е възможно да се затворят у дома, за да избягват замърсяването, добавят той и твърди, че при всяка от предишните епидемии – от птичи и свински грип, от близкоизточен респираторен синдром, тази мания и натрапчиви състояние е било възможно да се влошат.

В краткосрочен план според професора по психиатрия в Университета на Макао Сян Ютао, някои от често срещаните психологически симптоми са тревожност, раздразнителност и чувство на загуба и контрол, както и проблеми със съня. При някои могат да се появят и страх, потиснато настроение, чувство на безпомощност и загуба на интерес към ежедневните дейности. Поради тази причина „хората трябва да положат допълнителни грижи за себе си", убеден е професорът.

Пред опасност от вирус и карантина

Проф. Сян Ютао, който ръководи и екип от психотерапевти и консултанти, които осигуряват психологична подкрепа на пациентите под карантина и персонала в Макао, препоръча новините да се следят само в определен период от време и да не се прекалява, дори у дома да се продължи с редовните дейности, особено онези, които пораждат добро настроение.

Ако психологичното състояние се влоши, проф.Сян препоръчва да се потърсят наличните горещи линии за оказване на помощ от здравни специалисти и психолози. В Макао управат координира и предоставя психологическа подкрепа за различните групи от хора. От друга страна подобни епидемии могат да предизвикат силно желание да се помага на другите. Но доброволците трябва да са внимателни, да си осигурят достатъчно почивка, ако емоционалното натоварване е твърде голямо.

Последствията от епидемията

Тъй като психологичните проблеми е възможно да продължат твърде дълго, и двамата медици твърдят, че ранното им откриване и намеса са от решаващо значение.

„Трябва да продължим да предоставяме информация на обществеността, за да може хората да обърнат внимание на психичното си здраве и да потърсят лекарска помощ, колкот е възможно по-рано", казва проф.Сян.

Тъй като проблемите с психичното здраве при някои хора могат да се проявят в соматоформни симптоми като болки в стомаха и главата, обшопрактикуващите лекари трябва да са компетнтни да различат тези състояния и да насочат пациентите към съответните специалисти.

Д-р Лам Хо Бун препоръчва да се раздадат въпросници на оцелелите, близките на починалите и медицинските специалисти, за да се проследи в какво състояние се намират, както и да се осигури необходимото обучение на социалните работници и съответните професионалисти, за да се помогне за идентифицирането на хората в риск.

Важно е да се преодолеят страховете, съветват експертите, защото те са рисков фактор за психическите проблеми.

Според проучване на д-р Лам Хо Бун на тема „Психичните заболявания и хроничната умора при преживелите епидемията от ТОРС", рискът от психиатрични проблеми за хората, почувствали се изключени от обществото, е три пъти по-голям.

Какво да правим по време на епидемия?

- Не прекалявайте с четенето и слушането на информация за епидемията, изберете определено време, когато да проверявате новините (например по два пъти на ден) и то от официалните източници. Не разпространявайте непотвърдена информация.

- Разграничавайте емоциите от фактите. Възможно е някои емоции да ви накарат да предприемете действия, но е много вероятно те да не са наистина необходими или рационални. Преди да предприемете нещо, следвани от емоциите, спрете за миг и се успокойте.

- Грижете се за умствената хигиена. При повечето хора се появяват най-различни емоции по време на такива критични периоди. Затова наблюдавайте кое помага и кое вреди на доброто емоционало състояние, за да поддържате балансирано психично състояние.

- Приемете, че всеки може да реагира по различен начин и да прояви различни емоции спрямо случващото се.

- Поддържайте регулярен ритъм на ежедневните дейности – хранете се редовно и здравословно, правете упражнения, пийте достатъчно вода и си осигурете необходимата почивка.

- Контактувайте с другите по телфона или интернет. Говорете за преживяванията си и споделяйте емоциите си човек, на който имате доверие.

- Правете неща, които ви карат да се чувствате щастливи, например четете книги, които харесвате, слушайте музика, рисувайте, гледайте филми.

- Правете релаксиращи упражнения, като дихателни, йога, релаксация.

- Писането може да ви помогне да затвърдите вашия опит, да регулира емоциите и да осигури пространство да погледнете на нещата от друга перспектива.

- При по-религиозните хора молитвите могат да са от полза.