В миналото Лян И е популярна водеща в телевизия Хунан, но тежка болест променя нейната съдба завинаги. От обща парализа до активно лечение, от дълбоко отчаяние до връщане към светлината, след 11 години тя се появи в програмата „Директна помощ" на обществения канал на телевизионната станция Хунан с нейната вдъхновяващ история и стана първата водеща в Китай на инвалидна количка, която дори на инвалидна количка продължава да разпространява любов и красота.

От сцената до инвалидната количка, винаги с усмивка на лице

На 27 май преди 18 години, Лян И за първи път се появява на телевизионния екран като водеща на галата за старта на градския канал на телевизионната станция Хунан. След това е водила двете програми „Новият глас на града" и „Близките в града". Ако не се беше случил инцидента, тя щеше да бъде водеща на церемонията на Телевизионния фестивал на изкуствата на Китай „Златен орел" през 2001 г.

„Сякаш постепенно виждах звездния булевард, който се разкриваше пред очите ми", казва тя.

Но животът обича да си прави шеги с нас.

Работилата една седмица без почивка Лян И, изведнъж докато е в съблекалнята почувствала силна болка. Само няколко минути след това изгубва всякакво усещане от врата надолу.

Изпратена е в спешното отделение, където лекарят поставя крайната диагноза: разкъсване на кавернозен хемангиом на гръбначния мозък в областта на шията, компресирайки централния нерв и причиняващ обща парализа. След 65 дена е извършена резекция на хемангиома, частично са възстановени функциите на горните ѝ крайници, но остава парализирана под гърдите. Бащата на Лян И прави и невъзможното, за да събере необходимите средства за скъпото лечение на дъщеря си.

Понякога Лян И се чувства като в сън. Когато се събужда, си мисли, че все още е водеща, пееща и танцуваща на сцената. „Преосмислих живота си през тези години. Моето щастие, удовлетворение и самочувствие се базираха на признанието като водеща. Сега сцената, публиката и дори здравето и свободата изгубих окончателно, каква е моята стойност тогава". С подобни мисли в главата, Лян започва да се откъсва от външния свят, сменя телефонния си номер и отказва да общува с хората.

По време на лечението Лян И често плаче, но винаги се усмихва, когато е с други хора. „Несъзнателно исках да изпратя един сигнал: Лян И е различна. Всъщност само аз знаех колко безпомощност и болка се крие зад тази усмивка." Лян дори не си представяла, че усмивката ѝ ще успее да промени едно малко момче.

Джоу Кай бил в същото отделение с Лян И. При автомобилна катастрофа той получава мозъчно увреждане, заради което се появяват нарушения в речта и движенията, а темпераментът му станал особено раздразнителен. Джоу сам обаче инициирал разговор Лян И. След известно време, той започнал да сътрудничи на лекаря. Впоследствие Лян И заминала в Пекин за лечение, а Джоу Кай помолил майка си все пак да й звъннат и да се чуе с нея.

В общуването с Джоу Кай, Лян И осъзнала собствената си стойност и, че светът има нужда от нея! „Усещах, че когато седя пред него, още съм водеща. Моята сцена вече не привлича вниманието на толкова зрители, но това, което давам на публиката, не е просто радост, а копнеж за живот. Получавам не ръкопляскания, а преосмисляне на смисъла на живота."

Оттогава Лян И играе ролята на "водеща" по време на рехабилитацията си. Докато е на лечение в Пекин, тя написва окуражаващо писмо до едно парализирано момченце в Шандун и помага за събирането на 8000 юана за него. „Казах му, с тези пари може да си купиш компютър, да научиш занаят. По-важното е, че чрез компютъра пред теб се разкрива прозорец към външния свят, който е толкова голям." Сега момченцето има собствен интернет бар в родния си край, животът му е хубав. Говорейки за това, Лян И отново се усмихва с облекчение.

„Аз съм в инвалидна количка, но все пак трябва да изисквам от себе си професионални стандарти".

През първите няколко години от лечението Лян И чувства огромна тежест. Усещането от преместването от инвалидната количка до леглото е сякаш тялото й е пълно с олово. „Нормалният човек дори и да седи дълго време с изтръпнали крака, бавно възвръща усещането си в тях. Аз обаче съм парализирана завинаги", каза тя. Този вид неврална болка прави невъзможно поддържането на добро състояние на човека. След завръщането си в телевизионната станция, всеки път, когато записва програма, Лян И винаги поставя възглавничка на гърба си като опорна сила, за да гарантира, че той е изправен. „Аз съм в инвалидна количка, но все пак трябва се придържам към професионалните стандарти". Сега, никой не може да види зад тази професионална седнала позиция колко болка трябва да се изтърпи, за да я поддържа.

Домът на Лян И е само на 20 минути от работното място, но за да се координира с осветителния инженер и директора на студиото, тя напуска дома 3 часа предварително всеки път.

В този момент майката на Лян И винаги я придружава и я масажира преди излъчването. „Един път, когато отивахме да запиваме шоуто, майка ми заспа, облегната на прозореца, спеше много дълбоко. В онзи момент бях много развълнувана."

През юни тази година, Лян И бе на командировка в Африка. По време на близо 50-часовото пътуване, майката на Лян И почти без почивка я масажирала в тясната кабина на самолета. Тя каза на журналиста, че през тези 18 години, майка ѝ никога не е спирала да се грижи за нея. По време на лечението в Пекин, майката насърчавала Лян И да вземе магистърска степен. „Тя каза, че трябва да се явя на изпита. Стига да го взема, тя ще бъде до мен."

След като решава да кандидатства за магистър по специалност водещ на предавания в Китайския университет по комуникации, Лян И прекарва три месеца четене на специализирани книги и изучаване на английски език. „След публикуването на резултатите, моята оценка надхвърли приемната с 3 точки!"

На 28 октомври 2012 г. Лян И отново стъпва в студио за програмата "Директна помощ" по телевизия Хунан. Тя възкресява кариерата си на водеща.

Извън студиото тя никога не спира с филантропията: създава уебсайт, в който се организират благотворителни дейности; стартира радиостанция „Вечерта на Лян И" и „Лян И чете книги". Публикува и автобиографиите си „Слънчевата Лян И" и „Искам да се изправя". Всяка нейна дейност вдъхва смелост и излъчва любов към хората.

Когато я питат не се ли изморява от всичко това, тя отвръща, че когато се лекувала в болницата, много хора са идвали да ѝ помагат. Например известния китайски филмов режисьор Тан Дзили. Преди това не са се познавали, но той два пъти я посещавал в Пекин, разговарял с нея и ѝ помогнал за сметките за лечението.

„Има много хора, които не се познават, но имат желание да отделят енергия, време и грижи за други хора в нужда или борещи се с трудности. Според мен топлината и силата, която ни дават, няма да забравим цял живот."

Лян И каза: „Аз съм получила безвъзмездна помощ и се надявам да предавам тази любов и доброта на останалите."