В град Нинбо, провинция Джъдзян, набожни старци са открили място, където да прекарат спокойно последните години от живота си, съобщава Чайна дейли. В манастира Гуандъ се грижат както за физическите, така и за духовните нужди на хората на възраст, които са избрали да прекарат тук старините се.

Уън Сидзю е една от тях. Тя е вече е на 79 години и живее в манастира от 13 години. Уън е последовател на Будизма, затова тя става всяка сутрин в 3, участва в сутрешната церемония в храма и след това помага в кухнята. Под покрива на манастира последните години от живота й ще бъдат мирни и безгрижни. Нейното желание е да напусне този свят тук с благословията на Буда.

Уън има двама сина, които са преуспели бизнесмени в района и имат пълната финансова възможност да се грижат за нея. Но тя избира да прекара последните си дни в манастира, защото иска да ги освободи от това бреме.

Тъй като в национален мащаб нуждата от грижи за възрастните става все по-голяма, манастирът Гуандъ иска да предостави нови възможности за тези, които желаят да прекарат старините си комфортно.

Храмът, който се намира в района Нинхай, близо до град Нинбо, предоставя болнични услуги за вярващите, които са навършили 60 години. В момента те се грижат за над 30 старци, а управителят на манастира планира до три години да разшири пространството и то да предоставя подслон за около 300 възрастни. Тогава той се надява да предложат по-пълен пакет от грижи, сред които медицински сестри, психолози и дори приют.

Главният монах на манастира – Шъ Йоуюан казва, че задължение на манастира е да осигури спокойна среда за вярващите, които са в нужда.

„В Будизма щастливият край е едно от двете важни неща в живота на един човек. Ето защо ние обръщаме внимание на последните години от живота на нашите вярващи. Ние се надяваме, че с нашите услуги повече възрастни ще намерят покой в края на живота си", казва той.

Скрит в малко село, манастирът е далеч от шума и суетата на модерните градове. Ограден от гора и река, той е оазис на спокойствието за своите обитатели.

Чън Юнгъ, който е експерт в Академията за социални науки на провинция Джъдзян, казва, че освен спокойната атмосфера, манастирът играе ключова роля за постигането на духовна утеха от старците.

„Хората са склонни да пренебрегват психичното здраве на възрастните и мислят предимно за физическите им нужди. Старческите домове в манастирите могат да им предоставят духовен комфорт и утеха.", казва Чън.

Уън разказва, че когато дошла в манастира преди 13 години, тя била много болна и лекарите й казали, че няма да живее повече от година. Но строгата вегетарианска диета, грижите на доброволците, духовните съвети на монасите и тихата обстановка й помогнали да подобри здравето си.

„Докато бях в болницата, аз бях тежко бреме за синовете ми. Сега съм здрава и те могат да ме посещават, когато пожелаят. Мисля, че това е най-доброто за нас.", казва тя.

Главният монах на манастира обяснява, че създаването на старчески дом ще има и още една цел - да интегрира будизма в китайското общество.

„На Запад църквите имат социалната мощ да създават старчески домове и да предлагат грижи. Това трябва да се превърне в практика и в Китай, за да се облекчи социалното бреме", казва той.

Според Министерството на гражданските дела, Китай има само 5 млн. легла в гериатричните центрове и старческите домове за около 200 млн. от възрастните граждани, сред които около 37 млн. не могат да се грижат сами за себе си.

Монахът Шъ казва, че манастирът няма да иска пари от тези, които желаят да останат в старческия дом.

„Средствата се събират от дарения на вярващите и от лекциите, които изнасям. Хората, които искат да останат в дома за стари хора, не трябва да плащат нищо, докато спазват дисциплината в манастира", казва той.

В манастира има доброволци, които се грижат за възрастните. Когато те остареят и изберат да живеят в манастира, за тях ще се грижат ново поколение доброволци. Шъ казва, че това е образец за модела „давам и получавам".

Например 71-годишната Джан Хуейфън живее в манастира от 7 години. Преди да се премести там, тя е била доброволка и се е грижела за няколко старци преди смъртта им. Тя все още е в състояние да се грижи за себе си сама, а доброволците редовно й помагат да изчисти стаята си.

„Тук всички си помагат един на друг. Харесвам тази атмосфера.", казва тя.