Какво може да разкрие едно име? За хората – чувство за идентичност и наследство. Същото е с градовете. Например, само два китайски града съдържат думата „дзин" в имената си, която означава „държавна столица". Пекин (Beijing – северната столица) и Нанкин (Nanjing – южната столица) са пропити с история. Един повратен момент в тяхната история е събитие от 1420 г. по времето на династия Мин (1368-1644). Същата година със завършването на амбициозния градоустройствен проект, император Юнлъ обявява преместването на китайската столица от Нанкин в Пекин. Може би това решение променя посоката на китайската история.
В чест на годишната Столичният музей представя изложбата „От Нанкин до Пекин: 600 години от преместването на столицата на династия Мин", която отвори врати на 17 януари и ще продължи до 28 юни. Сред експонатите са подбрани 267 културни реликви от музеи на двата града.
Столичният музей е временно затворен заради епидемията от новия коронавирус, но изложбата може да се види в дигитален формат. Албуми и уводни текстове на някои отличителни експонати и галериите могат да се видят на официалната страница на музея.
„Искаме да отведем посетителите обратно във времето в годините на династия Мин, за да видят как са били положени основите за дълготрайната стабилност и просперитет на страната", каза кураторът на изложбата Гао Хунцин. „Пред хората се разкрива една панорамно разбиране на тази династия", добави той.
Дебелите плочи, поставени на входа на изложбената зала символизират майсторството, свързано с преместването на столицата. Върху всяка тежаща около 15 килограма плоча има гравирано името на занаятчията. Целта е била, ако има проблем или дефект с плочата, да бъде намерен отговорника. След като първия император на династия Мин установява империята в Нанкин през 1368 г., сваляйки монголската династия Юен (1271-1368), той организира над милион работника да построят неговия могъщ град.
Някои от експонатите за настоящата изложба за заети от музеи в Нанкин и отразяват периода на разцвет на империята. Различни находки от мавзолея на императора в Нанкин хвърлят светлина върху живота на високопоставените лица по онова време, както и описват ранните дни на новата империя.
Впоследствие император Юнлъ решава да премести столицата на север, заради все още съществуващата заплаха от монголски набези, за да опази границите. Тогава той решава да изгради и Забранения град в Пекин, който служи за дворец на редица императори до 1912 г.
Изложбата припомня на хората, че е имало дори по-голям „забранен град" в Нанкин, който Юнлъ е копирал. Оригиналният комплекс, който бил императорски дворец до 1420 г, се вярва, че се е простирал на площ от над милион квадратни метра. Постепенно бил разрушен при конфликти.
След като столицата се премества в Пекин, Нанкин все още бил считан за „втора столица" от управниците на династия Мин. „Изместването на столицата през 1420 г. не означавало края на просперитета на Нанкин", каза Цао Джъдзюн – директор на Музейната администрация на Нанкин. „Вместо това, благодарение на симбиозата между двата града, способността на Китай да управлява огромна територия, простираща се от север на юг, е била гарантирана по онова време", добавя експертът.
Според куратора Гао промяната на столицата през 1420 г. маркира разделянето на политическия и икономически центрове. „С изместването на столицата населението на Пекин започва рязко да се увеличава. Великият канал (свързващ Пекин с делтата на река Яндзъ" също доставял на столицата голямо количество стоки от юг. Нанкин продължил да се радва на просперитет, благодарение на ролята си на транспортен възел", разказа още кураторът.
Един от акцентите на изложбата набляга на по-широкото развитие на династия Мин, което облагодетелства различни социални прослойки.
Представени са експонати като вази в бял и син порцелан, цветни глазирани керемиди, изобразяващи слонове, което говори за чуждестранния обмен; също така позлатени будистки статуи, разкриващи религиозните практики на династията.
От изложбата може да се види още, как Пекин постепенно се е превърнал в днешния метрополис.
В днешната столица, като изключим Забранения град и старите жилищни комплекси (хутунги), повечето участъци на градската стена от династия Мин са били разрушени. Градските стени в Нанкин обаче са добре запазени.
„Може би ако поставим градовете заедно, бихме получили една цялостна картина за това, как китайската столица е била изградена", каза още кураторът на изложбата.
