Първата китайска система за лечението на рак с въглеродни йони бе одобрена от Националното управление на медицинските продукти и вече е инсталирана в раковата болница У'уей в провинция Гансу. Тя ще осигури по-безопасна и по-ефективна радиационна терапия за обществото, казаха учените.

Проектът, който доведе до създаването на системата, бе започна през 1993 г. от Института за модерна физика към Китайската академия на науките и компанията „Ланджоу Къдзин Тайдзи". Крайният продукт представлява основен етап на произведеното в Китай медицинско оборудване, каза Сяо Гуоцин, ръководител на проекта и учен от института.

За първи път разработена от САЩ през 1975 г., на техниката за онколечение с ускорени тежки йони в световен мащаб се гледа като на следващо стъпало, добави той. Учените тестваха йоните на много елементи, но в крайна сметка установиха, че въглеродните йони са най-подходящи за лечението на тумори и увреждането на периферните тъкани е възможно най-малко.

За разлика от конвенционалната лъчева терапия, при лечението с въглеродни йони се използват лъчи от тежки частици. Специалните им физични свойства позволяват туморът да се „удари" по много точен и селективен начин, като лъчението за околните здрави тъкани е в много по-малки дози.

Ускорените йони са по-разрушителни за раковите клетки отколкото фотоните, които се използват традиционно в гама и рентгенотерапията, заяви Уан Сяоху, заместник-директор на раковата болница в Гансу. Това прави възможно доставянето на голяма доза йони в малък и добре насочен обем, съобразен с формата и дълбочината на тумора. За разлика от фотоните, които продължават да проникват и вредят на тялото, въглеродните йони ще депозират енергията си, ще убият раковите клетки и след това ще останат в тумора, намалявайки уврежданията на околните здрави тъкани и риска от странични ефекти, добави Уан.

Терапията с въглеродни йони може да се прилага и при пациенти с тумори, които е трудно да бъдат отстранени хирургично или са неподходящи за рентгеновото лечение. Имайки предвид тези предимства, Сяо каза, че Германия и Япония проучват и тестват терапията с тежки йони от 90-те години на миналият век. До момента около 30 000 пациента са били лекувани с нея в 11 центъра в Германия, Япония, Италия и Австрия, като още локации са в процес на развитие във Франция, Китай, Южна Корея, Япония и други държави и региони.

Болницата на университета Фудан в Шанхай внесе оборудване за лечение с тежки йони от Германия през 2008 г. То заработи през 2015 г. и оттогава с него са излекувани около 2 000 онкоболни.

Сяо каза, че в Китай има огромно търсене на качествено онколечение. Според Националния център за изследване на рака, през 2015 г. в страната е имало около 3,9 милиона пациенти със злокачествени тумори, както и 2,3 милиона свързани с тях смъртни случаи. „Но по-голямата част от пазара за модерно медицинско оборудване е монополизиран от чуждите компании", каза той.

В сравнение със скъпите вносни машини, произведената в Китай система за лечение с въглеродни йони е значително по-евтина, което позволява на пациентите достъп до по-евтино лечение, каза той. Подобно оборудване в други части на света може да струва стотици милиони щатски долара, докато цената на китайската версия е само около 550 милиона юана (78,5 милиона щатски долара).

Средната цена за лечение с тежки йони по света е между 250 000 и 300 000 юана за един курс. Новата система има за цел да я намали до около 200 000 юана, а част от разходите да се покрият от застрахователните компании, каза Сяо.

До момента лечението с въглеродни йони се оказва ефективно при рак на простата, черния дроб, ректума и белите дробове в ранен до среден стадий, както и костни саркоми и саркома на меките тъкани в напреднал стадий. През първите няколко години раковата болница У'уей е лекувала стотици пациенти на година и си е поставила за цел постепенно да увеличава броя им като стигне до над 1000 на година, каза Сяо.

Джан Уънлин, известен ядрен физик и учен в Китайската академия на науките, обясни, че други китайски болници, например в Ханджоу и Джъдзян, също ще инсталират системата в бъдеще.

Учените вече работят върху второ и трето поколение на системата, които ще включват по-модерна свръхпроводяща технология, за да се намалят размерите на устройството и разходите, като същевременно се гарантира безопасността и ефективността. „Хардуерът на нашия инструмент е най-модерният, но софтуерът се нуждае от подобрения", каза Джан. „Лечението с водородни йони трябва да се прилага в съчетание с други методи и лекарства. Перспективите за тези комбинации от терапии са големи."