В Китай сте вече дълги години, имахте и собствено артстудио, в което работихте предимно с млади автори. Какво е впечатлението ви от тях и от съвременния китайски артистичен ландшафт като цяло?

Когато започнахме авторите наистина бяха достатъчно млади. Днес повечето от тях са класици на съвременното китайско изкуство и всеки един е като огромен свят, много е трудно да се опише какво представлява един автор, особено китайски. Те пътуват много по света, имат множество участия, открити са, виждат какво се твори.

Лесно ли се ръководи независимо артстудио в днешен Китай? Срещате ли някакви трудности и проблеми, какъв опит натрупахте?

Студиото завърши, но когато бе активно го ръководехме с бившата ми жена. Аз се занимавах с технологии, пиар, международни връзки, а тя – с китайските работници. Като всяко едно малко предприятие бе трудно, докато стъпим на крака.

Не е тайна, че китайският пазар за произведения на изкуството е в разцвет. И все пак, като човек от кухнята, не мога да не Ви попитам какво изкуство харесват китайците – местно, чуждо, традиционно, съвременно?

Изключително само местно китайско изкуство във всичките му направления – традиционно, живопис, скулптура. Преобладаващото, може би деветдесет и девет процента е китайско. Като, разбира се, хората тук са отворени също и за чуждо изкуство, и на фона на тяхното, този малък 1 процент, който остава не е никак малък.

В последните години културата се наложи като едно от силните свързващи звена между Китай и България. Преди десетина дни за участие във форум за културно сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа тук бе министър Владимир Пенев. Какво мислите за ролята на подобни инициативи?

Държавата е голям фактор в областта на културата, така че няма начин тя да не присъства в едни междуправителствени отношения. От друга страна и частният бизнес навлиза много добре, именно в областта на изкуството – и театралното, и изобразителното. Напоследък България присъства вече доста често в различни културни прояви в Китай.

Вие сте един вид пионер на българското културно присъствие в Китай. Смятате ли, че има място за по-голямо наше присъствие? Доволен ли сте от артистичния си живот тук в Китай?

За да съм все още тук определено съм доволен. Не съм обаче първият. Проф. Марин Върбанов бе първият български художник, който остави забележителна диря в тукашния културен живот, докато аз дойдох в Китай двайсет години след него. Проф. Върбанов е първият който прокарва пътеката и до ден днешен ателието му в Ханджоуската академия носи неговото име, уважаван и обичан е тук.