Общуването между нас би било невъзможно, ако природата не бе създала езика.Но освен като средство на речта, езикът е и един от важните сетивни органи в организма ни, който е в началото на храносмилателната система.С него възприемаме вкуса на храната.Мнозина от нас не си дават ясна сметка за анатомичната му и функционална значимост.Езикът представлява мускулест, подвижен орган, който е покрит с власинки и клетки с различни функции.Той осигурява „вкуса на живота".Основните функции на езика са две:моторна и сетивна.Моторната му функция е следствие от изключителната му подвижност и благодарение на нея се осъществява говора и началото на храненето.Сетивната функция осъществява връзката на тялото с външната среда и вътрешните органи.

Но освен тези две основни предназначения, езикът може да ни каже много относно здравословното ни състояние.Диагностиката по езика е неотменима част от прегледа в източната традиционна медицина.

В миналото, когато не са били открити и разработени съвременните медицински апарати, лекарите на Запад също са преглеждали езика, за да определят къде се крие причината за болестта.Старите лекари са започвали прегледа на болния с молбата "Покажете ми езика си".

Върху езика по време на заболяване ясно се отпечатва вътрешното състояние на организма, не само на органите на храносмилателната система, но и на другите органи.

В традиционната китайска медицина пулсовата диагностика и диагностиката по езика са основна част от прегледа на пациента.Езикът и пулсът на болния отразяват неговото здравословно състояние. Изменението на формата и цвета на езика и на нормалния пулс са симптоми за нарушения във функционирането на организма.

Всяка една функционална система в организма ни съответства на един от петте елемента(огън, метал, дърво, земя и вода).Ако разгледаме езика според тази теория, ще получим следната картина: предната част на езика съответства на елемента огън, непосредствено след нея се намира областта, която съответства на елемента метал, в центъра на езика е зоната на елемента земя,а от двете страни са разположени зоните на елемента дърво.Коренът на езика съответсва на елемента вода.

Върхът на езика или елементът огън, това е зоната на сърцето и белите дробове.Областта веднага след върха на езика,или елемента метал, показва състоянието на дихателната и имунната система.Средната част, или елементът земя, е зоната на стомаха и далака.Страничните дялове, или елемента дърво,са зоните на черния дроб и жлъчката, а коренът на езика, или елемента вода-са бъбреците.

Като познаваме как са разположени петте елемента на езика и на кои органи съответства всеки от тях, можем да четем и тълкуваме сигналите, които ни дава езика.Диагностиката по езика се базира на принципа, че той отразява състоянието на целия организъм.Затова още в дрвността китайските лекари са преглеждали състоянието на езика на пациента и са определяли подходящото лечение.

Китайската медицина разделя човешкото тяло на три основни части: горна, средна и долна.Изхождайки от тази теория, езикът също може да бъде разделен на три:предна, средна и задна част.На горната част на тялото съответства предната третина на езика.По нея може да се съди за състоянието на белите дробовр и сърцето.Средната третина на езика се отъждествява със средната част на тялото и съответства на черния дроб и далака, а долната част на тялото или бъбреците и пикочния мехур, се отразяват в долната третина на езика.

Изследването на езика може да даде представа за състоянието на системата от меридиани в организма, за това какво е съотношението между студа и горещината в тялото, за недостатъка и излишъка на енергия във вътрешните органи, за състоянието на развиващите се или скорошни заболявания.По състоянието на езика може да се съди за недостатъка или пълнотата на течностите в организма, за състоянието на кръвта и енергията Ци.Всяко изменение на формата на езика, цвета му и налепите в различните му зони подсказват, че нещо не е наред в съответния орган.

При диагностиката по езика се обръща внимание на структурата и плътността на езика,цвета му, налепите, формата и характера на повърхността му, както и на различните образования по него. По структурата, плътността, формата и цвета на езика се определя състоянието на различните системи и на кръвта.Твърдият език е знак за „излишък", а мекият- за „недостиг".

По характеристиката на налепите може да се съди за паталогичните изменения на енергията.Причина за заболяваването при бял налеп може да са студа, влагата или вятъра, при жълт- горещината, при дебел налеп е възможно да има задържане на храна, натрупване на слуз и др.,а при петнистовиолетов налеп- застой на кръвта.Ако налепът е тънък, означава, че заболяването едва започва, а дебелият налеп е знак за хронично заболяване или дълбока локализация на процеса.Ако белият налеп постепенно се удебелява, пожълтява и след това потъмнява, това означава, че болестта прогресира.И обратното-ако изсветлява и изтънява, то състоянието на болния се подобрява.

Ако езикът ви е розов и влажен не бива да се безпокоите, защото това е показател за превъзходно състояние на енергията и кръвта.Но ако е блед, означава, че енергията и кръвта са слаби и трябва да се вземат мерки.

Ако налепът по езика ви е тънък, бял и влажен, може да бъдете спокойни, защото това е знак, че енергията на стомаха ви е в разцвет.Но ако забележите, че езикът ви е блестящ и без налепи, това ви сигнализира, че енергията на стомаха ви е слаба.

По-светлия от обичайното език е синдром за недостатък и студ.Това състояние е характерно, когато има недостиг на енергията ци и на кръвта или недостиг и по-слаба Ян енергия.Светлият и тънък език обикновено се наблюдава при недостатък едновременно на кръвта и на Ци.Светлият и сух език е признак за недостатък на Ян, а светлият и удебелен език с отпечатъци от зъби и влажна повърхност-за недостик на Ян и задържане на течности.

Червеният език е признак за горещина в тялото.Червеният сух език с малко налепи или без налепи и възможни цепнатини се наблюдава при излишък на горещина поради недостиг на Ин енергия.Червеният език с ясно изразени цепнатини свидетелства за увреждане на Ин на стомаха.Изтънелият, сух червен език показва активиране на горещината и увреждане на течностите в организма.Почервеняването на върха на езика е белег за повишаване на огъня на сърцето.А почервеняването от двете страни на езика-за огън в черния дроб и пикочния мехур.

Виолетовият език е признак за застой на кръвта, който може да бъде свързан както с горещина така и със студ.Светло-виолетовият влажен език обикновено се наблюдава при застой на кръвта, предизвикан от недостик на Ян и натрупване на студ, а тъмно-виолетовият сух език- при застой на кръвта поради активиране на горещината.

Ако имате виолетови петна по езика, те също са белег за застой на кръвта.Освен това тъмно-виолетов език се наблюдава при някои заболявания на сърцето, хранително отравяне и предозиране с лекарства.

Прегледът на езика позволява бързо и достатъчно точно да се определи състоянието на болния, да се види кои органи са засегнати и да даде ценни указания за това каква терапия да се предприеме.

Езикът на здравия човек трябва да е равномерно розов на цвят, покрит с тънка слюнка, да няма отпечатъци от зъби, налепи и различни на цвят области.Промяната на размера на езика, цвета му, появата на налепи са признак за нарушение в дейността на един или друг орган, както и за дисбаланс в потока на енергията ци и кръвта.

Трябва да отбележим, че за да е вярна диагнозата, прегледът трябва да се извърши при подоходящи условия- при естествена светлина, сутрин, преди измиването на зъбите.При прегледа езикът не трябва да се напряга, защото това може да измени формата и цвета му.Трябва да е минал поне час след ядене, пушене или прием на лекарства,т.е. всички фактори, които влияят на цвета на езика.

Въпреки, че на пръв поглед няма нищо сложно при прегледа, възможните изменения на езика са стотици.Затова са необходими достстъчно познания и натрупан опит, за да е точно разчитането на информацията, която е закодирана.