Гинко билоба е най-старото дърво на планетата, затова ботаниците го наричат „жива вкаменелост". Предполага се, че то е на повече от 240 милиона години и въпреки глобалните промени в климата и човешката дейност, оцелява до наши дни и се отглежда по целия свят.

Учените твърдят, че повечето дървета гинко билоба в началото привикнали към умерения климат и се разпространили по цялото северно полукълбо, но през ледниковата епоха загинали като оцелели само няколко екземпляри на Изток. Според легендата монаси от Китай и Тибет открили ценните му качества и започнали да го култивират. Благодарение на техните усилия гинко билоба оцеляло до наши дни.

Отделни дървета днес се състезават за титлата най-стар жив екземпляр на планетата. Проучване на китайски учени открило, че някои гинко билоба са на около 3000 години, като около 180 са на повече от 500 години. Най-голямата гора от стари гинко билоба се намира в природния резерват Тиенмушан в провинция Дзянсу.

Твърди се, че най-популярното в Китай дърво гинко билоба било засадено от последователя на даоизма Джан Даолин в планината Цинчън, където живял като отшелник. Това се случило някъде около 143 г. Внушителното дърво достигнало височина от 50 м, а дънерът му е с обиколка от 7 м.

В цяла Азия гинко биолоба е символ на дълголетието и просветлението. В древен Китай го наричали с различни имена – дърво на предците, пръстите на Буда и дори пачи крак, заради формата на листата му. От династия Сун обаче най-разпространеното му име сред китайците, с което е познато и днес, е „инсин" (银杏), което в превод означава „сребърни бадеми", вероятно заради формата на плодовете му, които приличат на тези на бадемовото дърво. В някои райони го наричат и „байгуошу" (白果树), т.е. „дървото с бели плодове".

Ботаническото име, което използваме днес, дървото получава от шведския ботаник Карл Линей през 1771 г. Той го нарича „гинко билоба", което идва от японски (на японски „гинко" означава „сребърна ядка", а „билоба" има връзка със заоблената форма на листата).

Според историческите записки Западът научава за гинко билоба от немски хирург, нает от холандска компания. Той посещава Япония около 1700 г. Скоро холандските търговци донасят от дръвчетата в Европа и ги засаждат в Кралската ботаническа градина в Кю през 1754 г., където те продължават да растат и са сред сравнително младите екземпляри, т.е. на около 250 години.

Днес гинко билоба се използва широко като декоративно растение, особено в градовете, където оцелява въпреки замърсяването и бедната почва. То е известно и с лечебните си свойства.

Лечебни свойства

1. Ядките гинко билоба

Китайците ценят гинко билоба предимно заради плодовете му. От древни времена те използват ядките му и като храна, и като лекарство. Но много скоро към списък с лечебни средства добавят и листата и корените на дървото.

През 1330 г. У Жуей събира своите наблюдения в труд наречен „Материя медика за всеки ден" (日用本草). В него той детайлно описва лечебните свойства на 540 средства, сред които са и ядките гинко билоба. Неговите записки се предавали от поколение на поколение в семейството, докато около 1550 г. били публикувани в книга.

Ядките гинко билоба се използвали предимно в лечението на белодробни заболявания. Те са основна съставка в една от традиционните китайски рецепти за лечението на затруднено дишане, известна като Дин Чуан Тан. Отварата от девет съставки за първи път била записана в книгата „Избрани рецепти за дълголетие" (扶寿精方), съставена от У Мин през 1530 г.

Според китайските лечители екстрактът от плодовете гинко билоба има свойството да инхибира микобактериите, които са причина за туберколозата, едно от доминиращите белодробни заболявания в Китай.

Друго приложение на ядките гинко билоба в Китай е като стягащо средство, т.е. при изтичането на течности. Един от лековете за бяло течение например е супа от варени в черна кокошка семена от лотос и ядки гинко билоба (白果莲子炖乌鸡汤) . Билките, ориз и черен пипер се поставят в черната кокошка, след което се варят. Рецептата била записана от Ли Шъджън през 1580 г.

Според традиционната китайска медицина, честата консумация на ядки гинко билоба подсилва Ин енергията, подхранва кожата, забавя стареенето, разширява капилярите, подобрява кръвообращението. Те са здравословна храна, подходяща за стари и млади. Веществата, които се съдържат в ядките на узрелите плодове са подходящи за лечението и превенцията на старческо слабоумие, високо кръвно налягане, високи нива на холестерола, сърдечно-съдови заболявания, атеросклероза, мозъчна дисфункция.

