Комитетите за производителността са консултантски и изследователски институции в Австралия и Нова Зеландия. По поръчение на правителствата на двете страни, те са направили проучвания по евентуална интеграция на икономиката и търговията и за насоката на двустранната икономическа политика. След това са публикували доклад за събиране на мненията на народите на двете страни. Обхватът на доклада е доста обширен, като включва сферите на търговията, услугите, инвестицията, финансите, двустранното и многостранно сътрудничество и други, а предложението за нивото на интегриране на икономиката и търговията привлича най-вече вниманието на медиите.
В доклада се твърди, че интеграцията от ниско до високо е определена на 5 нива, а именно, зона за свободна търговия, единен митнически съюз, единен пазар, икономически съюз и политически съюз. Когато интеграцията навлиза във фаза на икономически съюз, вече е необходимо съответните страни да създадат единна валута. Докладът задава въпрос на какво ниво трябва да бъде сътрудничеството между Австралия и Нова Зеландия и каква е ползата и какви са рисковете на единната им валута в бъдеще?
В доклада се казва, че са налице необходимите условия за сътрудничество между Австралия и Нова Зеландия на високо ниво, например, те имат почти еднаква култура и концепция за ценности, са близки по географско отношение и народите на двете страни говорят еднакъв език. Пряката полза от единната валута е, че себестойността на сделките между двете страни ще намалят осезаемо и ще съдействат за смесване на икономиката им. Единната валута също може да доведе до много проблеми. От опита на Еврозоната виждаме възможните негативни ефекти от единната валута. Някои хора вярват, че търговският цикъл оказва нееднакво влияние върху икономиката на двете страни, същевременно, между тях съществуват технически различия в икономическото и политическото управление, затова в резултат на използване на единната валута, те ще губят гъвкавостта в регулиране на промените в икономическата обстановка.
Трябва да се отбележи, че докладът от 4 април е просто проект за събиране на мнения на народите. В него е изложен вариант за търговско-икономическото между Австралия и Нова Зеландия сътрудничество и перспективите на това сътрудничество в бъдеще., но не е направено конкретно предложение.
Австралия и Нова Зеландия са най-развитите страни в южнотихиокеанския район и поддържат тесни търговско-икономически връзки. Австралия е най-големият търговски партньор на Нова Зеландия. Преди много години, те започнали да обсъдят въпроса за създаване на единен пазар, за да се изключат търговските бариери, да се намали себестойността на двустранната търговия, да се насърчат инвестициите, и в края да се реализира търговско-икономическа интеграция.
В процеса на укрепване на търговско-икономическите връзки между Австралия и Нова Зеландия, многократно е разглеждан въпроса за единната валута, За съжаление до този момент, двете правителства не са постигнали политически консенсус по този въпрос. Страна на Нова Зеландия не проявява особен интерес към инициативата. През последните няколко години, благодарение на рудодобива, австралийската икономика се развива с бързи темпове и стойността на австралийският долар се е повишила с 60% за срок от 4 години, което обаче пречат на износа на страната. Ако се уеднаквят валутите на двете страни, селското стопанство, търговията, туризмът и другите сфери на икономиката на Нова Зеландия ще бъдат обвързани с тези на Австралия, вследствие и Нова Зеландия ще бъде изправена пред затруднения в износа. Затова сега не е моментът за създаване на обща валута между двете страни от Южния Тих Океан./Хъ/
