Китай е дом на най-големия брой кинолюбители в света.
Над 10 000 кина в цялата страна са посетени от повече от 1,7 милиарда зрители през 2018 г. Вторият по големина филмов пазар в света е генерирал приходи в боксофиса в размер на 61 милиарда юана (8,87 млрд. долара), което е повече от 1/5 от глобалния боксофис.
Тази година се отбелязва 70-годишнината от основаването на КНР, но историята на китайското кино може да се проследи от по-ранни времена.
Ням черно-бял филм включващ и носещ името на класическата пекинска опера „Планината Диндзюн" (Dingjun Mountain) е произведен в малко фотостудио в Пекин през 1905 г. Той маркира раждането на първия китайски филм, както и началото на китайската филмова индустрия.
След забележителния златен век от 20-те и 30-те години, секторът замира напълно заради травматичните конфликти, които потапят хората в мизерия и страдания.
Въпреки че трябва да започнат от нулата, китайските филми след 1949 г създават безброй исторически пробиви и рекорди, благодарения на поколенията кинотворци и професионалисти в индустрията, които посвещават цялата си кариера на киното.
Проследявайки кинематографичните стъпки на Нов Китай, ще видим как безценни филми, отразили огромните промени, които преживява страната и народа й за изминалите седем десетилетия.
По думите на Робърт Маккий, световно признат сценарист: „Историята е метафора на живота и животът се живее във времето".
Наричано „люлката на филмовата индустрия на Нов Китай", Североизточното филмово студио, основано през 1945 г, е първото филмово студио, което започва да работи след продължилата близо 15 години война. Преименувано на „Филмово студио Чанчуън" (Changchun Film Studio) през 1955 г, то се превръща в първата регистрирана филмова фабрика на КНР. Студиото е повратна точка за развитието и историята на киното в Нов Китай.
През 1949 г. творбата „Мостът", считан за първия пълнометражен игрален филм след основаването на КНР, е създаден тук, давайки началото на нова ера за китайското кино. Филмът служи за основа за следващите продукции в периода на 50-те и 60-те години, главно акцентиращи върху трудно спечелената революционна победа и служещи за засилване на националната доверие и идентичност.
Някои от ключовите филми от периода също използват войната и последствията като основа тема, разказващи историята на обикновените китайци борещи се по време на японската окупация, като този през 1963 г „Малкият войник Джан Га".
В същия период се наблюдава и разцветът на биографичните филми. Много от заглавията в кината по това време хвърлят светлина върху героите и мъчениците на революцията, като например класиката от 1955 г „Дун Цуънжуей" (Dong Cunrui) и лентата от 1959 г за китайския музикант „Ние Ър" (Nie Er), композитор на националния химн на страната „Марш на доброволците".
От 1949 г. до средата на 60те години, броят на организациите, които могат да прожектират филми нараства от 400 на 20 300. Китайската корпорация за филмова дистрибуция, основана през 1951 г е лицензирала и прожектирала общо 1213 филма до 1965 г, включително пълнометражни и късометражни заглавия.
През седемнайсетте години от основаването на КНР филмовата индустрия в страната успява да произведе 603 игрални и 8342 документални филма и новини.
Спонсорирани от правителството, безброй продуценти и режисьори заминават за Москва на обучение по филмови технологии и производство. Междувременно 36 филма в различни жанрове печелят награди зад граница.
Кинематографичните предшественици, които са били активни през първите десетилетия след 1949 г, са наричани „третото поколение" китайски кинотворци. Сред тях са имената на майсторите Сие Тиели(1925-2015), Шуей Хуа(1916-1995), Чън Ин(1918-1984) и Цуей Уей(1912-1979).
Заедно те оформят естетиката на китайското кино в новата ера и правят първите стъпки в изследването на филмовите техники. Техните творби, които следват реалистичния принцип, разкриват красотата на живота, описват социални конфликти по задълбочен начин.
Нови вълни започват да навлизат в света на китайското кино в края на 70те години, успоредно с реформата и отварянето на страната. Филмовата индустрия е съживява, а кинотворците създават огромен количество отлични творби.
Четвъртото поколение режисьори представя един особен жанр филми, наречени „белязани", фокусиращи се върху индивидуални трагедии отразяващи историята на съвременното общество. Привидно семплите и разчувствани драми възприемат уникален стил на разказвачество, включват интимни и изключително детайлни разкази, които се оказват от голямо значение и влияние в днешната ера.
Подобно на Сие Дзин и неговите колеги, някои от най-видните фигури на четвъртото поколение режисьори, като Сие Фей и У Игун, също са били ментори на иконични творци от петото поколение, сред които Джан Имоу, Чън Кайгъ и Тиен Джуанджуан, които биват приети в Пекинската филмова академия в една и съща година 1978 г.
Петото поколение изнася китайското кино пред света, печели огромно международно признание.
Новата ера също става свидетел на бързото израстване на Китай като втория най-голям филмов пазар в света. Тази година страната планира да ускори развитието и изграждането на кина, както и насърчи пазара със серия от нови политики. До 2020 г се очаква големите екрани в цялата страна да достигнат 80 000. В същото време се обръща повече внимание на изграждането на кина в откъснатите райони на страната.
Що се отнася до международното сътрудничество в сферата, без съмнение по-активното участие в глобалния пазар и увеличаващото се признание на Китай по света, сигнализират за навлизането в нов златен век за китайското кино.
