20161202jj |
През 2014 година китайският председател Си Дзинпин посети централата на ЕС и по-ясно посочи посоката за бъдещето развитие на китайско-европейските отношения. Той акцентира върху необходимостта да се свържат двете големи сили, двата пазара, и двете цивилизации, а Китай и Европа съвместно да градят партньорство, основано на мира, растежа, реформите и културата.
Заради разликите между двете страни в техните социални системи, идеология, история, култура и етапи на развитие, със засилването на конкуренцията им в икономиката, между Китай и Европа съществуват неизбежни разногласия и спорове, които се нуждаят от комуникация, за да се реализира взаимноизгодно сътрудничество и ползи.
Сътрудничеството между Китай и Европа постигна очевидни резултати в няколко области като инфраструктурата, производствения капацитет, създаването на Азиатката банка за инфраструктурни инвестиции, климатичните промени. Разногласията им обаче също са големи. Досега например ЕС още не е признал статута на пазарната икономика на Китай и това е въпрос, чието разрешаване е наложително и от голямо значение за бъдещите търговски, икономически и инвестиционни връзки между Пекин и европейските страни.
Британският премиер Тереза Мей заяви, че парламентът трябва да има право да гласува за правителствените планове за напускане на ЕС, което показва, че правителството се е съгласило органът да участва в процеса на преговорите с Брюксел.
Тереза Мей заяви, че правителството ще позволи на парламента да провежда цялостен и прозрачен дебат за правителствената стратегия, но не и депутатите да се произнесат дали да бъде задействан член 50 от Лисабонския договор.
Тя отрече, че правителството ще изолира парламента от процеса и изтъкна, че той не трябва да се опитва да пречи на „Брезкит" или да подкопава позицията на правителството в преговорите.
Преди това, между британското правителство и парламента съществуваха разногласия по въпроса кой трябва да поеме водеща роля в процеса на „Брекзит". Мей заяви, че няма да има гласуване в парламента за задействане на член 50 от Лисабонския договор, това решение ще се вземе от правителството. Обаче в доклад на Горната камара се казва, че правото на решение по този въпрос принадлежи на парламента, а не на правителството.
Първият министър на Шотландия Никола Стърджън заяви, че през следващата седмица Шотландия ще публикува нов законопроект за провеждането на референдум за независимост, с цел защитата на интересите на Шотландия след излизането на Великобритания от ЕС.Тя каза, че Шотландия имала право да се стреми към нещо по-добро, ако са налице перспективи за нестабилно бъдеще като част от Обединеното кралство.Стърджън посочи още, че излизането на Великобритания от единния пазар на ЕС е неразумно, а игнорирането на позицията на шотландския парламент по този въпрос е „нарушаване на конституцията".През септември 2014 година, Шотландия проведе референдум по въпроса дали да напусне Обединеното кралство, при който 55% се обявиха „против", 45% „за".
Резиденцията на британския премиер публикува комюнике, в което се казва, че премиерът Тереза Мей е предложила да бъде създаден орган за преки контакти между регионалните правителства на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия и ведомството на британското правителство, което отговаря за „Брекзит"-а, с цел отделните части на Обединеното кралство да получат по-голямо право на глас по въпросите, свързани с излизането от Евросъюза.
Според комюникето, представители от трите региона и британският министър за „Брекзит"-а Дейвид Дейвис ще работят заедно в общия орган с цел гарантиране на преките контакти между трите региона и британското правителство преди официалното стартиране на преговорите за излизане от ЕС в началото на следващата година.
На 24-ти Тереза Мей и първите министри на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия проведоха разговори, които са първите в този формат. След срещата първият министър на Шотландия Никола Стърджън заяви, че ако волята на гражданите й срещу напускането на Евросъюза не бъде уважена, вероятно отново ще има референдум за независимост.
През юни 51,9% от британците гласуваха за излизане от Европейския съюз, но мнозинството шотландски граждани се противопоставиха на „Брекзит"-а.