Българската публика очаква с небивал интерес този апотеоз на традиционната и съвременна китайска музика в изпълнение на Камерен оркестър от Забранения град, който ще се проведе в софийската концертна зала „България".

Като едно от най-ярките събития по време на Дните на китайската култура, по повод 70-годишния юбилей от установяването на българо-китайските дипломатически отношения, е концертът на Камерния оркестър от Забранения град от Музикалната консерватория в Китай, /Forbidden City Chamber Orchestra/ организиран от посолството на КНР и Китайския културен център в София, в партньорство с най-голямата концертна зала на София - зала „България". Столичани и гостите им ще могат да се насладят на неповторимото изпълнение на този известен китайски камерен оркестър.

Създаден през 2008 г. камерният оркестър на Китайската консерватория е получил много висок ранг от Министерството на културата и туризма и е участвал в редица конкурси и представления в цял свят. Спечелил аплодисментите на публиката и много награди в почти всички европейски страни, САЩ, Австралия, Нова Зеландия, сега ансамбалът гостува и на българска сцена. Характерното за оркестъра е, че освен изпълнения на китайските традиционни мелодии, той включва в репертоара си съвременни и модерни световни произведения. Така, оркестърът се превръща в пример за диалог между съвременната китайска музика и света, запазвайки елегантността на неповторимата грация на китайската традиционна музика.

Спечелил аплодисментите на публиката и много награди в почти всички европейски страни, САЩ, Австралия, Нова Зеландия, сега ансамбълът гостува и на българска сцена.

В програмата ще прозвучи традиционна китайска музика. Ето накратко и съдържанието на музикалните произведения, за любителите на китайското традиционно нематериално изкуство:

1. „Врани си играят край водата" – древна ханска мелодия от Чаоджоу.Произведение за „тоусиен" и камерен оркестър

Старинните мелодии на етноса Хан са неразделна част от традиционната музика с многовековна история в района на южнокитайския град Чаоджоу.По време на многобройните войни в древната история на района, в хода на оживената търговия, а също и поради преселването на големи групи от населението от северен Китай на юг, древните обитатели от етноса Хан на равнината по долното течение на Жълтата река постепенно пренасят своята култура на юг до древния град Чаоджоу. Там тя се преплита с местната култура.

Така се появява специфичната „чаоджоуска музика" с характерно членение, тонален лад, музикални инструменти, начин на изпълнение и други особености, а същевременно се съхранява звученето на древната музика от земите по долното течение на Жълтата река. Основни инструменти за чаоджоуската музика са двуструнният дърпащ инструмент „арсиен", триструнният дърпащ инструмент „сансиен", цимбалът „янцин", четириструнната лютня „пипа", бамбуковият кавал „сяо", както и гонгове и барабани и някои други ударни инструменти.

Тази природна картина е майсторски пресъздадена със средствата на музикалното изкуство и става метафора на жизнеутвърждаващия човешки дух, изправен пред изпитанията на реалния живот.

2. Кукли на конци – народна музика от провинция Шаанси. Произведение за „банху" и камерен оркестър

Куклените представления са разновидност на фолклорното драматично изкуство, които са възникнали преди две хиляди години и са разпространени в цял Китай. Те включват представления с дървени кукли, театър на сенките с фигури от кожа или от хартия и много други видове. Съдържанието на тези представления най-често представлява исторически събития или митове и приказки. Марионетният театър, наричан „представления с кукли на конци" е една от традиционните форми на кукления театър. Творбата „Кукли на конци" е музика, изпълнявана по време на представленията на фолклорния марионетен театър в китайската провинция Шаанси. Произведението е издържано в стила, типичен за местната музикална драма в района на Хъян, западен Китай и в него умело се редуват жизнерадостното героично алегро и бавното и тежко адажио.

3. Лунно отражение във водата на втория извор – произведение за „арху" и камерен оркестър; Композитор Хуа Йендзюн

Композиторът Хуа Йендзюн с артистичен псевдоним А Бин е странстващ музикант, живял в края на 19-ти век и в първата половина на 20-ти век. Той се прочува като виртуозен изпълнител на двуструнния лъков инструмент „арху", на четириструнната лютня „пипа" и на други народни музикални инструменти. Ослепял на младини, А Бин изживява живота си в мизерия и трудности. Често свири до извора Хуейшан, известен като „Втория извор в Поднебесната" в родния си град Уси в провинция Дзянсу. Създадената и изпълнявана често от него мелодия „Лунно отражение във водите на Втория извор" се превръща в класическа творба на китайската народна музика от 20-ти век. Мелодията ни потапя в атмосферата на притихнала нощ с ясната изворна вода и студеното лунно отражение в нея и така ни кара да съпреживеем безмерната скръб на твореца от горестната му съдба.

4. Нагоре-надолу по стълбите – музикална увертюра от Хънан

Произведение за трио: четириструнна лютня „пипа", малък дърпащ триструнен инструмент „сансиен" и китайска цитра „гуджън".Произведението се основава на история от класическата китайска пиеса „Записки от западната пристройка": след като среднощната среща на главната героиня Инин със студента Джан е разкрита, майката на Инин е безкрайно възмутена и вика прислужницата Хуннян, за да я разпита. Благодарение на умелото посредничество на Хуннян, в крайна сметка майката на Инин, макар и неохотно, дава съгласието си дъщеря ѝ да сключи брак със студента Джан.

