Лекар прави снимки на пациентите и техните близки в опит да им помогне по-лесно да посрещнат смъртта. За него разказва репортаж на „Чайна дейли".

Лечението на един лекар е повече от предписването на болкоуспокояващи или медикаменти, колкото и жизненоважни да са те.

В края на дневната смяна в болницата, която приключва в 18 ч., д-р Яо Шуай започва работа с оборудване, което малко лекари биха използвали. Неговият офис е превърнат в скромно фотостудио. Той прави снимки на пациенти, които са на прага на смъртта, често и на членове на семействата им, които се грижат за тях.

Преди да започне да снима, той задава въпрос, който на пръв поглед може да изглежда жесток, но всъщност е от огромна полза: „Страх ли те е от смъртта?"

Яо Шуай е лекар в кардиологичното отделение на болницата по традиционна китайска медицина в гр. Нантун, провинция Дзянсу. Той е уверен, че директният подход е по-хуманен и правдив.

От август 2016 г. д-р Яо в свободното си време снима своите пациенти и техните близки. До момента е направил над 100 000 снимки на повече от 400 души. Плановете му са да направи фотоизложба или да издаде албум, за да увековечи техните истории.

На фотографиите изпъкват набраздени лица, изражения и дори мимолетни нежни усмивки.

Лекарят кани пациентите и близките им в студиото, набързо подготвя прожекторите и белия фон. Преди да снима той разговаря с всеки един от тях, но вместо да ги пита за заболяването им, предпочита тема, която много често се игнорира – срещата със смъртта. „Ужасява ли те смъртта?", пита Яо. „Тъга, безразличие, откровение, щастие, безпомощност – всеки пациент е в уникално състояние на духа пред смъртта", казва той. „Много хора казват, че не ги е страх от нея, но когато тя приближава, често са уплашени."

Яо осъзнава, че смъртта е част от живота. Според него китайците не знаят много за нея или не я разбират, и малко от тях са наясно как да се изправят пред нея. „Особено лекарите. Ние често се сблъскваме със смъртта, но всъщност не сме научени да се справяме с нея. Аз все още не знам как да се подготвя да я посрещна, но знам, че тя ще дойде", казва д-р Яо.

Освен за смъртта, лекарят-фотограф обича да разговаря с пациентите и за живота – за най-щастливите им спомени или за какво най-много съжаляват и как са успели да се справят с житейските предизвикателства. Той е задал тези въпроси на стотици свои пациенти и техните близки, чиито автентични изображения е запечатал на снимките. „Болните са със сложни или различни изражения на лицето, въпреки че всички те страдат и са нещастни. Някои от тях например излъчват благородство, други са разтревожени, горди или неуязвими", казва 30-годишният лекар.

Яо Шуай започва да се увлича по фотографията в университета. Един от любимите му фотографи е Лю Нан, който снима пациенти с психични заболявания. „Лиу ме вдъхнови да търся изкуството в реалния живот, вместо да снимам някъде сред природата", казва Яо.

Първият пациент, който фотографира, е пенсиониран учител с рак на белите дробове. Той умира преди д-р Яо да успее да му даде снимките, но ги предава на близките му на погребението.

Снимането помага на младия лекар да се сближи и общува по-добре с пациентите. „Забелязах, че всеки пациент има своя уникална история", казва Яо. „Болните в моето отделение често са на възраст и са свидетели на исторически моменти като основаването на Китайската народна република, реформата и отварянето. За мен е любопитно да чуя техните истории."

Яо си спомня за пациент, който му разказал за мъките и страданията, които преживял, докато дълбаел речно корито през 50-те години. „Той ми разказа, че било много студено, чак калта замръзвала, но те стояли боси във водата, копаейки с години. Някои починали, а други останали инвалиди."

Всички снимки са черно-бели, тъй като според д-р Яо така по-добре улавя същността на човека. Някои пациенти отказват да се снимат, но повечето са ентусиазирани. „Фотографията свързва лекаря и пациентите", убеден е той. „Всеки иска да бъде чут, и всички те имат своите собствени истории."

Според д-р Яо медицината и фотографията са в помощ както за физиката, така и за психиката на неговите пациенти. „Медицинската наука има отношение към тялото, което позволява на пациента да води нормален живот, докато фотографията проявява обективност към живота", казва Яо.

Бащата на Яо Шуай бил болен от хепатит В и безразличието на медиците го огорчило много. Това го накарало да стане лекар и той се заклел да се отнася към пациентите си с уважение и сърдечност.

Първият му месец в болница като стажант през 2013 г. оказва дълбоко влияние върху него и той записва в дневника си на английски: „Твърде много хора в нужда."

Яо често се усмихва, когато говори с пациентите си. „Ако пациент ми подаде ръка, защото го боли, аз ще го прегърна, като се надявам така да облекча болката му и онова чувство за безпомощност", казва той.

От друга страна д-р Яо отбелязва, че лекарите се нуждаят от доверието и разбирането на своите пациенти. Понякога няма какво да направят, за да удължат живота. Лекарите не са вълшебници.

С приближаването на края пациентите и техните близки трябва да се справят със стреса и мъката. Лекарите не са имунизирани срещу това, казва Яо.

Той кара мотора си като терапия срещу чувства като тъгата, безпомощност или напрежение, свързани с пациентите. „Понякога карам край морския бряг с часове", казва Яо.