Джу Линдзун: Искам да бъда източник на вдъхновение за другите

Джу Линдзун е момиче от град Уси, което е сляпо по рождение. През 2005 г. тя напуска родния си край и постъпва в начално училище за деца с нарушено зрение в град Шанхай. Тринайсет години по-късно е приета да следва в Източнокитайския педагогически университет. В този период Джу Линдзун печели национална стипендия три последователни години, както и много други студентски награди. През 2022 г. си осигурява магистратура в университета Фудан. „Никога не съм чувствала, че липсата на зрение е причина да бездействам, защото вярвам, че със собствените си усилия не само мога да виждам света, но и да правя неща, които обикновените хора не могат“.

Джу Линдзун се ражда абсолютно сляпа, но на 4-месечна възраст операция ѝ помага да си възвърне известно усещане за светлина и замъглени остатъчни образи.

Тъй като в родния ѝ край няма училище за слепи, когато достига училищна възраст родителите ѝ един след друг напускат работа в родния край и заминават да търсят работа в Шанхай, където дъщеря им да ходи на училище.

Тя е участвала от името на Шанхайското училище за деца с нарушено зрение в различни състезания в Пекин: Първо национално състезание за разказване на истории „Гласът на сърцето“, Национално състезание за енциклопедични знания; има първо място в Първия конкурс за оратори на английски език за ученици с увредено зрение; златно отличие от Шанхайския конкурс за народна музика (ърху), специална награда от първия Шанхайски конкурс за рецитиране „Очарователния китайски език“ и др.

Тя обича спорта, тренира упорито и е печелила златни медали по плуване в стиловете бруст и гръб за хора с увреждания на състезания в град Уси. През 2014 г. заедно с Шанхайския хор на незрящите ученици Джу за първи път стъпи в Народната зала в Пекин на 12-ия Китайски международен фестивал за хорово, където изпълни“Fly in free”.

Най-много обаче я вълнува, че на церемонията по закриването на Световното изложение в Шанхай тя участва в програмата заедно с олимпийски шампиони като Лиу Сян и Ли Нин.

„Светът е пред теб, ние сме близо до теб, а ти и аз, които се усмихваме, започваме да обичаме света страстно, усмивките са широки и безгранични, твоята любов е нашият свят...“ Когато мелодията докосне сърцето ѝ, Джу Линдзун сякаш намира своя път и знае, че усилията ѝ не са напразни.

През юли 2018 г. тя е приета с отличие в специалността социология в Източнокитайския педагогически университет. Постепенно се отдава напълно на своите житейски цели.

От специалното училище до обикновеното училище животът не е толкова гладък, колкото си го представя. Напускайки добре уредената среда без бариери в училището за незрящи, Джу Линдзун се среща с много практически трудности и предизвикателства. Заради частичната липса на ленти за слепи и брайлови пътни знаци, придвижването ѝ в кампуса се превръща в проблем; тя често не може да намери сградата и залата на лекциите или пък местоположението на заведенията за хранене, понякога не може сама да си сипва храна и борави с прибори като чинии и др. тъй като не вижда какво има в тях. Тези "малки" неудобства се превърнали в пречка в живота й.

Въпреки това, благодарение на много добри хора, тя бързо се адаптира към новата среда, развива нови умения. За това, което другите вършат с лекота, Джу Линдзун трябва да положи десетократно по-големи усилия.

По отношение на обучението, университетите не разполагат със специални учебници, книги или материали на Брайл. Джу Линдзун не можеше да види PPT на учителя, думите на черната дъска и т.н. Затова преподаватели и студенти от факултета по социално развитие специално сканираха най-важните точки от учебния материал в електронен вариант за нея и ги превърнаха в текстове на Брайл, които могат да се редактират. С това Джу Линдзун използва софтуер за четене на екрана, за да слуша многократно, докато усвои материала.

През деня Джу Линдзун събира и подрежда записките от лекциите, за да ги провери възможно най-бързо и да не ги забравя; всички видове приложения за четене на екрана и различни помощни софтуери, необходими за обучението, тя често проучва цяла вечер в свободното си време.

В подобна специфична среда Джу Линдзун успява да усвои нови методи и умения. Упоритостта ѝ се отплаща. От 37 предмета, които е взела, на 17 от тях получава най-високата оценка. Впоследствие се сдобива с национална стипендия и печели редици награди и почетни звания.

През септември 2019 г. Джу заминава на обмен и обучение в Хонконгския политехнически университет.

„Първоначално мислех, че съм загубила светлината си и не мога да видя света като цяло. Все повече и повече започнах да осъзнавам, че самата аз мога да се превърна в светлина за другите”. Никакви препятствия или трудности не могат да спрат устрема на Джу Линдзун.

По време на епидемията през 2020 г. тя става доброволка и придружава деца с интелектуални затруднения, като „партньор за обучение в облак“ в продължение на 21 дни.

„В Китай има около 17,31 милиона хора с увредено зрение, от които 23,5% са млади хора на възраст под 30 години. Искам да се занимавам с обществени благотворителни инициативи, свързани с хората с увредено зрение. Да им помагам, да бъда тяхната светлина. Да бъда тяхна опора, за да могат те да се интегрират по-добре в обществото и да покажат себе си“. Говорейки за мечтата си да бъде мост между хората с увреждания и останалите в бъдеще, Джу Линдзун е изпълнена с увереност и надежда.

Понастоящем тя следва магистратура в известния университет Фудан и е първият незрящ студент във вуза. От нейните публикации в социалната мрежа се вижда, че последната ѝ изследователска посока е системата на висшето образование как може да осигури повече подкрепа за студентите с увреждания.

„Очаквам с нетърпение да продължа да се занимавам с изследвания на социалната работа, свързана с хората с увреждания, комбинирайки специалността социални дейности, която съм завършила, с възгледите на хората с увреждания за новия социален модел“. Джу Линдзун се превръща в защитник и практикуващ интеграцията на хората с увреждания в обществото, като помага на повече от тях да се интегрират в обществото, като използват и собствените си усилия.