Има три основни възгледа, както в Китай, така и в чужбина, относно отрицателното въздействие на епидемията от новия коронавирус върху националната икономика. Теорията за „критичното въздействие" е склонна да смята, че ще има сериозен ефект върху вече отслабващата китайска икономика, дори ще доведе до спад на темповете на растеж и ще затрудни също глобалната икономика.
На базата на данните за икономическото въздействие на ТОРС през 2003 г., теорията за „контролираното въздействие" смята, че епидемията ще има само ограничен и контролируем ефект върху икономиката на Китай и че резултатите на страната през цялата година няма да бъдат повлияни съществено, въпреки спада темповете на растеж от началото на годината.
Теорията за „несигурното въздействие" твърди, че историческите доказателства не разкриват много за бъдещата икономическа траектория, а реалното икономическо въздействие зависи от това колко дълго ще продължи епидемията. В крайна сметка икономическият обем на Китай – 99 трилиона юана БВП, е 9 пъти по-голям от този през 2003 г., когато беше 11,7 трилиона юана.
Всъщност би било разумно да се прецени икономическото въздействие на епидемията от
историческия опит.
Новото хилядолетие стана свидетел на избухването на редица епидемии, природни бедствия или други сериозни трудности пред Китай. И все пак правителството успява да ги овладее и да се справи с тях един по един, включително епидемиите от ТОРС през 2003 г. (което предизвика най-големия краткосрочен ефект върху икономиката), H1N1 (свински грип) през 2009 г. и H7N9 (птичи грип), както и земетресението в Уънчуан през 2008 г. Дори в условията на сериозна финансова криза в света през 2009 г. Китай успя да поддържа стабилен ръст на икономиката със силен пакет стимули и колективни международни усилия, ръководени от групата Г-20.
Заслужава да се отбележи обаче, че потенциалното въздействие на епидемията от новия коронавирус може да бъде различно от това при всички предишни епидемии и други инциденти. От една страна, това се случва, когато китайската икономика, в разгара на прехода от високоскоростен ръст към високо качество, се сблъсква с три нелесни задачи – защита от системни финансови рискове, контрол на замърсяването и премахване на бедността; а във външен план, с глобализация при безпрецедентни предизвикателства и търговска война със САЩ. Към всичко това ще се добавят допълнителни проблеми и щети за икономиката на Китай, ако страната бъде етикетирана като „епидемична зона". Нещо повече, настоящата епидемия засегна много по-обширна територия в по-голяма степен от предишните. Освен пълната карантина на град Ухан и околните райони, стриктни ограничения за движение на хора и ограничаване струпването им на едно място се прилагат в практически цялата страната – нещо безпрецедентно до момента. Като в същото време епидемията засегна всички икономически области в цялата страна. Ефектът му върху малките и средните предприятия тепърва ще се проявява, докато заетостта в Китай, емисията на местния държавен дълг и стабилността на юана са подложени на сериозен тест. Според масовите прогнози, икономическият растеж на Китай ще намалее с 1 до 1,5 процентни пункта. Някои дори се съмняват дали икономиката на Китай ще може да постигне 5-процентов ръст през 2020 г.
По-конкретно, епидемията от новия коронавирус нанася пряка вреда на три основни сектора на китайската икономика: (1) секторът на услугите, особено такива потребителски индустрии като туризма, ресторантьорството, развлеченията и логистиката (по-специално за малките и средни предприятия) ; (2) производственият сектор, обикновено в производството на мобилни устройства, автомобилната и електронната промишленост, поради неопределеното време за отваряне на заводите, което може до известна степен да наруши глобалните индустриални вериги; като производствен център в Китай, град Ухан е под тежък икономически удар; и (3) търговският сектор, поради потенциални съкращения или дори спиране на въздушни, морски и сухопътни маршрути и затваряне на граници от някои страни в резултат на паника или геополитически съображения.
Независимо от това, устойчивостта на китайската икономика не бива да се подценява. Дори и в краткосрочен план епидемията не води само до отрицателен ефект върху икономиката, но от нея се възползват такива отрасли като електронна търговия и онлайн игрите и развлеченията. В същото време китайското правителство може да се похвали със силен финансов капацитет в управлението на кризи – към 29 януари 2020 г. общо 27,3 милиарда юана (близо 4 милиарда долара) бяха отделени от властите на всички нива за контрол на епидемията. Повече политически мерки ще бъдат приети, докато епидемията продължава. В средносрочен план някои американски политици се съмняват дали Китай е в състояние да изпълни ангажимента си, поет във фазата I от търговското споразумение, което е важно за Вашингтон. Очаква се обаче закупуването на американски селскостопански продукти от Китай да достигне нов връх, тъй като сделката значително премахва несигурността в търговските отношения между двете страни. Освен това, заради епидемията, Китай е много вероятно да увеличи покупките на други продукти, като медицинско оборудване и консумативи. По-специално, епидемията ще бъде взета изцяло предвид при съставянето на 14-ия петгодишен план на Китай (2021-2025) и се очаква да бъдат приети нови мерки за стимулиране на икономиката през следващите пет години.
В дългосрочен план, тъй като Китай е втората по големина икономика, епидемията не може да подкопае огромния потенциал на потреблението, урбанизацията и такива нови икономически области като 5G и изкуствения интелект.
