Биен Цюе(407г.пр.Хр.-310 г.пр.Хр.)

Биен Цюе (扁鹊) е първият лекар, чиято биография е представена в официалните китайски писмени източници.Той е живял по времето на епохата Воюващи царства (403-221г.пр.Хр.).Истинското му име е Цин Юежън.Той е роден на територията на днешната китайска провинция Шандун.Биен Цюе се грижел за един хан и изучавал медицина от един от гостите на име Чан Сандзюн.След това тръгнал да пътешества из страната и станал известен лекар, който бил уважаван сред народа.Биен Цюе използвал успешно четирите метода за диагностика – оглед, изслушване, разпитване и изследване на пулса, и описал натрупания опит в трудовете си, постигнал успехи в лечението на вътрешни, външни, женски и детски болести, както и при лечението на болести на органите на чувствата.Той бил майстор при приготвянето на лекарствени отвари, иглоубождането и моксата. противопоставял се на магьосничеството и суеверията.Той обикалял от едно царство в друго като помагал на болните.Имал много ученици и последователи.Според записките от династия Хан, той е автор на „Биен Цюе ней дзин"(„Трактатът на Биен Цюе за вътрешното"), който не се е съхранил до наши дни.Счита се също, че Биен Цюе е бил автор на първоначалния вариант на книгата „Нан дзин"(„Трактат за трудностите").

Легендата разказва, че веднъж Биен Цюе излекувал престолонаследника на царството Го, който бил в безсъзнание от няколко часа и близките му вече били решили, че е умрял.Лекарят сложил игли в точката Бай хуей и престолонаследникът се свестил.

В древните източници е описана и още една история.По време на своите странствания Биен Цюе срещнал царя на кралството Ци.След като хвърлил поглед на лицето му, Биен Цюе му казал: „Болестта се е разпространила в кожата.Ако не се лекува, ще продължи да прониква навътре.".Царят отговорил: „Аз не съм болен!".След пет дни Биен Цюе отново срещнал царя и му казал: „Болестта е вече в кръвта и меридианите.Ако не се лекува, ще проникне по-надълбоко.".Царят отново отговорил, че е здрав, като предположил, че лекарят просто иска да изкопчи пари от него.Минали още няколко дни и Биен Цюе отново срещнал царя, но този път не казал нито дума, а просто отминал.Царят се усъмнил, че нещо не е наред и изпратил да повикат Биен Цюе.Когато лекарят се изправил пред него, той го попитал защо не казал нищо този път.Биен Цюе отговорил: „Когато болестта е в кожата, може да се излекува с топли лечебни компреси.Когато болестта проникне в кръвта и меридианите, тя може да се излекува с иглоубождане и мокса.Когато болестта се разпростре в стомаха и червата, тя може да се лекува с лечебни отвари.Вашата болест е в костния мозък и е вече късно."След няколко дни царят се разболял.Веднага изпратил да повикат Биен Цюе, но той бил напуснал царството.Много скоро царят умрял.

Биен Цюе завършва живота си трагично.Той е бил убит по заповед на лекарите на императора от царство Цин, които завиждали на таланта му.Днес в китайския език името Биен Цюе е синоним на изкусен лекар.В някои китайски провинции са построени музеи и храмове в памет на знаменития лекар.

Тайната на кайсиевата градина

„Син лин" (杏林)– така наричали в началото традиционната китайска медицина.В превод този израз означава „кайсиева гора".Това име е съхранило значението и смисъла си и до наши дни.

За първи път този термин се използва в древната китайска книга „Шън сиен джуан"("Притчи за светците").Там се разказва, че в края на династия Хан в Китай живял известния по това време лекар Дун Фън(董奉).Заедно с още двама лекари – Хуа Туо и Джан Джундзин, наричали тримата лекари-вълшебници.

В легендата се разказва, че Дун фън живял дълги години в провинция Дзянси, от страна на планината Лушан.Той лекувал безплатно всички, които идвали при него и не взимал възнаграждения от тях.Благодарение на високите си умения, той лекувал успешно както леки, така и тежки болести.Като награда искал от оздравелия пациент само едно- да посади едно кайсиево дърво, а от тежкоболните- 5 кайсиеви дървета.Всички с голямо удоволствие изпълнявали тази негова незначителна молба.

След много години на това място пораснала огромна кайсиева гора, която наброявала сто хиляди дървета.Всяка есен, когато плодовете узреели, Дун фън ги продавал или ги заменял за продукти, а на бедните раздавал реколтата или заменените продукти.За една година той помагал с продукти на повече от 20 хил. бедни хора.

Когато Дун Фън умрял, хората построили в гората храм в негова чест и там издигнали негов паметник.Бил установен специален ритуал за отдаване на почит на лекаря, който се изпълнявал всяка година на деня, когато е починал.Постепенно терминът „кайсиева гора" станал символ на високи лекарски умения и високи човешки качества.Младите, които искали да станат лекари и да са полезни на хората, се стараели да подражават във всичко на своя учител- великия Дун Фън и наричали себе си „хора от кайсиевата гора".

