Миниатюри за Китай

Годината е 2009-а. По покана на Китайското посолство в София делегация от български журналисти, членове на СБЖ, посетихме Китай в разгара на подготовката за 60-годишния му юбилей. Точно 60 са и годините, навършващи се по онова време, от подписването на договора за дипломатически отношения между двете ни държави. Защото историята помни: България е втората държава , след СССР, признала създаването на КНР през 1949 г.

Признавам си, тогава си дадох сметка, че представата ми за Китай е доста повърхностна. Трябваше да прочета поне някакви базисни данни, нещо по-конкретно. И да, уточних си, че страната е разположена в източната част на азиатския континент, по територия е четвърта след Русия, Канада и САЩ. По население обаче, това всички го знаехме, Китай е на първо място в света. Столицата е Пекин, а най-големият му град е Шанхай. Официалният език там е китайският за всичките 52 етноса, живеещи заедно и в сговор. Или, ако трябва да обобщя, Китай е много известен, но непознат. Малко са хората, които разбираха и тогава, и сега как така в най-голямата комунистическа държава, където властта се упражнява от Китайската комунистическа партия и от Държавния съвет, така нареченият демократичен комунизъм осигурява повече граждански права и свободи, отколкото в държавите в бившия Източен блок. „Ние ще преминем през реката, стъпвайки по камъните.”, т.е. ще внимават и няма да объркат свободата със слободия – подобни послания се изказваха на всичките ни срещи с висши държавни служители от управлението на съответния китайски град.

През последните години Китай развива една от най-мощните икономики в света и днес е значителна културна, научно-техническа, геополитическа, спортна и военна сила. Всичко това ние,българските журналисти, имахме невероятния късмет да видим с очите си. Ако трябва да изразя чувствата си накратко, бих казала: „Изумена съм! Дай Боже, всекиму този късмет с полет към изгряващото слънце, меко приземяване и огромно любопитство да докосне великото китайско чудо! „Всичко е голямо и по много!” – възкликна главният редактор на в. „Дума” Ивелин Николов. Валя Крушкина, колежката от БНТ, (светла и памет) ме изненада с възмущението си, когато сравни впечатленията си от китайците в Илиянци – София, и тези, които са причината за това икономическо чудо. „Някой трябва да забрани в България да се търгува с китайски менчета, толкова грешен и лош имидж създават на тази велика държава, а истината е съвсем друга”.

Бих могла макар и в минюатюри да ви разказвам за Китай – за чувствата, за хората, за приятелството, за пътищата към един неизгубен рай...