Преди 70 години, в току-що установената Китайската народна република, населението ѝ живееше в крайна бедност, а индустриалната и селскостопанската ѝ база бе много слаба. Благодарение на вярата в собствените сили и упорития труд, особено след въвеждането на политиката за реформи и отваряне към света, Китай отбеляза безпрецедентни постижения в своето развитие. Със създаването на специалните икономически зони, като Шънджън, пилотните зони за свободна търговия, организирането на международното изложение за внос в Шанхай и други подобни мерки, Китай показва решимостта си да продължи да се отваря за външния свят. Постигнатото през изминалите години показва, че реформите и отварянето са ключът, който ще определи съдбата на днешен Китай.
От една страна, чрез редица мерки като насърчаване на външната търговия и привличането на чужди инвестиции, страната постигна ръст от над 4000 пъти в общия внос и износ на стоки в сравнение с преди 70 години, и привлече над 2,1 трилиона долара капитали. От друга страна, Пекин насърчава реформите и отварянето си, особено след присъединяването към Световната търговска организация, което помогна за подобряване на бизнес средата, конкурентността и привлекателността на местната икономика, както и за насърчаване на технологичните иновации и модернизиране на традиционните сектори.
В същото време, от откритостта на Китай се възползва в огромен мащаб и света. От 2006 г. насам страната е с най-голям принос за развитието на глобалната икономика. Бившият изпълнителен директор на МВФ Кристин Лагард посочи, че отварянето на Китай е категорично положителна промяна, от която всички имат полза. Китай е вече не само „фабриката на света", но и „глобален пазар". Той е не само най-големият пазар, но и страната, притежаваща всички индустриални категории, с висококонкурентна верига за доставки, а качеството на много от произвежданите от него продукти са с най-високо качество.
Инвестициите на Китай в чужбина също играят немалка роля за глобалния икономически ръст. За изминалите 70 години те се увеличиха от нула до 100 милиарда долара, създавайки работни места и значителни данъци в бюджетите на различните страни. Според проучване на Лондонския университет, процентът на заетост сред местното население в Етипоия е над 90% в местата, където се реализират китайски проекти и има китайски компании.
Освен преките инвестиции, опитът на Китай е изключително ценен за другите развиващи се държави, както за разрешаване на проблемите с прехраната и осигуряването на облекло на бедното население, така и за изработването и прилагането на стратегии за цялостно икономическо и социално развитие.
През последните години взаимодействието между Китай и световната икономика показва нови особености. Зависимостта на глобалното стопанство от Пекин продължава да расте, като в същото време страната се обръща към вътрешното потребление, за да си гарантира устойчивия растеж. Институтът „Маккинзи" публикува през юли доклад, в който се казва, че от 2000 до 2017 г. композитният индекс на зависимостта на световната икономика от китайската се е увеличил от 0,4 до 1,2, като в същото време зависимостта на китайската икономика от световната е спаднала от най-високата си стойност – 0,9 през 2007 г. до 0,6 през 2017-та.
В момента цялостното отваряне на Китай към света навлиза в нов етап и това е наложително ако страната иска да реализира своето висококачествено развитие. То представлява също така, добър пример за подкрепата на Пекин за модела на икономическата глобализация, осъществявана отговорно и разумно в контекста на засилващите се външни неясноти и предизвикателства. Примери за новият подход на китайските власти в стремежа им да разширят отварянето и му придадат нови, по-ефективни форми, са приетият тази година нов Закон за чуждестранните инвестиции, в който се дефинират ясно теми като защитата на интелектуалните права и търговските тайни на чуждите компании в страната; или изграждането на Шанхайската пилотна зона за свободна търговия и други шест по неин образец.
Хилядолетната история на китайската нация е доказателство за това как откритостта води до просперитет, а изолирането и затварянето – до изоставане. Независимо от засилващия се търговски протекционизъм и едностранност, Китай ще продължи да разширява своето отваряне към света, тъй като е уверен, че това е пътят за справяне с всички рискове. По тази причина страната няма да се откаже от стратегията си за откритост в името на общите ползи и просперитет на целия свят.