5. Мелодия на сливовия цвят – вариант на мелодията, съхранен от Бай Фънйен, композитор Ян Дзиемин

„Песни за сливовия цвят в съпровод на барабан" е музикален формат в народното песенно-повествователно изкуство, появил се в средата на 19-ти век в района на Пекин. „Мелодия на сливовия цвят" е инструментално произведение за соло на „сансиен", създадено на базата на вокалите в „песни за сливовия цвят в съпровод на барабан" и на музикалния съпровод към тях. Цялото произведение съдържа три части с три вида темпо – средно, бавно и бързо, като средното темпо съответства на традиционното начало на „песните в съпровод на барабан" и в него е издържана цялата прелюдия на произведението. В бавно темпо е издържана втората част, която си служи с маниера на вокалното изпълнение в „песните в съпровод на барабан", а бързото темпо на свой ред е основа на третата част в произведението, която използва маниера на инструменталния акомпанимент в „песните в съпровод на барабан". Цялото произведение притежава ярка традиционност и местен колорит, характерен за музиката на северен Китай.

6. И на четирите не мяза (ни риба ни рак) – сюита за пиано и камерен оркестър

„И на четирите не мяза" е народното название на елена на отец Давид (Elaphurus Davidianus), известен в Китай като милу. Този елен има прилики с някои други животни, но въпреки това не може да бъде причислен към нито един от тях. Така че видът му оставя впечатление за нещо смесено и неопределено. Ето защо милу е смятан за своеобразен „урод" в семейство Еленови. По тази причина изразът „и на четирите не мяза" определено не е ласкателен и най-често се родее с други негативни определения като „ни риба ни рак" и „безобразен", „неприличен". В невежеството си, когато избрах заглавието, още не бях наясно с произхода на този израз, а просто смятах, че „и на четирите не мяза" е много подходящо описание на творбата ми. Тя е нещо нито чисто китайско, нито чисто западно, нито напълно местно, нито напълно чуждоземно. Та нали дори съчетаването на пианото с нашата китайска музика само по себе си е своеобразен тюрлю-гювеч! А като се прибави и това, че солистът не свири на пианото, както е нормално, вокалите му също не приличат твърде на вокално изпълнение, а той самият постоянно нещо бърника по пианото, потупва го, надава викове и изобщо всячески привлича вниманието към себе си, то наистина може да се каже, че всичко това не е „прилично" и е безобразие. Ето че заглавието „и на четирите не мяза" е много подходящо!" , разясняват организаторите на концерта и създателите на това безпрецедентно произведение.

7. Среднощни песни и поеми – Инструментален цикъл с композитор Георги Арнаудов (България) и диригент – Лиу Шун.

Среднощни песни и поеми – инструментална музика върху четири класически китайски поеми: този цикъл от среднощни песни се състои от четири поеми, които са вдъхновени от поезията на четирима китайски поети от древността: Бо Дзюи (8-9 в.), Су Хуей (4-5 в.), Ли Бай (8 в.) и Су Шъ (11 в.). Опитах се да напиша тази творба в стила и жанра на „дзъ йе" – „Среднощни песни и поеми", като четирите части изобразяват четирите сезона – пролет, лято, есен, зима. Творбата е вдъхновена също така и от китайския артистичен стил „сие и" – нещо като звукова калиграфия, даваща предимство на спонтанността на линията, опитвайки се да създаде звуковите линии с едно движение.

8. Властелинът слага оръжие – древна мелодия за четириструнна лютня „пипа"

През 202 г. пр. Хр. в източен Китай в местността Гайся (на северния бряг на река Туохъ в югоизточната част на окръг Линби в днешната провинция Анхуей) се състои една от битките във войната между царствата Чу и Хан, която влиза в историята като „голямата битка в Гайся". Тази грандиозна битка е описана и възпята в много произведения на изкуството. Сред представителните музикални творби за четириструнна лютня „пипа" са и две класически произведения, посветени тъкмо на тази битка – „Властелинът слага оръжие" и „Засада от вси страни". Двете творби описват героите и баталните сцени от тази битка по различен начин и акцентират на различни неща. Творбата пресъздава трагизма в съдбата на героя, който слага край на живота си с един последен удар на острия си меч, след което оръжието пада на земята с разтърсващо дрънчене.

9. Дълбока нощ – мелодичен фрагмент от Пекинската опера

Пекинската опера е една от художествените форми, представителни за китайското традиционно драматично изкуство. Тя притежава комплексен характер, включващ литература, драматургия, музика, танц, костюми и сценичен дизайн, чиято форма и съдържание въплъщават в концентриран вид естетиката на китайската традиционна култура. Музиката в Пекинската опера на свой ред притежава ярка специфика, неповторима структура и уникални изразни средства. Изпълняваните самостоятелно инструментални музикални композиции наподобяват увертюрите и интерлюдиите в европейската опера.

Ивета Балевска