​Един вековен живот отдаден на медицината

В пекинската Китайско-японска болница на приятелството всички се обръщат към Син Юлин с почетното „директор“, независимо, че след основаването ѝ е заемал поста съвсем за кратко. Няколко месеца след официалното откриване на лечебното заведение той се пенсионира и се връща на работа в любимото си отделение по гръдна хирургия, където спасява животи до впечатляващата 89 годишна възраст.

През май 1939 г. 18-годишният Син Юлин, по това време санитар към главните сили на Осма армия в провинция Хъбей, постъпва като помощник в екипа на канадския хирург Хенри Бетюн, който по това време помага на Китайската народноосвободителна армия. И така започва неговият дълъг път в медицината.

През 1981 г., по силата на междуправителствено споразумение, Япония дарява 16,5 милиарда йени за изграждането на модерна болница в Пекин, която интегрира лечение, обучение и научни изследвания. Заведението получава името Китайско-японска болница на приятелството, а през май 1982 г. за неин първи директор е назначен Син Юлин, който междувременно е получил образование в Съветския съюз и е сред пионерите на гръдната хирургия в Китай, освен това има богат управленски опит.

Син Юлин започна повече от две години подготвителна работа във временната дървена къща на Института по традиционна китайска медицина в Пекин. Той си спомня това време на 100-годишна възраст: „Беше златна епоха“.

Китайско-японска болница на приятелството разполага със 1000 легла за активно лечение, рехабилитационен център с 300 легла, към нея има институт за клинични изследвания и школа за подготовка на старши медицински сестри. Персоналът на болницата е от 2640 души, включително 1885 тесни специалисти, 50% от които по конвенционална, 25% по китайска медицина и 25% съчетаващи двете традиции.

Лиу Дъжуо, главен лекар в Отделението по гръдна хирургия, припомня, че при създаването си болница е била най-голямата и с най-модерно оборудване в страната. Тогава в голямо лечебно заведение е имало средно по около 500 легла, далеч под 1300-те в Китайско-японска болница на приятелството.

Лиу Сяоцин, който по-късно става заместник-директор на болницата, казва, че създаването ѝ е имало голям обществен отзвук по онова време. Като първата модерна болница в Китай след 1949 г., високите стандарти, по които бе изградена и наложи в работата, я направиха без конкуренция. „Персоналът, който бе събран от различни места и се превърна в гръбнак на първоначалния екип, беше с различни гледни точки, включително по отношение на медицината, което направи нелесна координацията и а още по-трудно интегрирането му в единно цяло. Веднъж Син Юлин казва, че ще отнеме десетилетия, преди една болница да формира своя собствена култура“, обяснява той. Лиу Сяоцин обаче е убеден, че Син Юлин е свършил много работа в това отношение и управлявайки екипа е съумял да запази добрите отношения и да бъде толерантен към всички.

След като поема директорския пост, Син Юлин настоява болницата „да се цели високо и се фокусира по-далеч в развитието си“, вярвайки, че трябва да играе ролята на пионер в модерното здравно управление, интеграцията на китайска и конвенционална медицина, да дава възможности за международен медицински обмен и да бъде символ на китайско-японското приятелство. Той установява в болницата концепцията за това, че пациентите са най-важни и отношението към тях трябва да е максимално добро, а в организационен план възприема модела на малки амбулаторни кабинети и големи отделения за активно лечение. Давайки си сметка за тенденцията към застаряване на населението и увеличаване възрастта на пациентите, той налага оборудването на отделения със съоръжения без бариери.

В болницата има два парка и игрища за различни спортове като тенис, баскетбол и футбол. Един от парковете тук е изграден в традиционен китайски стил като прочутите градини от Суджоу и струва 1,2 милиона юана, заради което Син Юлин си навлича критики. Но той настоява, че средата за възстановяване на пациентите е също толкова важна, колкото и доброто медицинско обслужване, тя има голямо значение и за физическото и психично здраве и на персонала.

На 23 октомври 1984 г. болницата е официално открита в присъствието на официални лица от двете страни. В този ден на Син Юлин му се налага да се занимае и с първия си пациент.

Няколко месеца по-късно той подава оставка като директор и се връща като практикуващ лекар в отделението по гръдна хирургия.

През 50-те и 60-те години на миналия век много малко болници в Китай имат отделения по гръдна хирургия. Водени от Син Юлин, курсове за обучение на гръдни хирурзи се провеждат в Института по туберкулоза в продължение на почти 20 последователни години, като всяка се записват по 20 лекаря. Той помага на повече от 40 болници при създаването на отделения по гръдна хирургия. От 1958 до 1980 г. Син Юлин обучава повече от 1000 специалиста и оттогава китайската гръдна хирургия се развива все повече и повече. Създаденото от него отделение в китайско-японската болница се отличава по това, че там лекарите правят операции, които много други не са в състояние да извършат, особено при пациенти в тежко състояние. Така например, Син Юлин и екипът му осъществяват първата белодробна трансплантация в Китай.

През 2003 г. болницата бе определена от правителство като специална за превенция и лечение на пациенти с тежък остър респираторен синдром (ТОРС), а самият Си Юлин, тогава на 80 години, ръководи екипа и консултира всички пациенти, чието състояние се оценява като сериозно. През същата година болницата няма приходи и търпи сериозни финансови загуби, само Син Юлин е щастлив, защото справянето с ТОРС е най-спешната и неотложна задача. След края на епидемията авторитетът и влиянието на болницата нарасна, а броят на предлаганите в нея амбулаторни услуги се повиши значително.

През първите пет години от откриването на болницата, броят на гръдните операции не надвишава 200, а сега те са около 3000 годишно. През 2021 г. в Китай са направени над 200 успешни белодробни трансплантации, като близо 100 от тях са в Отделението по гръдна хирургия на Китайско-японската болница на приятелството.

След като навършва 85 години силите на Син Юлин постепенно го напускат и той върви трудно, но продължава да преглежда пациенти в болницата. Настоява дори да му направят гръбначна операция, която са облекчи състоянието му като казва: „Докато съм жив, никога няма да се откажа от работата, все още трябва да работя“.

На 89-годишна възраст, един ден, докато е в клиниката на работа, не успява да се изправи. Това слага край на активната му работа, макар да таи надежди да се върне в операционната, преди най-сетне да се пенсионира официално на 97 години.

По време на честванията на 100-годишнината от основаването на Китайската комунистическа партия той е удостоен с най-високото партийно отличие – орден „1 юли“, за заслугите му като „пионер и основател на гръдната хирургия в Нов Китай, посветил живота си на създаването и развитието на гръдната хирургия в страната, първият китайски лекар осъществил белодробна трансплантация и с множество приноси в гръдната хирургия“.

В началото на 2021 г. Син Юлин отпразнува в Отделението по гръдна хирургия своя вековен юбилей, а на 7 юни 2022 г. почина в Китайско-японската болница на приятелството, за чието утвърждаване има огромен принос.