На 24-и май в Асоциацията на завърналите се в страната възпитаници на чужди университети се проведе изложба на българския художник Ангел Гешев, озаглавена „Символи от миналото".

На изложбата, журналист от нашето Радио взе интервю от българския художник.

Господин Гешев, днес е специален ден и ми е особено приятно, че именно на тази дата български художник представя нашата култура. Случайно съвпадение ли е, че точно на 24 май откривате изложбата си?

Не разбира се, не е случайно съвпадение. От години се занимавам с глаголичната азбука и символиката.

Какво искате да покажете на китайците, чрез днешната изложба, в която писменият знак е централен мотив?

Изложбата е плод на 20-те години, през които живея в Китай и е един микс между моята култура като българин и китайската култура. Знаете, че корените на българите са на Изток, първите сведения за България идват оттук.

Китайските знаци присъстват осезаемо в работите Ви. В същото време в последните години те преживяват един своеобразен Ренесанс, особено в чужбина. Какви, според Вас, са възможностите и предизвикателствата пред китайската култура в опита й да се глобализира? Може ли западният човек да вникне достатъчно надълбоко в китайската сетивност и естетика?

Според мен, единици са тези, които се занимават изключително с китайска естетика и вникват навътре в тематиката. Това, което показвам е глаголица, която е мъртъв език, но и китайските йероглифи, които са част от картините ми са също много древни и в момента не се употребяват. Така че има паралел между двата мъртви езика. Макар, разбира се, китайският все още да съществува, тези йероглифи, които изобразявам, не се употребяват.

Китайците са изключително горди със своята писменост, докато в България глаголицата не е особено разпознаваема извън кръговете на лингвистите. Защо решихте да съберете заедно най-популярния символ на китайската култура и един друг, който от векове е мъртъв в съзнанието на нас българите. Заради самата естетика или идеята ви и има по-дълбок смисъл?

Това, което ме доведе в Китай, свързано е и със сина ми, който е наполовина българин, наполовина китаец, традициите на майка му, моите традиции на българин. И този микс, който се получава е общото, което е в основата на моите картини.

Творби от изложбата ви ще бъдат обявени на търг, средствата от който ще отидат в помощ на пострадалите от неотдавнашното земетресение в Съчуан. Да ни кажете малко повече как се роди тази инициатива?

Решихме го така и е съвсем нормално от наша гледна точка, да се помогне, с каквото може на хората, преживели тази трагедия, която се случва доста често в Съчуан. И колкото и малко да е, в момента сме тук и можем да им помогнем. Надявам се, наистина да допринесем с нещо.