Когато се бори с болестите, лекарят е като на бойно поле. Затова в медицината могат да се приложат и някои стратегии от военното изкуство.

Добрият лекар е толкова важен, колкото и добрият военачалник

Основателят на династия Хан, Лю Бан (256 г.пр.н.е.-195г.пр.н.е.) е прочут с умението си да избира добри военачалници и да ги назначава на подходящи постове. Едно негово знаменито изречение гласи: „Ако е избран лош военачалник, то поражението е неизбежно". Хиляда години по-късно, основателят на династия Мин се изразил още по-точно по този въпрос: „Начело на армията трябва да се постави военачалник, който е стратег, човек на добрата воля, внимателен и решителен." Но въпреки това не всички военачалници са толкова добри. Сред тях винаги има и посредствени. Същото важи и за лекарите. Те не винаги са достатъчно квалифицирани. Относно лечителското изкуство великият мислител и ерудит от династия Мин, Гу Яну(1613г.-1682г.) казвал: „В миналото шарлатаниите действали така, че хората умирали от болестите, от които ги лекували. Сега болните ги лекуват така, че те не оздравяват, оставайки между живота и смъртта. Болестите се усложняват и скоро завършват със смърт." И действително въпреки напредъка на съвременната медицина, все още има шарлатани, както и посредствени и безотговорни лекари.

В древните китайски текстове се казва, че лекарите-професионалисти трябва да се усъвършенстват в целителското изкуство, за да не допускат грешки в диагнозата и лечението.

У Тан, известен лекар от династия Цин, съветвал: „Ако лекарят е некомпетентен, трябва да се откаже от занаята си. Не е допустимо обикновеният човек да страда не от заболяването, а от лечението, което е предписал лекаря."

За да има сговор, командващия трябва да има авторитет сред войните си

И още едно правило на военното изкуство, което може да се приложи и за лекарите. Разбирателството между офицерите и войниците е необходимо условие за победата. За да има сговор, е необходима не само желязна дисциплина, но и висок авторитет на командващия. Този авторитет се завоюва само благодарение на заслугите и войнската му доблест. Ако командващият тренира сурово своята армия, обръща внимание на хората си и се държи образцово, той може да обедини своите войни в едно цяло, а те ще му се подчиняват и сражават до край.

Разбира се отношението между лекар и пациент не е съвсем същото като при командира и войниците. Но е сигурно, че добрият лекар трябва да се отнася с любов към хората, за които се грижи, да изисква от тях, да се държи безупречно, за да не хаби напразно своите знания, а да се съсредоточи върху лечението на болестта. В „Хилядата златни рецепти за спешна помощ" Сун Съмяо казва: „Лекарят трябва да обгражда с внимание своите пациенти, да се тревожи за тях и да ги лекува, като свои собствени родители. Когато лекарят лекува болен, трябва изцяло да се посвети на това, без да мисли за възнаграждението." Великият лекар трябва приеме всеки пациент, без значение дали той е известен или човек от народа, дали е богат или беден, млад или стар, красив или грозен, враждебен или сърдечен, китаец или чужденец, умен или глупав. Болестта следва да се лекува, забравяйки за себе си, без да се мисли за трудностите и опасностите. Това е една от основните отговорности на лекаря, както и предварително условие, позволяващо му да се усъвършенства в професията.

За да се излекува болестта и да се закрепят резултатите, лекарят трябва да изисква от пациента да спазва определени условия, свързани с режима на хранене, ежедневието и контрола над емоциите. В практиката често се случва някои болни да не следват препоръките на лекаря и затова състоянието им се влошава или болестта се появява отново. Лекарите по китайска медицина често препоръчват на своите пациенти режим на хранене, съответстващ на състоянието им и действието на лекарството, с други думи, дават им инструкции, за да се избегнат страничните ефекти.

Лекарят трябва да пример за подражание

Отговорност на лекарите е да учат своите пациенти как да се предпазват от болестите. Една китайска поговорка гласи: Ако започнеш да копаеш кладенец, след като ожаднееш, или ковеш оръжия след като е започнала битката, то единственият въпрос, който можеш да зададеш е: Не е ли късно за тези действия?"

В „Хуанди нейдзин" пише следното: „В миналото мъдреците лекували болестите, още преди да са се появили, точно както доброто правителство или император успявали да предприемат необходимите мерки, за да не допуснат да се разяри война. Лекуването на болестта след като се е появила е като потискането на бунт." Някога в Китай преценявали дали един лекар е добър по това колко болни има в района, за който се грижи. Колкото по-малко били те, толкова по-голяма била славата му. Един от основните принципи в традиционната китайска медицина е превенцията на заболяванията. Затова лекарят трябва не само да лекува, но и да съветва пациентите си как да поддържат здравето си.

Но за да ги слушат пациентите и за да им вярват, самите лекари трябва да са пример за подражание. Цялата медицинска теория, упражнения за поддържане на здравето и профилактика на заболяванията са само празни приказки, лишени от смисъл, ако пациентът не ги следва. В раздела за вътрешното на „Хуанди нейдзин" се казва: „Мъдреците в дълбока древност умеели да дават толкова убедителни предписания, че хората ги приемали." Защо? Защото самите те били пример за останалите.

Работата на лекаря е изключително сложна. Тя е тежка и много изморителна. Затова трябва да се отнасяме с уважение и респект към тази благородна професия.