Пандата е национално съкровище на Китай. Много пъти е изпращана в чужди страни като посланик на приятелството, тя е дала незаменим принос за развитието на приятелските отношения с чужбина.

От 50-те години на миналия, правителството на Китайската народна република продължава да изпраща панди като „държавен подарък" на страните, с които поддържа добри дипломатически отношения или онези, с които се надява да установи връзки. Този метод днес се нарича „панда дипломация". 24 панди са били дарени от Китай на девет държави, сред които Съветския съюз, Северна Корея, САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Япония, Испания и Мексико.

Страната, която първа получава панда от КНР, е Съветският съюз. През 1957 г. на страната е дарена мъжката панда Пинпин, а две години по-късно женска Анан. От 1965 г. до 1980 г. КНДР е получила 5 панди.

През 1972 г. април пандите Линлин и Синсин, дарени от Китай, прекосяват Тихия океан със самолет „Боинг 707" и пристигат в Националния зоопарк на Вашингтон. Те са първите китайски панди, заселили се в САЩ след основаването на Нов Китай.

С течението на времето семейството панди в Националния зоопарк става особено популярно сред американския народ, появява се т.нар. „мания по пандите", израз използван от съпругата на бившия президент Никсън. Пандите засвидетелстват развитието на китайско-американския културен обмен и научноизследователското сътрудничество в защитата на животните.

През 1972 г. февруари по време на пътуването на американския президент Никсън до Китай за "разчупване на леда" в двустранните отношения, премиерът Джоу Енлай обяви, че ще подари две панди на САЩ. Никсън в крайна сметка решава те да бъдат изпратени в Националния зоопарк на столицата Вашингтон. През април същата година Линлин и Синсин отпътуват за далечната страна, а американските медии съобщават, че още в първия ден от появата си пандите успяват да привлекат хиляди посетители. Съпругата на Никсън дори шегувайки се предрича на церемонията по посрещането им, че ще настъпи „мания по пандите" в САЩ.

Лори Томпсън работи в Националния зоопарк от 1994 г. и в момента е помощник уредник на Павилиона на пандите. Говорейки за Синсин, тя не крие обичта си към него. „Прекарвала съм време с пандата, той е много приятелски настроен. Много е палав, често протяга лапи и се опитва да си играе с теб, много е сладък. Обича рутината, затова обикновено знаем кога да го храним или от какво се нуждае."

За 20-годишния си престой във Вашингтон, Линлин и Синсин внесоха топлина и смях в живота на десетки милиони американци. За съжаление нито едно от петте бебета на двойката не оцелява. През 1992 г. Линлин умира от сърдечна недостатъчност, седем години по-късно нейният партньор Синсин от бъбречна недостатъчност. Загубил своите съкровища, Националният зоопарк на Вашинтон обмисля да вземе друга двойка панди от Китай. По линия на споразумението за сътрудничество в областта на пандите между Китайската асоциация за опазване на дивата природа и Националния зоопарк на Вашингтон, новата двойка - Мейсян и Тиентиен, пристига в американската столица през 2000 г. Досега те имат три оцелели бебета - Тайшан, Баобао и Бейбей. Тайшан и Баобао поотделно бяха върнати в родината им Китай през 2010 г. и 2017 г., да участват в научни изследвания като развъждане на пандите, а Мейсян, Тиентиен и Бейбей останаха във Вашингтон.

Откакто работи в Националния зоопарк, Томпсън е посещавала Китай пет пъти. По време на визитата си в Китай, тя заедно с китайски партньори организира научен семинар върху отглеждането на панди и също наблюдава как китайските партньори се грижат за бебетата панди. Тя каза, че дългогодишната ѝ работа с пандите е създала дълбока емоционална връзка с животните.

„През 2000 г. когато Мейсян и Тиентиен пристигнаха във Вашингтон аз вече работех в Националния зоопарк, затова силно се превързах към тях. През тези години ги гледах как растат и станах свидетел на раждането на Мейсян. Днес те вече са „възрастни панди", започна да им се появява артрит, затова трябва добре да се грижим за тях. Понякога чувствам, че прекарвам повече време с пандите, отколкото у дома. Много добре познавам тези панди и ги обичам. Те са много специални за мен."

„Звездите" на Националния зоопарк донесоха радост на американците, както и внесоха културата на родината си. Зоопаркът много пъти е организирал партита за рождени дни, за нови къщи, онлайн анкета за имена и други мероприятия свързани с пандите. Те често включват представяне на знания, свързани с Китай и съчетават китайските обичаи и традиции. Един от тях е „прощъпалникът", който привлече голям брой участници. „Когато зоопаркът организира мероприятия, като рожден ден за панда например, винаги кани китайското посолство в САЩ. Те ни дадат съвети как да съчетаем събитието с китайските традиции и обичаи, така че американците да научат повече за Китай и културата на страната."

Развитието на пандите в Националния зоопарк в САЩ е неразривно свързано със сътрудничеството между китайските и американски учени. Томпсън представи, че сътрудничеството между Китай и САЩ в областта на защитата на пандите е преминало два етапа. През 70-те и 80-те години обменът между двете страни беше фокусиран върху отглеждането на панди. Тъй като сътрудничеството при развъждането постепенно напредна, фокусът на изследванията се измества към естествената среда на пандите. Китайският посланик в САЩ Цуй Тиенкай беше казва преди, че защитата на пандите е микрокосмос в китайско-американското сътрудничество, отразява съвместните усилия на двете страни в опазването на застрашените видове и природната среда.

За да разрешат проблемите в живота на пандите в чужбина, и да ги защитят по-добре, Китайската асоциация за опазване на дивите животни и Асоциацията на китайските зоопаркове постигнаха споразумение с Международната агенция за защита на животните. Според него Китай може да изпрати двойка здрави, в полова зрялост панди в други страни за 10-годишно съвместно проучване, като създаденото от тях потомство принадлежи и се връща на Китай. Ако панда умре неочаквано, тялото ѝ също е собственост на китайската страна. Китай може да изпраща специалисти по пандите в чужбина за научна работа. Чуждата страна трябва да плаща 1 милион долара всяка година на Китай и 10 милиона щатски долара за 10 години.

На 12 септември 2007 г. говорителят на Държавната администрация по горите на Китай публично обяви, че Китай вече няма да дарява панди на чуждестранни правителства. Новината веднага предизвика шок в чужбина, британският "Гардиън" съобщи: „Дългогодишната „панда дипломация" на Китай приключи."

Пандата като „посланик" има важен принос за дипломацията на Китай. Само пет от потомците на тези посланици са все още живи. Една панда се намира в Япония, три в Мексико и една в Германия. Те вече са „чуждестранни граждани".

Броят на съществуващите панди до 2013 г. е около 1595 и непрекъснато намалява. До края на 2006 г. отглежданите в плен панди са били 217. Според статистика на учените, 78% от женските панди не могат да раждат, а 90% от мъжките са стерилни.