Всяко село с детска градина: „Искаме всяко дете да има по-справедлив старт в живота“

„Няма достатъчно пари за проекта и децата не получават някакво по-специално отношение, но тези, които са ходили в детската градина наистина се различават от останалите. Ако се грижите за тях с любов, веднага ще видите промените и това ви показва, че всички усилия и трудности са си стрували“, казва Лу Май.

Възрастният мъж вади снимки. Сред тях има една на 8 деца, посещавали детска градина по проекта. 6-те момичета и 2-те момчета са приети по-късно в много добро училище, за първи път в тяхното село.

Сочейки момиче на снимката, Лу Май си спомня: „Тогава я попитах дали има разлика между нашите деца и тези в окръжния град. Тя каза: „Няма разлика, нещата, които те могат, и ние ги можем. Харесвам да пея“. Помолих я да запее и тя изпя английска песен. Виждаше се самочувствието, което момичето бе добило от малка“.

Любовта, самочувствието и социалните умения – по думите на Лу Май – са най-големите ползи, които проектът носи на децата.

Същевременно, той подчертава приноса на учителите в детските градини и се надява обществото да им обърне повече внимание, защото само така хората ще разберат по-ясно ситуацията с предучилищното образование в селата и ще бъдат склонни да оказват помощ и подкрепа.

Лу Май показва друга снимка от 2010 г., на която са 46-ма младежи – първите доброволци по проекта. Днес някои вече са напуснали, но други са решили да останат и продължат каузата. Сред тях е 42-годишната Джу Инсян.

Тя е местна жителка. След като завършва специалност „Предучилищно възпитание“ в Цинхайския педагогически институт за детско образование Джу Инсян работи като временната учителка в частно начално училище и частна детска градина. През 2009 г. тя става доброволка към проекта „Всяко село с детска градина“, като тогава е на 29 години.

„Аз съм от селото и завърших „Предучилищно възпитание“. Въпреки, че самата аз никога не съм ходила в детска градина, искам днешните деца от селата да имат шанс за подобно обучение“, обяснява тя. В началото всички 46 учители-доброволци е трябвало да покриват 81 селища, и всеки ден са ходили в различно село.

През 2011 г. след оценка на резултатите и отзвука на проекта сред селяните, организаторите решават да увеличат броя на учителите, така че за всяка детска градина да има отделен учител. Оттогава Джу Инсян е единствената учителка в детската градина на село Лиен.

Децата са в различни ситуации, а учителите също полагат различни усилия. „Малки“ неща за странични наблюдатели понякога изискват огромни усилия. Например, да се научат децата да ходят сами до тоалетна, да различават и се пазят от опасни предмети, първите им стъпки в литературния китайски език. Учителите са тези, които формират самочувствието на децата, подкрепяйки ги да преодолеят своята срамежливост и се почувстват приети и пълноценни сред останалите, водят болни деца до здравните пунктове и дават препоръки на родителите им в какво да им обръщат повече внимание. Помагат и на деца, чиито родителите работят на други места, да контактуват с тях чрез видео връзка.

Учителките, които работят в тези планински села компенсират в немалка степен отсъствието на родителите и липсата на нормална семейна среда, затова не е изненадващо, че много деца започват да се обръщат съвсем естествено към тях с „мамо“. Например, в Джъдзин, провинция Гуейджоу, на Деня на учителя дете, посещаващо началното училище, се върнало в предишната си детска градина и предало на учителката бележка, на която пишело: „Учителката е като мама“. А в Лъду, провинция Цинхай, по време на урок, където децата трябвало да нарисуват майките си, едно от тях нарисувало две майки, заявявайки, че едната е учителката.

След първоначалният скептицизъм и безразличие, селяните постепенно започват да приемат детската градина и предучилищното образование като нещо нормално и добро за децата им.

„И деца и родители се промениха“, каза Ян Ялин, доброволката в околия Лъду, и си спомня как преди 10 години мнозинството родители не желаели да пращат децата на градина, защото според тях там те играели по цял ден и не учили нищо.

Ян Ялин провежда разговори с тях, обяснява им за ползите от предучилищното възпитание, разказвала приказки на децата, учила ги на песни и да рисуват пред родителите им, за да ги убеди по-лесно да ги пратят на градина, и постепенно те ѝ се доверили, започнали да я разбират и подкрепят.

Като социален експеримент за предучилищно възпитание в селата, проектът „Всяко село с детска градина“ доказа своята полза и може да служи като модел за останалите слабо развити райони в Китай. Лу Май се надява техния опит да послужи също така на образователните власти за изработване на ефективни мерки и политики в сферата.

„Никой не може да се сравни със силата на официалните мерки и политики“, казва Лу Май и добавя, че би искал да види проектът му да получи сериозна държавна подкрепа, за да има по-голяма резултат.

Това обаче се оказва никак не лесно. През последните над 10 години, въпреки няколко кръга оценки на проекта, все още съществува спор за „качеството на образованието“, което предоставя проекта и неговата „формалност“. Ключовият въпрос, който чака отговор е как би било възможно качествено образование в условията на недостатъчни ресурси и гарантиране на равенство в образованието?

Лу Май казва, че е радостен, когато хора му казват, че след отварянето на детска градина в тяхното село, са решили да се върнат там и могат да пестят от наем за жилище и такси за децата си, като същевременно работят земите си и заделят средства.

Предучилищното възпитание се подкрепя от всички семейства в селото. Лу Май споменава, че за разлика от началото, родителите в слаборазвитите райони сега като цяло знаят, че могат да пращат децата си на детска градина. Гласът на тази група хора не е достатъчно силен по въпроса за постъпване на децата в детски градина, но не бива да бъде игнориран, смята Лу Мей.

През последните години и правителството и обществото обръщат все по-голямо внимание на предучилищното възпитание. През 2020 г. бюджетът за това е бил 420 млрд. юана. Министерството на образованието има ясна позиция, че в селските райони трябва да се създават детски градини, съобразно местните условия, дори и там където населението е малко.

Според Лу Май, бюджетните средства трябва първо да бъдат насочвани към слаборазвитите райони, особено в бедните села. Трябва да има конкретни мерки и за прилагане, например, дали да има една детска градина в голямо село села има една за няколко по-малки села, трябва ли да се създават детски градини в села, където има под 10 деца?

Същевременно той призова правителството и обществото да окажат повече грижи на учителите в селата, създавайки им по-добрите условия за живота и работа: „Нашият стремеж не се е променил. Искаме всяко дете да има по-справедлив старт в живота“.