На пазара вече могат да бъдат открити множество екзотични подправки и билки. Но те обикновено не се продават в прясно състояние и преминават редица обработки, докато стигнат в магазина. Повечето от тях обаче е възможно да бъдат отглеждани и у дома. Дори това е възможно да се превърне в интересно и полезно хоби. Някои от билките се използват и като подправки в кухнята, като придават екзотичен вкус на ястията и в същото време ги превръщат в естествено лекарство. Отглеждайки ги у дома, гарантирате, че винаги ще са ви под ръка при нужда.

Куркума

Куркумата се използва от хилядолетия на Изток като подправка и лечебно средство. Тя съдържа съединение, наречено куркумин, което е силен антиоксидант с мощни противовъзпалителни свойства. Проучванията на учените показват, че куркуминът има редица ползи за здравето. Той подобрява мозъчната функция, повишава имунитета, намалява риска от мозъчни заболявания и Алцхаймер. Куркумата се грижи и за здравето на стомашно-чревния тракт. Тя облекчава проблеми като лошо храносмилане, киселини, лош метаболизъм на мазнините, наднормено тегло и др.

За да си завъдите куркума вкъщи, е достатъчен един пресен корен. Бъдете щедри в размера на саксията. Колкото по-голяма е тя, толкова по-голяма и силна ще е куркумата. Засадете корена във влажна почва. Тази подправка се нуждае от слънце, топлина и влага. Затова е добре саксията да е близо до слънчев прозорец. Куркумата трябва да се полива на всеки два дни, не оставяйте почвата да изсъхне, но и не прекалявайте с влагата, за да не загният корените. За да „узрее" на куркумата и трябват 8-9 месеца. След това може да извадите корените, но не забравяйте да оставите няколко, за да ги засадите отново. При пресаждането, не забравяйте да замените изтощената почва с нова, богата на хранителни вещества.

След като „съберете реколтата" от куркума, ако искате да стриете на прах корените, ще трябва да ги сварите за около половин час, докато омекнат. След това изчакайте около час да се оцедят и изстинат. Нарежете ги на тънки парчета и ги оставете няколко дни да изсъхнат или ги изсушете във фурна на много ниска температура. След това ги смелете на прах. Съхранявайте на сухо и тъмно място.

Мента

Като лечебно средство ментата е незаменима при стомашно-чревни проблеми, заболявания на дихателните пътища. Чаят от нея не само облекчава болното гърло и лекува редица нарушения в храносмилането, но успокоява нервите, справя се със зъбобола, мигрената и дори помага при алергии.

Ментата е с широко разпростиращи се коренища и прави разклонени стъбла. Затова е добре да изберете по-дълбок и широк съд, в който да я пресадите. Повечето видове мента обичат влагата и почвата не бива да остава суха. Растението не е претенциозно и вирее както на сенчести места, така и на пряка слънчева светлина.

Мащерка

Мащеракта е една от най-лесните за отглеждане в домашни условия билки. Тя притежава антисептични и антибактериални свойства, успокоява нервите, повишава настроенеито и гони стреса, успокоява кашлицата и настинките, облекчава менструалните спазми, подобрява храносмилането, подсилва имунитета.

Мащерката обича светлите и слънчеви места. Най-добре е да я поставите на южен прозорец. За предпочитане е саксията ви да е глинена, което ще предпази корените от изгниване. Мащерката се нуждае от редовно поливане, но внимавайте да не прекалите, изчаквайте почвата да изсъхне леко преди следващото поливане. Най-добре е да използвате лека и добре дренирана почва. Пресаждайте я, когато се появят корени от дъното на саксията,

Естрагон

Естрагонът е богат на фитонутриенти, които имат редица ползи за здравето, например регулират кръвната захар. Билката е богата на витамини и минерали. В миналото лечителите го използвали в борбата със зъбобола, дължащ се на възпалени венци, при болен стомах, против глисти, за регулиране на месечния цикъл, като диуретик, противовъзпалително и подобряващо апетита средство. Естрагонът улеснява дишането и подобрява съня.