Друг китайски билкар Лан Мао първи публикува описание за медицинската употреба на листата гинко билоба в книгата „Билков речник на Юннан" (滇南本草) през 1463 г. Той ги препоръчва при лечението на кожни заболявания.

2. Листата гинко билоба

Информация за лечебните свойства на листата гинко билоба е включена и в официалния медицински труд „Сборник със съществени елементи на материя медика" от 1505 г., чийто автор е Циу Дзюн. Той се опитал в книгата си да опише продукти, които били широко използвани, но не били включени в предишните официални фармакологични сборници. Записките му попаднали в ръцете на лекар от императорския двор и били отпечатани веднага, но едва 200 години след написването им. По-късно сборникът била забравен, докато не бил публикуван отново през 1937 г. След революцията отново потънал в забвение, вероятно поради неравномерното му отпечатване. Затова листата гинко билоба в Китай били възприемани по-скоро като народен илач, отколкото част от практиката на китайската медицина. В някои стари китайски фармакологични сборници те се препоръчвали като лек срещу диария. Стривали се на прах, след това се замесвали с брашно и от тестото се изпичали във формата на хляб или бисквити.

А един от народните лекове от нови времена се казва „Линйе Идзян тан". Той се приготвя от листа гинко билоба, листа артемизия и пресен джинджифил. Използва се за лечението на хроничен бронхит.

Съвременни изследвания

В наши дни японските учени първи започват да изследват химичния състав на гинко билоба. Дървото привлича вниманието на съвременната медицина през Втората световна война. На един километър от епицентъра на взрива на атомната бомба в Хирошима имало храм, в чийто двор растяло дърво гинко билоба. Храмът бил унищожен, но дървото оцеляло. Тогавашният император бил впечатлен от издръжливостта на растението и възложил на учените да изследват качествата му. Оказало се, че въпреки високата радиация, дървото нямало никакви изменения и мутации. Японските учени открили също, че ядките съдържат токсични вещества в обвивката, която обаче се отделя преди готвене, но може да се използва за някои медицински цели. Този токсичен компонент, наречен гинкотоксин, бил първият проучен елемент.

През 30-те години отново японските учени изолират активната съставка гинкотин, която влияе на кръвообращението в мозъка. Те публикуват своите резултати в немско списание през 1932 г. Техните усилия върху активните съставки на растението продължават и днес.

Първите резултати на западни учени се появяват през 1959 г. Всички те са върху листата гинко билоба.

Клиничните изследвания върху лечебните свойства на билката в Китай започват през 60-те години на миналия век. Китайските учени изследват екстракта от листата при лечението на сърдечно-съдови заболявания, като това тяхно приложение е заимствано от народната медицина. Днес в Китай лекарствата, базирани на гинко билоба, се използват в лечението на ангина пекторис, сърдечен удар, мозъчно-съдови спазми и инсулт, за понижаване нивата на холестерола и високото кръвно налягане. Други проучвания показват, че листата гинко помагат и в лечението на хроничен бронхит, Паркинсон и шизофрения.

Интересни факти

- Дърветата гинко билоба са изключително издръжливи. Те са оцелели през ледниковия период и днес са популярни в озеленяването на градовете, защото са устойчиви на заболявания и замърсяване. Те са едни от малкото оцелели живи същества след атомната бомба в Хирошима.

- Дървета гинко билоба има по целия свят, но природозащитниците са загрижени за тях поради липсата на биоразнообразие. От 1998 г. Международният съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN) включи гинко билоба в Червения списък на застрашените видове, защото единственото място, където расте в дивата природа, е резерватът Тиенмушан в Източен Китай.

- Германия, Франция и Китай са най-запалените потребители на гинко билоба, но голяма част от изходния материал идва от Южна Каролина, където има плантация от 12 000 декара дървета.

- От древни времена китайците знаят, че мъжките и женски дървета гинко билоба трябва да се садят наблизо, за да се получат семена. Освен това те цъфтят през нощта и цветовете им падат веднага, сякаш тайно празнуват чудото на живота.

- Някои храмове в Китай са построени в близост до дървета гинко билоба като продължение на култа към самото дърво.

- Някога вярвали в мистичната сила на гинко билоба. Фармацевтът Ли Шъджън пише, че за да могат да общуват с духовете, последователите на даоизма издълбавали магически заклинания върху стари дървета.