Езикът е не само орган с помощта, на който общуваме и усещаме вкусовете. Според традиционната китайска медицина той е и удобен инструмент за диагностика.

Преди да бъдат открити рентгена, ядрено-магнитния резонанс и компютърната томография в древността лекарите имали други методи за изследване здравето на своите пациенти. Една от тези практики е диагностиката по езика, която и днес продължава да се използва широко. Тези, които знаят как да разгадаят тайните на езика, могат да открият признаци на заболявания и дисбаланс, за които болният е възможно дори да не подозира.

В китайската медицина езикът служи като карта на вътрешните органи. Върхът му отразява състоянието на органите, които са в гръдната област, т.е. белите дробове и сърцето; средната му част органите в средата на тялото, т.е. черния дроб, жлъчката и стомаха; задната му част е отражение на органите в долната част, т.е. червата, пикочния мехур и бъбреците. Аномалиите, открити на картата на езика, могат да дадат на лекаря указания за това къде е настъпил дисбаланс и как е най-добре да се възстанови равновесието.

В едно интервю за „The Epoch times" Ерик Бейкър, специалист по акупунктура и професор в Тихоокеанския колеж по ориенталска медицина, казва, че концепцията за диагностика по езика води началото си от холографската перспектива, проникнала в по-голяма част от китайската култура. „В холограмата всяка част от картината е отражение на цялото", казва Бейкър. „В китайската медицина всяка част на тялото е като миниатюра на цялото. В западната научна култура това може да се нарече самонаподобяване, нещо като фрактален поглед към нещата."

Като допълнение към холографсакта си природа езикът е и уникален орган, защото съществува в две сфери. Той не е изцяло вътрешен орган, но не е и съвсем външен. Ако искате да го разгледате подробно, ще трябва да отворите широко уста и да го извадите навън. Обикновено знаците по езика са фини и лесно могат да убягнат на необученото око.

Цвят, покритие, цепнатини, движение

Покажете си езика на лекар по традиционна китайска медицина и цветът му ще бъде първото нещо, на което той ще обърне внимание. При здравия човек той е червено-розов, знак за добро кръвообращение. Ако то е нарушено, поради менструални болки например, езикът ще е по-пурпурен.

Бледият език е знак за недостиг на кръв, например при анемия. Ако е прекалено червен, това може да е знак за висока температура или високо кръвно налягане.

Ако езикът е изключително червен в определени части, това в сигнал за натрупването на топлина в съответния орган. Например червеният връх може да подсказва за инфекции в белите дробове или това, което китайската медицина определя като „огън в сърцето", състояние, което се характеризира с безпокойство и безсъние.

При диагностиката по езика се обръща внимание и на налепа по него. Изплезете се и разгледайте езика в огледалото. Ще забележите, че той има фино покритие на повърхността. То се нарича „лигавица на езика". Може да се опитате да го отстраните с четка за зъби, но то ще се появи отново. Ако лигавицата е тънка и бяла на цвят, това е знак за добро храносмилане. Ако е дебела, мазна или жълта, това са признаци за дисбаланс.

„Ако някой има много храчки със запушване на носа или кашлица, когато погледнете покритието на езика му, ще видите, че е дебело и плътно. Възможно е и да е лепкаво, което е знак за наличието на излишна течност в тялото", казва Бейкър.

Прегледът по езика се нуждае от добра светлина и чист език. Например диагнозата няма да е точна, ако сте изяли шепа бонбони или сладолед. Кафето също променя естествения цвят на езика, като го прави по-жълт от нормалното. Други храни и лекарства също могат временно да скрият реалния му цвят.

Освен цвета и покритието, при прегледа трябва да се обърне внимание и на цепнатините, дебелината, петната и движението на езика. Подутините по външния му ръб са знак за задържане на течности. Те се образуват, защото езикът набъбва и се притиска към зъбите.

При някои хора езикът трепери, т.е. той просто не може да остане неподвижен. Според китайската медицина това означава, че в тялото е нахлул болестотворен вятър. „Ако сте със заболяване като множествена склероза или Паркинсон, ще видите, че езикът ще трепери. Това е знак, че има неврологични проблеми и липсва подходящ двигателен контрол", обяснява Бейкър.

