Неотдавна нашата приятелка Невена Праматарова ни пише писма, с които сподели няколко културни събития в София. Всичките са много интересни и в тях показва най-новите резултати на културния обмен между Китай и България. Нека сега да чуем какво пише Невена.

Един от най-мащабните арт проекти в съвременната история на Китай гостува в Националната художествена галерия в София. Международната графична изложба „Един пояс, един път" придава ново значение на древния Път на коприната и чрез него на връзките на китайската страна с останалите държави по света.

Изложбата е част от инициативата „Печелившо сътрудничество/Един пояс, един път" и е организирана от Творческата база в Гуанлан – място за създаването на графични произведения, отпечатване, излагане, колекциониране, обучение и изследователска дейност. Според вицепрезидента на школата по китайска живопис Сюй Цзюн, който гостува у нас това е „най-голямата в страната и вероятно в света творческа база". Още от създаването си преди 10 години школата кани изявени местни художници, но и автори от страните, разположени по „Пояса и Пътя", с цел осъществяване на културен обмен.

Гостуващата изложба в София представя селекция от над 100 творби – половината от китайски автори, останалите на художници от България, Словения, Унгария, Полша, Сърбия, Русия, Естония, Гърция, Хърватия, Босна и Херцеговина, Тайланд, Египет, Пакистан, Ирак, Индонезия, Индия, Бахрейн, Непал, Бангладеш, Камбоджа и Монголия. Всички те са създадени в базата Гуанлан през последните няколко години.

Експозицията проследява най-актуалните тенденции в съвременното графично изкуство, чрез цялото разнообразие от теми, сюжети и емоции с използването на всички популярни техники като литография, офорт, суха игла, акватинта, ситопечат.

За българската публика най-интересно е представянето на китайските автори. Съвременното китайско изобразително изкуство заема все по-важно място на световния арт пазар, като същевременно много от неговите представители не късат връзката си и с древните традиции на този вид изкуство.

Историята на печатната графика, която предлага най-широко достъпната художествена продукция, започва в Китай по времето на династиите Хан (202 г. пр. Хр. – 220 г. сл. Хр.) и Дзин (266-316). Достига своя връх при династиите Мин (1368-1644) и Цин (1614-1912) и е смятана за квинтесенцията на китайската култура, отличаваща се с уникално развитие и характерен стил.

София отбелязва Световния ден на Институт Конфуций

За четвърта поредна година Институт Конфуций в София чества Световния ден на образователната институция със серия събития специално подготвени за тазгодишните тържества. Празникът се отбелязва във всички Институти Конфуций по цял свят. Тази година акцентът е върху традиционното китайско бойно изкуство Тайдзицюен.

Тържествата в София започнаха с дегустация на благоуханен китайски чай по време на чаена церемония, открити уроци по китайски език, демонстрации на изкуството на калиграфията, традиционното изкуство за изрязване на хартия „Дзиенджъ" и турнир по тенис на маса.

Посетителите на Институт Конфуций в София получиха информация за дейността на институцията, предстоящите курсове по китайски език, изпитите HSK и възможностите за обучение в Китай.

В празника със специален поздрав се включиха и ученици от столичните училища с изучаване на китайски език и фолклорен ансамбъл „Българани".

Тържествата по случай Световния ден на Институт Конфуций продължават с открити лекции за Китай и Чи енерджи фест. Фестивалът се организира за първи път в България и представя древните китайски практики тай чи (тай дзи, тай джи) и чи гун (ци гун, чи гонг) за подобряване на здравето, релаксация, постигане на вътрешен мир и повишаване на енергията.

Уникално издание за съвременния китайски език за първи път в България

В България излезе първата академична монография върху граматиката на китайския език. Премиерата на книгата „Морфологична система на съвременния китайски език" с автор д-р Антония Цанкова се състоя в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Книгата беше представена от издателят Любен Козарев, директор на издателство „Изток-Запад", проф. Александър Алексиев, завеждащ секция „Китаистика" в СУ и проф. Гъ Джънцян, директор на институт „Конфуций" от китайска страна в София.

Уникалното издание проследява цялостно морфологичната система на съвременния китайски език и разглежда актуалните теоретични въпроси за относимостта на основните понятийни категории от класическото езикознание като морфема, дума, части на речта, граматични категории и др. спрямо специфичните реалии на китайския език. В монографията се описват също така семантичните и граматични характеристики на класовете от думи в китайския език, техните функционално-семантични подкласове и специфични категории. Книгата е подходяща както за изследователи в областта на китайската лингвистика, общото и сравнително езикознание, така и като пособие за преподаване и изучаване на граматиката на съвременния китайски език.

Драги слушатели, това бе всичко за днес. Аз бях Светлин, благодаря за вниманието и до нови срещи.