След идването на новата година, скоро идва още един важен празник по лунен календар – Празник на фенерите. Така че днес ще ви представя този традиционен празник, който на китайски наричаме „юенсяо дзие" (元宵节). Той бележи края на тържествата около китайската Нова година.
На този ден се ядат „юенсяо" или „танюен" – топки от лепкав ориз със сладък пълнеж. В Китай наричат „Юенсяо" още „Нощта на кръглата луна". Това е така, защото тогава е първото пълнолуние за новата година. Вечерта на този ден хората окачват в домовете си запалени фенери и ядат сладките „юенсяо". Тъй като празникът винаги съпътстван от окачването на цветни фенери, в някои части на страната, където този обичай е особено популярен, наричат „Юенсяо" още „Празник на фенерите".
По време на празника по пазарите могат да бъдат видени много картини и т.нар. „двойни" стихове, които отразяват щастливия живот и труда на хората, традиционна живопис на красиви природни пейзажи. Изложбите на фенери също са голямо събитие през празника. Правенето на фенери е един от най-типичните занаяти, развивал се на протежение на цялата китайска история. Върху тях се изобразяват фигури на животни, легендарни герои, пейзажи, а формите им са най-различни.
Традиционните за празника сладкиши „юенсяо" пък водят началото си от времената на династия Сун (960-1279). Тогава особена популярност придобило един нов вид ястие от сладко оризово тесто, омесено със сухи плодове, и сварено на пара. В Южен Китай то се наричало „танюен", а в Северен – „юенсюн". Този сладкиш продължава да е популярен и днес, начините за приготовлението му са около 30, а вкусът му зависи от това в коя част на Китай го правят. В тестото се добавят различни продукти като плодове, боб, захар, сусам, мляко и дори шоколад.
Днес, по време на празника „Юенсяо", освен традиционното окачване на фенери и приготвяне на оризови сладкиши, се организират редица фолклорни представления и изложби. Така например, хората могат да се насладят на танца янгъ, танца на лъвовете и други. Танцът на лъвовете е много популярен, както в страната, така и навсякъде, където живеят китайци. Той има две разновидности – южна и северна, но макар и нееднакви всяка от тях е под съпровод на традиционна музика и е винаги атрактивен за публиката.
