Сътрудничеството или конкуренция, партньори или съперници? Това не е вариант на прочутите шекспирови думи „Да бъдеш или не", а реалност в отношенията между Китай и ЕС. През изминалата 2019 г., в условията на влошаване на търговските спорове между Пекин и Вашингтон, и спада на световната икономика, Китай и Европа постигнаха единодушие по засилване на глобалното управление, подкрепа на мултилатерализма и защита на свободната търговия. Това не е лесно. Френският вестник „Льо Монд" коментира, че Китай и ЕС са избрали различни пътища, но вървят към една и съща цел.
Двете страни са от едната страна на барикадата за справяне с унилатерализма на САЩ и защита на настоящия международен ред. Но вътре в Европа, на фона на слабото възстановяване на икономиката и натиска от САЩ, се чуват различни гласове и съмнения относно сътрудничеството с Китай. През март 2019 г. в доклад на Еврокомисията за стратегията към Пекин, той е посочен като съперник на Европа. Германският вестник „Хенделсблат" коментира, че това е първата единна стратегия на ЕС, която цел е да се справи с китайската конкуренция. Испанският „Ел Паис" счита, че докладът показва, че Китай е както необходим на Европа, така и е проблем. Германският „Зюддойце цайтунг" отбеляза, че Китай е заплаха, а икономическото му развитие създава шансове за Европа, както и заплашва единството ѝ.
Историята показва, че когато гледаш на някого като заплаха, ще бъдеш изправен пред проблеми; когато обаче го разглеждаш като приятел, ще получиш възможности. През последните години Европа реализира множество резултати от сътрудничеството с Китай. Данните показват, че от 2001 до 2018 г. годишният ръст на износа на ЕС за Китай е бил средно 14.7%, и благодарение на това са създадени 4 милиона работни места. Инвестициите на китайските компании в Европа се увеличават непрекъснато. До края на 2017 г. в ЕС са създадени над 2900 компании с преки китайски инвестиции, които предоставят 176 хиляди работни места. През 2010 г. компанията „Дзили" изкупи шведската „Волво", като запази всички нейни служители, а впоследствие създаде над 6000 нови работни места. През 2016 г. пристанищният оператор CОSCO придоби 67% от акциите на най-голямото пристанище на Гърция – Пирея, като по този начин то се превърна в четвъртото в Европа и първото в Средиземно море, като преди това търпеше сериозни загуби. Според информации на БиБиСи, в момента, на фона на сериозни разногласия вътре в ЕС, китайските инвестиции, търговия и инициативата „Един пояс, един път" се показват като доста привлекателни за европейските страни.
Междувременно, с по-нататъшното отваряне и повишаване на вътрешното потребление, Китай става все по-привлекателен за европейските инвестиции. По данни на статистиката, от януари до ноември на 2019 г. търговският обем между Китай и ЕС е нараснал с 7,7% спрямо същия период на 2018 г. От януари до юли инвестициите на ЕС в Китай са се увеличили с 18,3%, 60% от компаниите в ЕС гледат на Китай като на главна дестинация за инвестиции. Сега всеки ден има около 100 полета между Китай и ЕС, които поемат около 8 милиона пътници всяка година. Председателят на Асоциацията за външна търговия и търговците на едро на Германия Холгер Бингман посочи, че тезата за „китайската заплаха" не е основателна, Германия не е пострадала от китайското икономическо развитие, а напротив – възползва се от него. Френският вестник „Лез Еко" посочи, че въпросът за европейския бизнес не е дали да ходи в Китай, а да реши какво да прави там.
През настоящата 2020 г. се навършават 45 от установяване на дипломатическите отношения между Китай и ЕС, както и е началото на новия кръг институции с Брюксел. През тази година двете страни ще проведат 22-та годишна среща на върха, Китай ще бъде домакин на срещата на върха и между Китай и страните от Централна и Източна Европа. Очаква се също през тази година Пекин и Брюксел да подпишат най-после договора за взаимните инвестиции. Както посочи външният министър Уан И, сътрудничеството между Китай и ЕС е по-голямо от конкуренцията помежду им, а единодушията, повече от разногласията. Ние сме партньори, а не съперници, подчерта той.
В условията на променящи се отношения между Китай и ЕС, двете страни трябва да се фокусират върху дългосрочната им перспектива, да продължат да търсят допирните точки помежду си, запазвайки различията и да провеждат искрено сътрудничество. В бъдеще Китай, със своето 1,4-милиардно население, 900 милиона трудов ресурс и 120 милиона пазарни субекта, ще даде на всички европейски страни възможности за ново развитие и шансове за сътрудничество.
