Преди 70 години, когато Китай все още бе в развалини от десетилетията на войни и политически хаос, едва ли някой си е представял, че толкова скоро той ще се превърне в инфраструктурен гигант и дори ще помага на други държави да строят мостове, пристанища и пътища. Развитието на инфраструктурата бе това, с което Китай „дръпна" напред и създаде възможности за цялостното си икономическо и социално развитие.
Днес страната може да се похвали с огромни достижения в изграждането на инфраструктура, които са признати от целия свят. Язовирът „Трите клисури" (Санся), където се намират най-големите в света мощности за производство на електроенергия; проектът за пренасочване на вода от юг на север, който ще засегне не по-малко от 100 милиона души; най-дългите газопроводи в света, сред които този от запад на изток с дължина 8704 км; Цинхай-тибетската железопътна линия, която се намира на най-голяма надморска височина, с връхната ѝ точка достигаща 5072 метра; най-дългият морски мост в света между Хонконг, Джухай и Макао; най-дългият в света подводен тунел от 6,7 км, са знакови проекти, но в същото време те са само няколко от тези, които китайските инженери и строители направиха и продължават да правят.
Китай разполага с най-дългата високоскоростна железопътна линия в света. До края на 2018 г. в експлоатация са били 30 000 км, което представлява повече от две трети от тези в целия свят. Според статистиката, по време на почивните дни около последната традиционната Нова година през февруари, са били осъществени впечатляващите 2,98 милиарда пътувания. И това е все още далеч от задоволяване на вътрешното търсене, особено по време на празници, поради което Китай си е поставил за цел да пусне през тази година в експлоатация още 3200 км високоскоростни железопътни.
От 1949 до 2018 г. транспортната мрежа на страната отбеляза значително разрастване. До края на 2018 г. общата дължина на жп линиите е 131 000 км или пет пъти повече от 1949 г., сочи доклад на Националното статистическо бюро. Вътрешните водни пътища са се разширили с почти 73% процента до 127 000 км, докато маршрутите на гражданската авиация са нараснали със 734 пъти спрямо 1950 г., до 8,38 милиона км през 2018 г. Телекомуникационните мрежи също отчитат бързо разширяване. Броят на клоновете за пощенски услуги е нараснал 9,4 пъти за седемте десетилетия, достигайки 275 000 в цялата страна. Потребителите на мобилна широколентова мрежа са вече 1,31 милиарда. Започвайки почти от нула до превръщането си в лидер в инфраструктурното строителство, Китай измина дълъг път, а постиженията дойдоха благодарение на упорития труд на милиони, много от които бяха готови да дадат своя безкористен принос.
CRRC Qingdao Sifang Rolling Stock Research Institute Co (CRRC SRI), която предостави ключови технологии за първия влак на метрото в Пекин и първия пътнически влак в Китай на два етажа, е сред компаниите, които превърнаха страната в ключов играч на световната сцена в строителството на транспортна инфраструктура. Тя оказа важна техническа подкрепа в шестте мащабни проекта за ускоряване на железопътния транспорт в страната и разработи климатична система за подаване на кислород, електрическа система и въздушни ресори за влаковете, които се движат по Цинхай-тибетската линия.
„От основаването на нашата компания преди 60 години, ние винаги сме се стремели към независими иновации, предоставяйки основни системи и ключови продукти за железопътния транзитен отрасъл. Много от нашите ключови технологии се използват във високоскоростните влакове, които в момента се движат в страната", казва в интервю за вестник Global Times президентът на компанията Тиен, и добавя: „Междувременно приложихме технологични иновации за високоскоростни влакове към градското пространство и това е първият път, в който Китай постигна интеграцията на трите системи на теглене, мрежа и спиране и на тази основа създаде интелигентни влакове".
Развитието на инфраструктурата в Китай не се забавя след досегашните постижения. В бъдеще, с разгръщането на регионалните самолетни линии и производството в страната на големи самолети, ще бъде даден значителен тласък на авиационната индустрия, включително новия железопътен транзит, който е разработен и е в разгара си в Китай, според Тиен. „Заедно с изграждането на способности в инфраструктурата, Китай също така разработил своя собствена строителна техника и оборудване, използваща технологии, които са водещи в глобален план. Китай не използва просто работна ръка за завършване на проекти за строителство на мостове, както виждаме във видеоклипове на Интернет, но използва много собствено и голямо механично оборудване. А качеството, технологията и ефективността на разходите са конкурентни в целия свят", добавя той.
Със своя водещ световен капацитет за изграждане на инфраструктура, Китай сега обръща поглед към чужди пазари в опит да свърже света със своите възможности в сектора. „Китай в момента е най-голямата страна, която получава поръчки за инфраструктурни проекти в чужбина, като се нарежда на първо място в света повече от десет години подред. Стойността на поръчките всяка година надхвърля стотици милиарди долари", посочва Тиен.
Инициативата „Един пояс, един път", предложена от Китай през 2013 г., има за цел да изгради търговска и инфраструктурна мрежа, свързваща Азия с Европа, Африка и други райони. Това е ярък пример за това как Китай може да свърже света със своя инфраструктурен опит. След години на непрестанни усилия, „Един пояс, един път" реализира многобройни постижения. С увеличаване на сътрудничеството в областта на пристанища, железници, магистрали, електроенергия, авиация и комуникации, развитието на инфраструктурата по протежение на Пояса и Пътя се подобрява видимо, с по-добри от очакваните резултати. Китай поддържа водещата позиция в света по морска свързаност, като морските маршрути свързват неговите пристанища с над 200 държави и 600 основни пристанища. Що се отнася до железопътните връзки, общият брой пътувания, извършени от товарни влакове между Китай и Европа, надхвърля 12 000 през 2018 г., като годишните пратки достигат 16 милиарда долара, в сравнение само със 17 пътувания и по-малко от 600 милиона долара през 2011 г.
Общата търговия между Китай и други страни от „Един пояс, един път" възлиза на 6,47 трилиона долара за периода 2013-2018 г. Изградени са над 80 зони за икономическо и търговско сътрудничество в чужбина и са създадени над 244 000 работни места за местните жители.
По отношение на интелигентната ера, Тиан отново подчертава важността на инфраструктурния капацитет, тъй като той също представлява важна основа за Китай да осъществи индустриализацията и урбанизацията в бъдеще, водени от информационните технологии. „Днес, без значение дали това е Китай или САЩ, ако някой иска да се реиндустриализира, няма платформа, която да го поддържа без технология в инфраструктурата", казва той. „Трябва също така да наблюдаваме строителството през информационната ера, включително интелигентното производство и интелигентното градско строителство, които не са същите като в миналото. Например, високоскоростна комуникация като 5G, облачни изчисления, облачни сървъри и дисперсия на данни, съхранявани в огромни облаци, изкуствена симулация и изкуствен интелект (AI). Китай също може да се похвали с добри постижения в тези области на инфраструктурата", категоричен е Тиен.
