От този юни Китайската народна банка определи няколко финансови институции в Лондон, Франкфурт, Сеул, Париж, Люксембург, Доха, Торонто и Сидни, които могат да осъществяват търговски операции в юани. В същото време бяха сключени суапови споразумения за над 3 трилиона юана с 28 централни банки. По думите на ХуСяолиен, зам.-управител на Китайската народна банка, трансграничните операции в юани за периода януари-октомври 2014 г. са били за почти 8 трилиона или с 2,58 милиарда повече от 2009 г. Според Обществото за международни междубанкови финансови комуникации (SWIFT)през изминалите две години стойността на трансграничните плащания в китайска валута между офшорните търговски центрове, с изключение на континенталната част и Хонконг, са се увеличили с впечатляващите 837%. Като цяло в момента юанът има стабилни позиции и е седмата най-предпочитана валута в международните разплащания, заемайки 1,72% пазарен дял в световен план. През септември стойността на глобалните плащания в юани са се увеличили с 13,2%, докато средното ниво за всички останали валути е нараснало с 8,1%, посочиха още от SWIFT. „Плащанията, FX и търговските финанси са пазарите, които трябва да наблюдаваме за ръста в интернационализацията на юана", казва Алекс Медана, директор за Азиатско-тихоокеанските пазари в Обществото. „Юанът се използва основно като валута за разплащане при търговски сделки, но в същото време започва да се наблюдава тенденция на стабилното му използване като инвестиционен капитал. За първите девет месеца на настоящата година 28% от потвържденията за закупуване на ценни книжа в юани идваха извън континентален Китай и Хонконг, в сравнение с 16% за същия период преди две години", добавя той.

Бързото развитие на офшорните пазари, използващи юани, представлява известен риск, особено в момента, когато тече трансформация на китайската финансова система. Този риск може да бъде разделен най-общо на два типа: рискове за пазарното развитие и рискове за финансовата стабилност, се посочва в доклад на Международния валутен фонд. Така например, китайският финансов пазар не може да поддържа голямо връщане на капитали в юани заради липсата на пазарна дълбочина и диверсифицирани продукти. Краткосрочният приток на чуждестранен капитал също може да доведе до шок при цените на активите.

Главният икономист за Китай на Дойчебанк Джан Джъуей казва, че един от най-видимите проблеми по пътя към интернационализацията на юана е либерализацията на капиталовата сметка на страната, която може да доведе до по-голяма подвижност, съответно рискове, с капиталовите потоци. Според него обаче, „рискът може да бъде управляван и има много лостове за това".

СунКъ от Института за валутна политика към Китайския народен университет казва, че в момента рисковете не са големи, той като Китай все още промоцира интернационализацията на юана основно като средство за разплащане в търговията и оформя стабилни правила, като определянето на клирингови банки и механизми за суапови сделки. „Рисковете могат да бъдат избегнати докато Китай продължава да либерализира капиталовата си сметка", добавя той.