С толкова много теории за здравословното хранене не е никак лесно да разберем какво всъщност е полезно и кое вредно за здравето. Представите ни за здравословното хранене се променят непрекъснато, предимно под влиянието на най-новите проучвания на учените. Знаем всичко за мазнините, въглехидратите, протеините, минералите и витамините, но винаги се появява някоя нова теория, което развенчава наученото.

Китайците имат своя отговор за здравословното хранене, с концепции тясно свързани с традиционната китайска медицина. Те вероятно са най-твърдите привърженици на идеята, че човек е това, което яде. Китайското лечебно хранене е с дълга история. Според статистиките на някои учени през династиите Хан и Мин били написани повече от 300 труда на тази тема. Днес те са много повече и с по-богато и разнообразно съдържание.

1. Храната е лекарство, лекарството е храна

За разлика от западната медицина, ролята на храната и лечебните средства в традиционната китайска се припокриват. Например динята е храна, но тя има и лечебно действие през горещите дни, защото хидратира тялото.

Съществуват обаче някои храни, които се считат повече за лекарство, отколкото за храна. Например с женшена трябва се внимава и преди употреба да се направи консултация с лекар, защото употребата му може да има нежелани последствия за здравето.

2. Енергията на храните

По свойствата или енергията, която притежават храните и билките, се определя дали те затоплят или охлаждат организма. Обикновено при болести, които предизвикват натрупване на студ в тялото, се препоръчват продукти, които са с топла енергия, тоест затоплят организма, и обратното, при наличието на излишна топлина се използват такива, които го охлаждат. Но тук от значение е не толкова температурата на храната, а въздействието, което тя има върху тялото. Например, ако през лятото изпием чаша топъл зелен чай, той няма да ни накара да се изпотим, а напротив, ще охлади организма и ще понесем по-леко жегата.

В традиционната китайска медицина храните и билките са с гореща, топла, студена, хладна или неутрална енергия. Обикновено горещите и топлите се определят като Ян, а студените и охлаждащите – като Ин.

Студените и хладни храни понижават температурата на тялото, забавят процесите на обмяна в организма, успокояват черния дроб и нервите, полезни са за отделителните процеси. Това са динята, ряпата, краставиците, патладжаните, ментата, цитрусовите плодове, зеленият чай.

Топлите и горещи храни гонят студа и затоплят тялото, подсилват Ян и жизнената енергия Ци, стимулират кръвообращението и метаболизма. Това са джинджифилът, канелата, чесънът, лукът, овчето месо, хинапът, тиквата.

Важно е да се знае коя храна как въздейства на организма, за да може всеки да избере най-подходящите и полезни продукти за менюто си. Ако сте от хората, които не обичат топлото и с удоволствие бихте се преселили да живеете някъде далеч на север, не е за препоръчване да прекалявате с топлите и горещи храни, а по-скоро да търсите такива, които ще ви разхладят.

И обратното, ако не обичате студената зима, през лятото ненавиждате климатиците и след чашка топъл чай се появява усмивка на лицето ви, означава, че не бива да прекалявате с дините и зеления

чай, защото те допълнително ще охладят тялото.

Подходящи за всеки, независимо към коя от двете категории принадлежи, са храните с неутрална енергия. Те укрепват и тонизират организма, стимулират работата на далака.

3. Нещо повече от вкус

Определянето и разпознаването към кой вкус се отнасят различните храни и билки е от важно значение при съставянето на балансиран хранителен режим, съобразен с особеностите на телесната конституция, сезона, климатичните условия, местоживеенето и дори с начина на живот. Според китайската медицина съществуват пет основни вкуса – кисел, горчив, сладък, лют и солен. За китайците обаче те са нещо повече от вкусови усещания. Всеки вкус въздейства на определен орган – киселото на черния дроб и жлъчката, соленото на бъбреците и пикочния мехур, горчивото на сърцето и тънките черва, лютото на белите дробове и дебелото черво, а сладкото на стомаха и далака. Затова е важно всеки от вкусовете да присъства в менюто ни.