Хуа туо (?-208 г.)

Хуа Туо(华佗)е живял по времето на епохата Източна династия Хан(25-220).Той се родил на територията на днешната китайска провинция Анхуей.Точната му година на раждане не е известна.Неговият баща умира рано и той остава сам с майка си.Когато тя се разболява, никой от лекарите не успява да й помогне и тя скоро умира.Тогава Хуа Туо твърдо решава, че непременно трябва да стане лекар.Той тръгнва на запад, където започва да се обучава при един известен лекар.Хуа Туо бил много усърден в обучението и неговите приятели му предрекли блестящо бъдеще.Но когато управниците на династия Източна Хан му предложили висок пост, той отказал, защото бил решил да помага на обикновените хора.Той пътувал из териториите на днешните провинции Анхуей, Шандун, Хънан и Дзянсу, помагайки на болните.Постигнал изключителни успехи в медицината.Той лекувал успешно вътрешни, външни, женски и детски болести, владеел в съвършенство иглотерапията и моксата.Бил много добър в хирургията.Хуа Туо се счита за откривател на хирургията в Китай.Той пръв използвал анестезиращи средства при операции.Извършвал хирургически операции на стомаха под пълна упойка.В иглотерапията и моксата спазвал следните правила: „когато е необходимо прилагането на мокса, да не се въздейства върху повече от 1-2 места и да не се поставят повече от 7-8 конуса на всяко от местата и болестта трябва да си отиде; когато е необходимо убождане с игли, също не трябва да се въздейства на повече от 1-2 места, при слагането на иглата трябва да се казва какви усещания ще се появят.Когато болният каже, че е достигнато съответното усещане, иглата трябва да се махне веднага и болестта ще си отиде.".Владеел добре техниката за кръвопускане при убождане.Открил уникалните паралелни точки Дзя-дзи, които се намират от двете страни на гръбнака.

Освен в медицината, Хуа Туо има принос и лечебната гимнастика.Той е автор на системата „у дзин си"(система, в която движенията наподобяват придвижването на петте животни- тигър, елен, мечка, маймуна и жерав).Според хрониките на династия Суей Хуа Туо е автор на „Джън джун дзю цъ дзин"(Трактат по иглотерапия и мокса за четене в леглото), който не се е запазил до наши дни.

Съществуват две версии за трагичната смърт на Хуа Туо.Според първата, след като прегледал управника Цао Цао, който се оплаквал от силно главоболие, поставил диагноза"тумор на главния мозък".Той предложил хирургическа операция.Управникът се съгласил.Но завистниците на Хуа Туо пуснали слух, че той иска да го убие.Изплашен, управникът се отказал от операцията и заповядал да убият Хуа Туо.Пред екзекуцията лекарят предсказал, че Цао Цао ще ослепее, ще се парализира и скоро ще умре.Така и станало.

Според другата версия, Хуа Туо излекувал главоболието на Цао Цао с един сеанс от убождане с игли. След което Цао Цао му заповядал да е постоянно около него.Хуа Туо не желаел да бъде придворен лекар, но управникът настоявал.Тогава Хуа Туо поискал от него да го пусне да си отиде у дома за известно време за някакви лекарства.Нищо не подозиращият Цао Цао разрешил.Лекарят тръгнал.Без да дочака завръщането му, управникът изпратил хора след него.Нещастният лекар бил хванат, изтезаван и хвърлен в затвора, където и умрял.Пред смъртта си Хуа Туо помолил надзирателя да съхрани медицинските му записки, но той се уплашил и ги изгорил.

В днешен Китай благодарните пациенти често поднасят като подарък на лекарите украшение за стена с надпис „Хуа Туо е жив!"

Джан Джундзин(150г.-219г.)

Джан Джундзин（张仲景） е роден на територията на днешната китайска провинция Хънан в семейството на чиновник.Още от малък той проявявал интерес към медицината и четял трудовете на Биен Цюе.Като млад учил медицина от земляка си Джан Буодзие.

Краят на династия Източна Хан се характеризира с многобройни въстания, които са били потушавани жестоко и довели до смъртта на значителна част от населението на страната.Освен това навсякъде вилнеела епидемия.За 10 години много от роднините на Джан Джундзин починали от „болест, предизвикана от студ". Джан Джуандзин осъзнал, че родът му е на път да изчезне.Това го накарало да се задълбочи в изследването на древните медицински книги, да обобщи клиническия опит на лекарите от древността.Като резултат написал знаменитата книга „Шан хан дза бин лун"("Разсъждения за уврежданията от студ и различни болести").Първоначалният вариант е бил съставен от 16 тома.По време на бушуващите войни и смут по това време, книгата била разпокъсана.По-късно Уан Шухъ(180г.-270г.) успял да я събере и систематизира записките на Джан Джундзин, от които съставил две книги „Шан хан лун"(Разсъждения за увреждането от студ) и „Дзин гуей яо люе"(Кратки очерци от златното ковчеже).В първата се описват болести, причинени от студ, а във втората-различни вътрешни заболявания.