Китайската певеца Ли Гу изпя известната на цял Китай песен „Незабравимата нощ". Това беше последния номер в ежегодната вечерна програма посветена на Китайската нова година, която се подготвя и излъчва от националната телевизия. Но тази година финалът бе по-различен, защото в изпълнението се включи и чуждестранно лице. Това бе унгарецът Лайош Ерик Паласти, който е студент в Институт „Конфуций" към унгарския университет „Лоранд Йотвиш".
Пред наш журналист той сподели следното:
„През януари ми се обади учител от институт „Конфуций" и ме попита дали искам още веднъж да участвам в програмата за Пролетния фестивал на китайската национална телевизия. Аз бях много изненадан. Наистина ли ми се отдава такава възможност? Аз му отговорих: Разбира се. Това е една изключително рядка възможност, освен това ще се отрази много добре на бъдещето ми."
Повечето от хората на изкуството, които излизат на сцената в нощта на китайската нова година са „авторитети" или изгряващи звезди. Унгарецът Лайош Ерик Паласти, който за втори път участва в новогодишната програма, бе център на вниманието и на унгарските медии. Те го определиха като „унгарецът с най-висок рейтинг на аудиторията в света" и „унгарецът, който може да пее китайски сяншан-и(вид китайски хумористичен речитатив)".
За Лайош Ерик Паласти китайските песни са лесни за изпълнение, но ариите от пекинската опера са много трудни, не само мелодията им, но и либретото и единствено, ако имаш дълбоки познания в областта на китайската култура може да се усети истинското й очарование.
Но блестящият успех на пекинската опера „Класическият репертоар на Мей Ланфан" в Албания показа големите потенциални възможности, които има пекинската опера на сцените в Източна Европа. През март миналата година в Албания бе представен спектакълът „ Нощ в Пекин – песни посветени на албанския народ". „Класическият репертоар на Мей Ланфан" в него със специфичния си чар, спечели добрата оценка на публиката.
Една от преработените китайски опери, която се посрещна много добре от публиката в Източна Европа е „Чъби". Представленията й минаха успешно в Прага, Будапеща и други държави.Изпълнителят на главната роля, известният актьор Ю Куейджъ каза следното:
„Като един посланик и разпространител на нашето традиционно изкуство и култура, аз мисля, че това е от изключително значение. Най-голямото удоволствие за нас е, че европейската публика разбира и приема нашето изкуство."
Непонятната в началото за чужденците китайска култура, след като постепенно измина дълъг и криволичещ път, започна да се харесва от тях. В Русия и страните от Източна Европа тя с бързи темпове се вля в руслото на местните течения в обществото. Що се отнася до пекинската опера, процесът на промяна е един жив пример. Генералният директор на румънския Международния фестивал на изкуствата „Сибиу" Константин Чириак е човек с остър нюх към пазара. На Международното изложение на изкуствата в Шанхай той показа изключителен интерес към Пекинската опера:
„Когато организираме културни мероприятия, ние правим опити да обединим изразните средства и творбите на различните държави. Например, през 2013г. се готвим да представим на европейската публика „Ромео и Жулиета" във формата на пекинска опера."
Според г-жа Сян Хуейлин, която е представител в 12-ия Национален конгрес, за да се хареса и приеме китайската древна култура от света, трябва елементите на китайската и западната култура да се обединят, в същото време трябва да се търси и синтез със съвременното и модерното. Разпространението на китайското изкуство ще е по-успешно, ако то бъде подготвена така, че да се приеме по-лесно от чуждата публика.
„С развитието на епохата, за да задоволим потребностите на публиката, можем да обединим модерното и традицията. Творбите, които се харесват и са обичани от големи и малки, китайци и чужденци са достатъчно известни. А на мимолетните неща няма смисъл да придаваме значение, трябва да се наблегне на творбите, които са устояли на времето и продължават да вълнуват хората."
Младият все още унгарец Лайош Ерик Паласти сподели откровено, че някои класически представители на китайската култура са трудни за изучаване от чужденците. Някога той упорито изучавал калиграфия и китайски бойни изкуства, но тъй като му било много трудно, се отказал. Той завижда на сънародниците си, които владеят тези техники.
„В Унгария китайските бойни изкуства са много популярни и има най-различни групи, които се занимават с това. Много от известните личности в нашата страна също ги практикуват. Един от актьорите много харесва китайската култура и философия, както и бойното изкуство тайдзицюен. Съвсем наскоро той издаде една книга. Така че у нас китайските бойни изкуства се посрещат много добре."
Олег Гизатулин е добре запознат с духа на традиционните китайски бойни изкуства. Той се занимава с тях вече 15 години и преподава гунфу и цигун в Санкт Петербург. Олег сподели, че в момента все повече руснаци започват да харесват китайското Ушу и се сформират множество школи.
„Радостта е извор на здрав дух и тяло. Ако се практикуват заедно гунфу, цигун и медитация, може да се постигне висша хармония и вътрешно спокойствие."
Сънародникът на Олег Михаил Галукин е дошъл от далечния Екатеринбург в манастира Шаолин да изучава бойни изкуства.Той каза следното:
„След като гледах филмите на Брус Ли и Джеки Чан, се влюбих в Ушу. Освен това ми попаднаха няколко брошури свързани с манастира Шаолин. След това говорих с родителите си и дойдох в Шаолин да изучавам бойни изкуства."
Днес в Русия и страните от Източна Европа Ушу не се свързва само с епохата на филмите на Брус Ли. Този спорт, който усъвършенства здравето и духа, привлича все повече почитатели в тези страни и отдавна се е превърнал в начин на живота за някои от хората там.
Лайош Ерик Паласти казва, че все повече хора в света знаят за традиционната китайска култура, но дълбочината и многостепенността й могат да се овладеят след задълбоченото й осмисляне. Г-жа Сян Хуейлин счита, че Китай трябва да измине още дълъг път преди светът да разбере същността на китайската култура и духа на китайската нация. Директорът на университета в Гуейджоу Джън Цян, който също е представител в 12-ия Национален конгрес, отбеляза, че в процеса на разпространение на китайската култура по света, не е достатъчно да се разчита само на традиционната култура, а новото да се гради на базата на създаденото от предшествениците.