Тайните писания на учения Ао

В днешни дни диагностиката по езика е нещо, което се преподава в училищата по китайска медицина по целия свят. Но преди няколко стотин години, инструкциите как да се чете по езика били пазени в строга тайна.

Докато някои аспекти на китайската медицина са на хиляди години, според Йоанис Солос, изследовател на китайската медицина и автор на книгата „Златни огледала и рефлексии на езика: класически трудове на китайската медицина за диагностиката по езика", диагностиката по езика е разработена сравнително скоро. Солос проследява корените на практиката от ръкопис написан някъде през 1300 г. от мистериозен лекар, известен като ученият Ао.

Уникалните идеи на Ао се появили при специални исторически обстоятелства и в продължение на около 200 години неговите знания били предавани само на ограничен кръг хора. Солос посочва генетични доказателства за опустошителна чума в Китай през династиите Сун и Юан. Тя причинявала гангрена на крайниците. Лекарите от тези времена обикновено предписвали лекарства, основавайки се на диагнозата по пулса. Ученият Ао обаче предложил алтернатива, която позволявала на лекуващия да прегледа пациента, без да излага на риск собственото си здраве.

„По време на династия Юан (1271 г. – 1368 г.) гангрената и скоростта, с която се разпространявала чумата, попречили на много лекари да влязат в пряк контакт с пациента", казва Солос. „Ръкописът на учения Ао включва списък с 12 илюстрации, последвани от билкови рецепти, които частично разрешавали проблема според неговите наблюдения. Диагностиката от онези времена изисквала просто да се огледа езикът на пациента от безопасно разстояние и да се предпишат билки, без да се проверява пулса", обяснява Солос.

Тайният ръкопис на учения Ао бил открит и разширен от Ду Цинби до 36 илюстрации, всяка със съответната билкова рецепта. Тази версия е публикувана през 1570 г. под името „Златно огледало на простудите"(伤寒金镜录). Според Солос книгата е революция в китайската медицина. Лекарите продължили да усъвършенстват практиката през вековете и се появила втора част на книгата със заглавие „Карта на езика при заболявания причинени от патогенен студ" (伤寒舌鉴), която съдържала повече илюстрации и съответните рецепти, продължавайки започнатото от учения Ао.

„До началото на 20 век системата за диагностика по езика достигнала до такива сложни нива, че нейното изследване може да се конкурира с теорията за пулса, но без езотеричните аспекти, които ѝ били преписани по-късно", обяснява Солос.

Методът на учения Ао бил преподаван на китайските билкари до 1959 г. Но през 1960 г. били направени големи промени в утвърдената вече практика, когато традиционната китайска медицина започва процес на стандартизация. С един замах много от ценните в продължение на векове подробности за древната китайска медицина, били изтрити или опростени, за да отворят място за по-съкратени версии на практиката. Според Солос този процес „нарушил ядрото на цялостната система". „През 1960 г. според новосъздадените стандарти за традиционната китайска медицина диагностиката по езика била отделена от билковата медицина и прикрепена към стандартното ядро за диагностика, което трябвало да се прилага от всички практикуващи наред с всички китайски лечебни техники. Днес често специалистите по акупунктура проверяват езика на пациента, практика, която преди 1960 г. била рядкост и не отговаряла на установените традиции."

В наши дни на илюстрациите на езика, които започнал ученият Ао, често се гледа като на любопитна реликва, тъй като повечето практикуващи китайска медицина изучават диагностиката по езика по снимки. Но според Солос тези фотографии не винаги дават ясни указания за теорията или начина на мислене както в илюстрациите на Ао.

„Това е което отличава диагностиката по езика от преди 1960 г. и съвременната. Илюстрациите на Ао не са били като снимки, а по-скоро като карта на езика, създадени специално като инструкции към теорията. С някои от тях компетентният лекар за епохата можел да разбере различните модели и патологии и незабавно да изпише рецептата, без да проверява пулса."

Според Солос най-ранните версии на всеобхватната карта на езика, която познаваме днес, до голяма степен са дефинирани през късната династия Цин (1644 г. – 1911г.). Докато през последните години са загубени редица характеристики на тази практика, диагнозата по езика продължава да е от значение за съвременната медицина.

Китайските болници правят проучвания, които потвърждават доказателствата, изпитани във времето, и продължават с нови наблюдения.