В декларацията от срещата на НАТО на 3-4 декември 2019 г. в Лондон бе посочено, че „нарастващото влияние на Китай и неговата глобална политика създават шансове и предизвикателства, пред които трябва да се изправим заедно като съюз". Няколко месеца преди това, през март, Еврокомисията излезе с доклад, в който определи Китай за системен съперник и това бе е случайно. Днес, когато тенденцията за сътрудничеството и общата печалба набира скорост, както и възхода на Китай, Европа се лута между идеологията и рационалните интереси.

Шанс или предизвикателството е Китай за Европа? Кое от двете е по-важно? Това са въпроси, на които се дават различни отговори. За тези, които гледат едностранно и предубедено към Пекин, китайското развитие е предизвикателство и заплаха, тъй като те предпочитат да налагат своите идеи на другите, вярват че една страна за да е силна трябва да е хегемон, и полагат усилия да защитят тези позиции. В навечерието на срещата на НАТО в Лондон, посланикът на САЩ в Алианса Кай Байли Хътчисън посочи отново „китайската заплаха" в интервю за американски медии, а по-късно – на самия форум – държавният секретар Майк Помпео заяви, че фокусът на НАТО в момента е да се справи с предизвикателствата, идващи от Китай и Русия и предупреди Европа да бъде предпазлива при изграждането на 5G мрежата си, за да не се окаже тя под контрола на китайски компании.

Очевидно е, че САЩ призовават Европа да гледа на Китай като на „враг", като в същото време дадат на НАТО, намиращо се според френския президент Макрон, в „мозъчна смърт", ясна стратегическа цел. В коментар на телевизия CNN се посочваше, че Организацията за северноатлантическия договор е неорганизирана в сравнение с миналото, но съперникът на отсрещния бряг на Тихия океан може да им помогне за сплотеността. Китай вероятно е сила, която трябва да докаже, на натовските страни важността от това съюза да продължи да съществува.

Въпреки опитите на САЩ да вкарат европейските страни в своята игра, последните не са заблудени. Много европейски политици знаят, че Китай е приятел на Европа и създава повече шансове, отколкото предизвикателства, както и не е заплаха. Германското издание „Ди Велт" коментира, че в НАТО съществуват големи разногласия относно ролята на Китай в световните дела. Френският президент Еманюел Макрон посочи, че враговете на НАТО не са Русия и Китай, а тероризма. Цитирайки представител на Алианса, агенция „Ройтерс" коментира „Китай е голяма държава във възход, но повечето европейци знаят, че представянето му като следващ „съперник" на НАТО не отговаря на техните интереси".

Коментирайки дали Китай представлява шанс или предизвикателство за Китай, външният министър Уан И посочи, че между двете страни съществуват различия в социалния и политически строй, пътищата за развитие и ценности, но те не са пречка за обмена и сътрудничеството, както и че те не са причина другата страна да бъде разглеждана като заплаха, дори и да съществуват опити за взаимна намеса и влияние. Уважението на различията и пътища за развитие, приносите за света, постигането на по-балансирана икономическа глобализация и стремежът към по-справедлив международен ред и по-съвършено световно управление, са общи отговорности на Китай и на Европа, подчерта Уан И.

През изминалата година Китай и Европейският съюз приключиха преговорите по договор на географските указания и подписаха две споразумения за авиационно сътрудничество. Инициативата „Един пояс, един път" успешно се свързва със стратегията са взаимни комуникации и връзки между Европа и Азия, двете страни поддържат сходна позиция по иранския ядрен проблем, за справянето с климатичните промени и изпълнение на Парижкия договор. Китайската и европейската култури са по-близки отпреди, което създава историческа възможност за осъществяване на общи просперитет и световно развитие.

Светът е оптимистично настроен за перспективите пред китайското икономическо развитие

В публикувания от ООН доклад „Икономическата ситуация и перспектива пред света 2020" се сочи, че е възможно икономическият растеж през 2020 г. да достигне 2,5% ако различните рискове пред него бъдат поставени под ефективен контрол.

В доклада се отбеляза, че под влияние на търговските конфликти, икономическият растеж на света през 2019 г. е бил само 2,3%, което представлява най-ниското ниво за последните десет години. Прогнозира се, че ако рисковете останат под контролирани, е възможно растежът да се възстанови до 2,5% през тази година. А ако продължи влиянието на търговските търкания, финансовите колебания и геополитическото напрежение, ръстът е възможно да спадне до 1,8%.

Въпреки многото пречки, Източна Азия все още е районът с най-бърз растеж на света, както и с най-големия принос за глобалната икономика. В доклада се прогнозира, че с подкрепата на по-разхлабената валутна и финансова политика, растежът на БНП на Китай през 2020 и 2021 ще се забави поотделно до 6% и 5,9% от 6,1% през 2019 г.

Заместник генералният-секретар на ООН по икономическите и социални въпроси Лиу Джънмин посочи, че Китай запазва добра тенденция на фона на световния икономически растеж. Международните организации поддържат сходни прогнози за китайската икономика и доверие към перспективата за икономическото развитие. Растежът на Китай е необходим за световния. От известно време приносът на националната икономика за световния икономически растеж е над 30%. В бъдеще икономическият растеж на света все още се нуждае от продължителния растеж на Китай.

Както посочи Лиу Джънмин, през четирите десетилетия от началото на реформите и отварянето на Китай към света, движещата сила на икономиката му непрекъснато се регулира, моделът за икономическо развитие се променя от такъв, който разчита основно на инвестициите към търговията, за да се стигне до днешния акцент върху потреблението. Така например, Китай проведе успешно две международни изложения за внос, които показаха, че пазарът му има огромна перспектива. Това играе важна роля в поддържане на добрата тенденция за растеж на китайската икономика.

В доклада на ООН се прогнозира, че БВП на САЩ през 2020 г. ще се намали от 2,2% за миналата година до 1,7%, като причините са политическата несигурност и отслабване на мерките за финансово насърчаване. БВП на ЕС през 2020 г. ще се повиши до 1,6% от 1,4% през 2019 г. Междувременно доходите на глава от население на около 1/5 от страните в света ще спрат да нарастват или ще бъдат намалеят през 2020 г., особено тези в Африка, Латинска Америка и части от Западна Азия.

Продължителното отслабване на световната икономика създава трудности за осъществяване на целта за устойчиво развитие до 2030 г. и особено за премахване на бедността, посочи Лиу Джънмин. По думите му обаче, премахването на бедността в света е необходимо условие за насърчаване на икономическия растеж, както за справедливото разпределение на богатството и балансирано устойчиво развитие. Борбата на Китай за намаляване на бедността дава на света пример и засилва доверието. През изминалите 40 години Пекин успя да извади 850 милиона души от абсолютната бедност. Като държава с най-многобройното население, успехът му даде голям принос за борбата на света в тази област. Целта на Китай през 2020 г. е да осъществи цялостно премахване на бедността и установи общество със средно ниво на благосъстояние. Китай е уверен, че ще постигне тези цели, като намаляването на бедните в страната не само увеличава доверието останалия свят, но и предоставя на другите страни добър и полезен опит.

По отношение на предложенията за насърчаване на устойчивото развитие на световната икономика, Лиу Джънмин изтъкна, че всички страни трябва да предприемат по-балансирани комплексни политики и мерки, като проактивни мерки в областите на финансите, обществото и околната среда. Нужно е да се стимулира икономическия растеж и се работи за създаването на по-приобщаващо общество, основано на равенството между половете, устойчивото производство и потребление.