Един продукт е възможно да притежава повече от един вкус и свойства. Например ряпата е едновременно люта и горчива на вкус. Това означава, че един продукт може да се използва за лечението на няколко здравословни проблема едновременно.

За да е здрав, организмът се нуждае от всичките пет вкуса. Но те трябва да присъстват в менюто в умерени количества. Не бива нито да се придава предпочитание на някой от тях, нито някой от

тях да бъде изключен напълно.

4. Един размер не е подходящ за всички

Философите казват, че няма два еднакви листа в гората. Така е и с хората–всеки е уникален не само с характера си, но и с телесната си конституция. Тя отразява особеностите в структурата на тялото, физиологията и темперамента. Тези индивидуални особености се формират на базата на наследеното от родителите и въздействието на различните фактори в живота.

Тъй като всеки е уникален, не е възможно една и съща храна да въздейства по еднакъв начин на всеки. Затова не е възможно да твърдим, че този или онзи продукт е сто процента полезен за всички.

Например твърди се, че джинджифилът е полезен за здравето. Той има свойството да затопля организма. Затова ако в тялото е натрупана прекалено много топлина, повече джинджифил ще влоши това състояние.

5. Хранене според сезона

Сезоните са друг фактор, който определя избора на храната. Например през пролетта в някои райони е влажно, което означава, че трябва да се консумират повече храни като царевица, бял боб и лук. Лятото по принцип е горещо, затова тялото се нуждае от охлаждащи храни като диня и краставици. Ако есента е суха, са нужни повече храни като грах и мед, които овлажняват. Ако зимата е студена, е препоръчително да се консумира затопляща храна като телешко и скариди.

В днешния глобализиран свят е лесно да се намери всичко на пазара, макар и да не е сезонен плод или зеленчук. Но традиционната китайска медицина твърди, че сезонните храни са най-добрият избор, защото природата си знае работата.

6. Климатът също е от значение

Климатът на дадено място също е от значение за избора на храната. Например в китайската провинция Съчуан е много влажно, затова жителите ѝ обичат лютото, защото то ги кара да се потят и изчиства излишната влага от тялото. Но за хората, които живеят в райони с умерен климат, прекаляването с лютото може да предизвика натрупване на горещина и да доведе до здравословни проблеми.

7. Намиране на златната среда

Кои храни в крайна сметка са здравословни и кои трябва да се избягват? Според традиционната китайска медицина всяка храна е полезна, докато не се прекали с нея. Китайските философи учат винаги и във всичко да се следва „златната среда" и да не се стига до крайности. Китайските лекари са уверени, че не бива и да се преяжда, достатъчно е да се почувствате около 70% сити и храната да е с умерена температура, за да не се претовари храносмилането.

Не бива да се прекалява и с определен вид храна, защото това ще доведе до натрупването на едни хранителни вещества и недостига на други. Прекаляването с плодове например, е възможно да увреди червата и стомаха, с висококалорична и мазна храна – да се появят хемороиди и циреи, със солта – да се увредят мускулите и костите, а със сладкото – кожата да потъмнее и да се усетят бодежи в гърдите. Затова ежедневното меню трябва да е разнообразно. Според традиционната китайска медицина в него е препоръчително да преобладават зърнените храни, следвани от плодовете и зеленчуците, а месото не бива да се изключва, но да е в по-малки количества.

Изводът е, че ключът към дълголетието и здравето е в баланса.

Китайската система за здравословно хранене е гъвкава и нейните принципи могат да се приложат във всяка култура. Не е задължително да се търсят екзотични продукти и подправки. Природата се е погрижила и е предоставила необходимите храни и билки в съответния район. Достатъчно е да се разбере как всяка една от тях действа на организма и да се подбере в съответствие с нуждите му.