Естрагонът не обича студа, предпочита сухата, добре дренирана пясъчна глинеста почва, светлите и топли места.

Семената естрагон трябва да се засадят в лека и влажна почва, след това да се покрият с хартиена или памучна кърпа, за да се симулира слабо осветление, докато покълнат. След като пораснат поне 2 см, може да се разсадят в друга саксия. В началото поливайте периодично, докато растението се стабилизира. След това изчаквайте почвата да стане почти суха между поливанията.

Моринга

Морингата е широколистно дърво с ценни лечебни свойства. Листата ѝ са фини, а цветовете ароматни. Известна като „дърво на живота" или „дърво-чудо", тя е богата на антиоксиданти и хранителни вещества, които пазят черния дроб, борят се с възпаленията, намаляват нивата на холестерола, подобряват храносмилането и настроението. Като лечебно средство се използва цялото дърво – листата, корените, кората, семената, цветовете и целите шушулки. Родина на морингата е Индия, но тя би се чувствала комфортно и във вашия дом, ако ѝ осигурите необходимите условия.

Морингата обича слънчевите и топли места. Най-добре е да поставите саксията на южен прозорец.

В една саксия може да засадите до осем семки, преди разсаждането. След като се появят два слоя клони, ще трябва да започнете резитбата. Отрежете върховете на разсада и клоните на половината им дължина. Редовното подрязване ще поддържа дървото малко, но с повече листа. Ако започнат да пожълтяват, добавете яйчени черупки в почвата, за да я обогатите с магнезий. Младите листа може да използвате пресни, а по-старите да стриете на прах.

Дърветата моринга не обичат прекалената влага, затова е задължително саксията да е с добър дренаж. През първите два месеца след засаждането обаче семената се нуждаят от редовно поливане, след това може да правите това когато има нужда. Моринга може да оцелее при много слух климат, затова оставяйте почвата да изсъхне добре.

Ехинацея

Ехинацеята е красиво, многогодишно цвете. За нейна родина се счита Северна Америка. Тя е една от популярните билки в традиционната медицина на индианците. За лечебна цел се изпозлват цветовете, стъблото и корените. От съществуващите видове само девет се считат за лечебни. Ако не сте опитен билкар, по-добре отглеждайте цветето у дома само като домашно растение.

Ехинацеята е известна като силен имуностимулатор. Тя се бори и с инфекциите, облекчава кашлицата, настинките и главоболието, отпушва носа. Някога индианците я използвали като противодействие срещу смъртоносната змийска отрова.

Ехинацеята обича слънчевите места, сухия климат и богатата на хранителни вещества почва. Макар и да не се нуждае от много вода, все пак не оставяйте почвата да изсъхне. В началото поливайте семената редовно, след това веднъж или два пъти на седмица.

На растението му трябват между 90 и 120 дни, за да узрее. То може да достигне височина от около 140 см.

Джинджифил

Тази популярна на Изток подправка е богата на хранителни вещества. Тя съдържа антиоксиданти, има антибактериални, антивирусни и противовъзпалителни свойства, облекчава гаденето и менструалните болки, затопля организма, подобрява кръвообращението и храносмилането, бори се с респираторните заболявания.

Оставете корена джинджифил във вода в продължение на 8 до 12 часа преди засаждането. Той расте хоризонтално, затова ви трябва широк съд, пълен с богата органична почва. Засадете корена на дълбочина около 3-5 см. Ако засаждате повече от един корен, оставете разстояние от 15-20 см между тях. Поддържайте почвата влажна, но не прекалявайте. Джинджифилът не трябва да е на пряка слънчева светлина, но на достатъчно топло място. Кълновете ще са видими след 2 до 3 седмици, но на корена му трябват поне 3-4 месеца преди да е готов за употреба, т.е. когато стъблата достигнат височина от около 8-13 см.

Ако листата на растението пожълтяват, това обикновено е знак, че го преполивате или че почвате не се дренира правилно. Ако изглеждат сухи или обгорени, означава, че слънчевата светлина е пряка. Ако краищата им започнат да съхнат, това обикновено е знак, че прекалявате с торенето.