През 1972 г. ЮНЕСНО прие „Конвенция за световното културно и природно наследство". През 1985 г. Китай официално бе включен в нея. През 1987 г. Великата китайска стена, Забраненият град, планината Тайшан, пекинският човек от Джоукоудиен, гробницата на Цин Шъхуан и теракотената армия, и пещерният комплекс Могао бяха добавени към Списъка на световното културно и природно наследство, което бе исторически пробив. През тази година Китай предостави нов тип световно наследство, което комбинира културата и природата. Това е планината Тайшан.
След 1987 г. „Дзиуджайгоу" в Съчуан и природната забележителност „Улинюeн" в Хунан също бяха включени в Списък на световното природно наследство. Но поради недоброто познаване на китайските кандидатури, много от тях не успяваха да станат част от него. Ситуацията обаче се промени и през 1994 г. дворецът "Потала", лятната императорска резиденция в Чъндъ и околните храмове, трите конфуциански светини в Цюфу и древните сгради в планината Удан бяха добавени към Списъка на световното културно наследство, което предизвика бум в кандидатурите на страната. В момента Китай притежава 53 световни културни и природни обекта в списъка на ЮНЕСКО и заема второ място в света след Италия. Световното културно наследство в Китай е разнообразно по отношение на видове. Това са древни сгради, руини, културни пейзажи и маршрути, водни канали и др.
Представител на Държавното управление за защита на културното наследство заяви, че след присъединяването на Китай към „Конвенцията за световното културно и природно наследство" през 1985 г. заедно с местните правителства се опитват да усъвършенстват законите и наредбите, свързани със световното културно наследство, засилването на системата за защитата и управлението му, стимулират международния обмен и сътрудничество в сферата. През последните 30 години усилията на Китай дават очевидни резултати. Все повече китайци започнаха да разбират и приемат идеята за защитата на универсалната стойност, автентичността и цялостността на световното наследство. Районите, където се намират негови обекти, постепенно придават по-голямо значение на грижата за околната среда и културните традиции, зачитат интересите на гражданите и заинтересованите лица и призовават за научно управление и превантивни мерки в защитата, за да реализират всеобхватното, координирано и устойчиво развитие. Защитата на наследствата и възстановяването на околната среда повишиха жизнения стандарт на местните жители. В същото време включването в списъка на световното наследство ги направи по-съзнателни относно опазването на наследството, накара ги да се чувстват горди и вдигна културното им самочувствие.
Според Хъ Юн'ао, член на Китайския народен политически консултативен съвет и директор на Института за културно и природно наследство при Нанкинския университет, включването на един обект в списъка на световното наследство е свързано със строги процедури, а изключителната му универсална стойност трябва да бъде одобрена от международната общност. След като влезе в списъка на ЮНЕСКО това културно и природно наследство трябва да получи признанието на съответните международни организации, китайското правителство и народ. С публикуването и прилагането на съответните закони и наредби световното наследство в Китай е под най-голяма степен на защита.
Но работата по опазването на световното наследство в Китай трябва да продължи да се усъвършенства. В същото време стоят проблеми като как да се комбинират защитата и развитието, как културното наследство да играе по-добра роля в регионалното икономическо, социално и културно развитие. Хъ Юн'ао заяви, че след избирането им за световно наследство някои места развиват прекалено силно туризма и забравят за защитата. В същото време други не се наблюдават достатъчно сериозно и проблемите не се решават навреме. Хъ Юн'ао предложи научно да се балансират опазването и използването на обектите на световното културно наследство, да се засилят наблюдението и предупрежденията за подобни места, както и да продължи да се повишава нивото на защитата и използването им.
ЕС и Китай притежават голям брой обекти на световното културно наследство. Китай може да се поучи от опита на Съюза в защитата и използването им.
Трябва да се стимулира свързването на световното наследство с устойчивото развитие на туризма
Световното наследство е важен ресурс за устойчивото развитие на туризма, затова трябва да продължи да се търси уникалната стойност на всеки обект и да се усъвършенства изграждането на инфраструктурата за тях. Туризмът трябва да изиграе своята роля в защитата на световното наследство, да се използват възможностите и предимствата в развитието му, строго да се следват установените в конвенцията правила, да се предоставя повече информация за наследството и опазването му, да се популяризират политиките и мерките за защитата на съответните обекти и непрекъснато да се увеличава съзнателното отношение на гражданите към културното наследства. Трябва да се обърне внимание и на емоционалното преживяване на туристите при посещението на един обект на световното наследство, да се стимулира икономическото развитие на района, където се намира. В същото време е необходимо да се засили контролът върху броя на посетителите и техните действия, ефективно да се смекчи натиска, както и да се гарантира безопасността на световното наследство, устойчивото му развитие и опазването на изключителната му универсална стойност. Цифровите технологии играят значителна роля в защитата на световното наследство и на тях трябва да се обърне специално внимание. Това не е просто „появяване отново" на историческото наследство, а създаване на нови стойности чрез нови идеи, технологии и форми, и посрещане на новите възможности и развитие чрез нов модел.
От включването на Великата китайска стена и Забранения град в Списък на световното наследство вече минаха повече от 30 години. С непрекъснатото увеличаване броя на китайските обекти в него, идеята за опазването на културното наследство също продължава да се задълбочава. Като незаменимо и рядко „богатство", обектите на световното наследство, включени в списъка на ЮНЕСО, се превръщат в популярни туристически дестинации. Според съответни данни, планините Хуаншан и Ъмей, Забраненият град, Великата китайска стена, дигата Дудзянйен, планината Хъншан, минската гробница "Сяолин", гробницата на Цин Шъхуан и теракотената армия, Резервата за панди в Съчуан, и островът Гуланю са сред най-популярните забележителности на световното наследство в страната. Броят на туристите, посетили обекти на културното наследство, през 2017 е бил 1,3 пъти повече спрямо 2016 г., а на световното наследство се е увеличил със 17% в сравнение с по-миналата година.
През последните години Китай непрекъснато обновява идеите си за световното наследство и устойчивото развитие на туризма, а обществото придава все по-голямо значение на опазването му. През 2016 г. Държавното управление за защита на културното наследство, Държавния комитет за развитие и реформа и други три органи съвместно публикуваха тригодишен план за действие „Интернет и китайската цивилизация", което е знак, че страната вече е навлязла в новата епоха на „цифровото културно наследство". Това създаде и здрава основа за защитата на наследството и устойчивото развитие на туризма.
