Около 90% от азиатците, които завършват училище, страдат от късогледство. Това показва миналогодишно проучване на учените. Те предупреждават, че в Китай, Япония и Южна Корея влошаването на зрението получава размерите на епидемия. Като основна причина за този феномен според тях са високите изисквания към децата в училище и недостатъчно прекараното време на открито на естествена светлина.

Според доклада на Австралийския национален университет, късогледството сред азиатците се дължи на интензивното учене и прекаленото време прекарано над книгите – дейност, насърчавана от родителите с големи амбиции.

Над 90% от абитюрентите в големите градове в Азия страдат от късогледство, се посочва в изследването. Според учените 1/5 от тези ученици е възможно да увредят силно зрението си и дори да ослепеят.

Във Великобритания например с късогледство са едва 20%-30% от населението. Според ръководителя на изследването проф. Лан Морган някога такъв е бил процентът и сред хората в Югоизточна Азия. Неговият екип си поставя задачата да прегледа всички доказателства, които показват, че през последните две поколения в Източна Азия се случва нещо необичайно.

Офталмолозите обясняват, че проблемът с късогледството е свързан с това, че лъчите, които идват от наблюдавания в далечината обект, не попадат върху ретината. Това може да е резултат от прекалено удължената очна ябълка, което се случва, когато хората са млади.

Според изследването проблемът е следствие от комбинация от фактори, сред които задълженията в училище и липсата на естествена дневна светлина.

Професор Морган твърди, че много от децата в Южна Азия прекарват дълги часове в учене в училище и у дома. Това от своя страна напряга очите, но 2 или 3 часа на открито на дневна светлина действа като противотежест и помага за поддържането на очите здрави.

Според учените химикалът, наречен допамин, може да изиграе значителна роля за доброто зрение. Излагането на светлина повишава нивата на допамина в очите и това най-вероятно предотвратява удължаването на очната ябълка.

Изглежда, че културният фактор също е от значение. В много части на Югоизточна Азия на децата често се дава време за обедна дрямка. Според проф. Морган те са лишени от естествена дневна светлина, която да ги предпази от късогледство.

Големият проблем е, че 10%-20% от учениците в Азия страдат от „високо" късогледство, което може да доведе до загуба на зрението. Според проф. Морган тази група са подложени на голям риск, защото вместо да им бъде обяснено от къде идва проблемът и каква помощ да потърсят, всеки път им се изписва по-голям диоптър очила.

В продължение на десетилетия учените смятаха, че генетичният компонент е силна предпоставка за проблема. Вярваше се, че хората от Китай, Япония, Корея и други азиатски страни за предразположени към развитието на късогледство. Но това изследване категорично посочва други алтернативи.

Професор Морган обяснява, че генетичният фактор не може да бъде отхвърлен напълно, но той не е основният. Това, което според него се е променило не е генетичният фонд, а обстановката.