Сърцето е мускулест орган, който играе ролята на помпа в сърдечно-съдовата система и по този начин поддържа кръвообращението. Но от древни времена за хората то е символ на преживяванията, чувствата, настроенията, възприятията. Сърцето отразява способността да се чувства и разбира, то олицетворява живота, връзката между телесното и душевното, тленното и святото.

В традиционната китайска медицина, за разлика от западната, сърцето е не само анатомичен орган. То се възприема като функционална система, която регулира сърдечно-съдовата дейност и има задачата да поддържа работата на нервната система.

Сърцето управлява кръвта и кръвоносните съдове

Сърцето контролира потока на кръвта в организма, затова в традиционната китайска медицина го наричат „Господар на всички органи". То изпомпва кръвта, благодарение на което тя се движи по кръвоносните съдове и достига до всяка част на тялото. Сърцето, кръвта и кръвоносните съдове работят заедно и образуват една функционална система.

Способността на сърцето да придвижва кръвта зависи изцяло от силата на сърдечния мускул или Ци (енергия) на сърцето. Ако Ци на сърцето е в изобилие, то кръвта се движи свободно в тялото, пулсът е умерен и силен, а лицето сияе. Като резултат тялото получава чрез кръвта необходимите му хранителни вещества. Но ако Ци на сърцето е слаба, в органите, мускулите и тъканите не постъпва достатъчно кръв, което означава, че се нарушава подхранването на целия организъм, човек е блед, а езикът му е светъл и бял. Без добрата ръководна роля на сърцето се появяват симптоми като сърцебиене, дискомфорт в гърдите и болка.

„Сърцето управлява духа"

Според традиционната китайска медицина духът се съхранява в сърцето. Под „дух" по принцип се има предвид жизнеността на човека, която се отразява в очите, речта, реакциите и цялостния му вид. По-конкретно духът се отнася до психическото състояние на дадено лице и интелектуалните му способности. Според традиционната китайска медицина сърцето отговаря за умствената дейност като ръководи другите органи и техните физиологични функции. Ако „духът управлява" добре, човек е мъдър, с ясен и бърз ум. Забравянето, лошото самочувствие, както и бавните реакции или мисловен процеса са знак за дисхармония в сърцето.

„Потта това са сълзите на сърцето"

Потта е свързана с телесните течности и е съществена и неделима част от кръвта. Кръвта се управлява от сърцето и е основната течност на този орган. Потта е свързана с кръвта, тъй като те произлизат от общ източник. На езика на съвременната медицина количеството на потта зависи от количеството кръв, достигащо до порите на кожата. В медицинската практика при пациентите с отслабени функции на сърцето често се наблюдава обилно и спонтанно потене. В традиционната китайска медицина се счита, че прекаленото потене изтощава ци и кръвта на сърцето.

Обилното потене води до загуба на течности, което на първо място се отразява на кръвта. Тя се сгъстява и следователно се движи трудно по съдовете и не може да подхранва тъканите и клетките. Колкото е по-гъста кръвта, толкова по-голямо е натоварването за сърцето. Затова казват, че, когато човек се поти „сърцето плаче".

По принцип при хората, които се потят повече от обичайното има недостиг от енергия на сърцето. Ако потенето е спонтанно, на сърцето не му достига Ян, а ако се случва през нощта на лице е дефицит на Ин.

„Прозорец на сърцето е езика, а огледало – лицето"

В традиционната китайска медицина за състоянието на сърцето може да се съди по езика и лицето. Негов прозорец е езикът, защото те са свързани. От огледа на езика и блясъка на лицето може да се разбере много за работата на сърцето. Например, ако то функционира нормално, човек е с лека руменина на бузите, а езикът му е розов на цвят. Ако има застой на кръвта в организма (когато кръвта не се движи свободно в кръвоносните съдове), лицето и езикът са лилави. Доброто кръвообращение е от съществено значение и за растежа на косата, защото в традиционната китайска медицина косата се счита за „остатък на кръвта". Ако тя не расте нормално, вероятна причина за това са проблеми със сърцето и кръвта.

„Прекалената радост вреди на сърцето"

Макар и всички емоции да се раждат в сърцето, то е най-тясно свързано с радостта. По принцип тя е положителна емоция, която влияе благоприятно на сърдечно-съдовата система, но ако е прекалена „ранява сърцето". Обикновено неудържимата радост кара човек да загуби контрол над себе си и повлича след себе си различни нарушения.

Често липсата на свободно време и непрекъснатото напрежение карат сърцето да страда. Човек става нервен, страхлив, нарушава се съня му. Затова трябва да се отделя време, за да останем сам със себе си, да се вгледаме в душата си и да се погрижим за нея.