Според правилата на Световната търговска организация, през 2016 година всички нейни членове трябва да признаят Китай за пазарна икономика. В момента ЕС е най-големият търговски партньор на Китай, а Китай е втори по големина търговски партньор на ЕС. Даването на статут на пазарна икономика на Китай от страна на Брюксел би било от полза за вътрешното икономическото преструктуриране на ЕС в бъдещето, за по-нататъшното отваряне на пазарите и взаимния достъп до тях, както и за стимулиране на всеобхватното сътрудничеството в областта на търговията, инвестициите, финанси и други области.

През първото тримесечие на 2016 година ЕС трябва да вземе последното решение за отказване на двойните стандарти, по силата на които Китай се разглежда в Брюксел все още за „непазарна икономика". Защитата на международната търговска система е обща отговорност на всичките членове на СТО и отговаря на техните интереси, затова признаването на статута на пазарната икономика на Китай би бил разумен избор на ЕС

През 2001 година Китай се присъедини към СТО и в договора за това бе включена допълнителна клауза, предвиждаща признаването на икономиката му за пазарна в рамките на 15 години. От началото на политиката на реформи и отваряне към света, Китай положи големи усилия за преминаване от планова към пазарна икономика и постигна сериозни резултати. Днес Китай е мощна икономика, а статутът й на най-голяма търговска сила е все по-стабилен. Двупосочните инвестиции като цяло са балансирани, а до момента 80 държави, включително такива развити икономики като Нова Зеландия, Швейцария и Австралия са признали пазарния статут на Китай и това помогна за значително подобряване и разрастване на търговските и икономически отношения между тях.

Статутът на непазарна икономика, който някои страни поддържат по отношение на Китай, е следствие от Студената война и вече е пречка за развитието на отношенията между Китай и ЕС през последните години. През 1996 година Брюксел определи Китай като страна с непазарна икономика в законодателството си. Оттогава вече изминаха 20 години и някои компании и сектори, които губят пазарната се конкурентоспособност, го разглеждат като защита. ЕС забави признаването на пазарната икономика на Китай под претекст, че тя не отговаря на технологичните му стандарти. Напоследък, някои развити страни са повлияни от тезата за „игра с нулев резултат", намесиха се в решенията на ЕС, наложиха натиск върху него и се противопоставиха на едностранното премахне на търговския протекционизъм срещу Китай.

Взаимното икономическо допълване между Китай и ЕС обаче е силно, взаимноизгодното сътрудничество ще донесе практически ползи и за двете страни. През последните години Китай поддържа пазарния си статут с най-бърз растеж сред главните търговски партньори на ЕС. Доклад на Еврокомисията показва, че през 2011 година износът за Китай е създал 3 милиона работни места в страните от ЕС. Едновременно с това преките инвестиции на Китай за ЕС проявя интензивен растеж. От 2012 година насам, инвестициите на Китай в страните-членки на ЕС са надминали тези на ЕС за Китай, което дава принос за създаване на заетост и справяне с кризата.

Признаването на статута на пазарната икономика от страна е от полза за засилване на сътрудничеството между Китай и ЕС в областта на търговията, инвестициите и финансите. Интензивното развитие на търговско-икономическите отношения между Китай и ЕС има глобален стратегически смисъл и не само е от полза за двете страни, но е също така положителен фактор за глобалната икономика. По тази причина, ръководителите на някои европейски страни, включително германския канцлер Ангела Меркел, смятат, че ще се оформи консенсус за скорошното признаване на статута на пазарната икономика на Китай.

Като член на СТО Китай винаги внимателно е изпълнявал различните си задължения и е спазвал правилата на организацията. Едновременно с това обаче той може да се ползва с различните права, които произтичат от тези договори. Китай е уверен, че ЕС може да премахне ненормалните търговски пречки и се откаже от протекционизма, да третира неговите компании справедливо, както и да стимулира развитието на търговско-икономическите контакти.