Фън Дзин - първата китайка, достигнала пеша най-недостъпната точка на Южния полюс

Когато Фън Дзин взема решението да пътува до Полюса на недостъпност (POI) в Антарктида, тя буквално започнала от нулата.

През 2014 г. Фън Дзин по време на околосветското си пътешествие, на път за Ушуая в Южна Америка, тя открива, че туристите бързат да си купят билети за Антарктика от круизната компания. Тя изведнъж усетила непреодолимо желание да пътува до Антарктида, тъй като бил единственият континент, до който никога не е достигала.

След дълго колебание Фън Дзин взема невероятното решение да стигне до Полюса на недостъпността пеша. Това звучи почти невъзможно, като се има предвид, че е висока едва 164 см, а физиката ѝ е крайно неподходяща за полярна експедиция. Тя дори нямала опит в карането на ски.

Фън Дзин изпратил имейли до повече от 10 водачи на антарктически и полярни експедиции, за да представи нейната ситуация, и в същото време изрази желанието си да стигне до POI пеша, но почти всички ѝ отказали. Само един водач на име Пол Ландри ѝ вдъхнал лъч надежда.

През февруари 2016 г., след повече от година комуникация по имейл, Фън Дзин и Пол най-накрая се срещнали. Двамата се съгласили да проведат предварително обучение в малкото село Хаугастол в Норвегия. За тази „среща“ Фън Дзин работи усилено в продължение на 8 месеца. За да подобри физическата си форма, тя предприела най-простия начин - джогинг, шест полумаратона седмично. Започнала с 5 км през първия ден, които постепенно трябвало да увеличи до 25. Впоследствие осъзнала, че пробегът от 25 км е прекалено тежък и намалила до 21 км. Това било и минималното ежедневно разстояние за изминаване по време на експедиция.

В село Хаугастол, Фън Дзин преминала предварителния изпит на Пол. Пол предложил първо да си постави дестинация за преход в Южния полюс и според представянето ѝ да прецени дали може да се справи с POI. След завръщането си в Пекин, Фън Дзин сменила бягането с теглене на гуми. Тъй като упражнението изглеждало странно, за да избегне хорските погледи, тя теглила гумите само през нощта.

Всеки ден в 1 часа сутринта Фън Дзин с 10 кг товар на гърба, влачила гумите из квартала. Съпротивлението на асфалтовия път е сравнително голямо, а силата на влачене на гума е почти равна на тази да влачиш две еднакви гуми по пясъка. Фън Дзин лягала да спи с изгрева, а по обяд ставала да яде. Тренирала силата на горната част на тялото на следващия ден, 18 кг, 1000 вдигания. Вместо професионално оборудване, тя използвала торби с ориз. По този начин тежестта можела да се разделя и нямало вероятност да изплаши съседа си, ако тежестта падне на земята, както и да се нарани ако я изпусне.

На 15 ноември 2017 г. Фън Дзин стъпила на Антарктида, където я очаквало 52-дневно изпитание.

Много бързо наранявания и заболявания застигат Фън Дзин. Ходенето с висока интензивност влоши състоянието на дясното ѝ ахилесово сухожилие, усещането за разкъсване прави невъзможно клякането. При ходенето до тоалетно трябвало да коленичи в снега.

На 23 ноември Фън Дзин най-накрая завършила прехода на първата географска ширина. Пол обаче изглеждал тъжен и нямал настроение да празнува. Мислил, че ще му свърши храната, преди да получат доставките. Без дори да се замисля, Фън Дзин му дала от запасите си от сухари.

На 30 ноември дошъл истинският тест. Виелицата затруднявала ходенето на Фън Дзин, която непрекъснато падала. Тя не спирала да се задъхва, а Пол, която проправял път пред нея, също не издържал.

Той дал на Фън Дзин три варианта: Първо, да разположат лагер на място и да изчакат метеорологичните условия да се подобрят; второ, да се сменят с Фън Дзин и тя да върви напред; трето, да остави Фън Дзин да тегли част от багажа. Тъй като трудността се увеличавала, Фън Дзин избрала третият вариант. Не избрала да върви отпред, защото се притеснявала, че няма да може да се ориентира в правилната посока.

Фън Дзин споделила пет шест килограма от багажа на Пол и започна да се поти на всеки няколко крачки. Усетила как очите й изтръпват и зрението й се замъглява. Заради обилното потене бързо започнала да се дехидратира. През нощта в лагера Пол с гръб към Фън Дзин докато подреждал съдовете за готвене, казал: „Дзин, никога досега не съм молил клиент да носи багажа ми.“ Въпреки че не се извинил, Фън Дзин чу извинението му.

Но скоро отношенията между Фън Дзин и Пол се влошили. През нощта на 14 декември те се скарали. Причината била, че Пол информира Фън Дзин, че една четвърт от нейните сухари трябва да бъдат приспаднати като „групова храна“ с мотива, че е „възможно“ да остане без храна. В крайна сметка Фън направила компромис и казала на Пол: „Съгласна съм, ще извадя 15 сухари. Но трябва не забравяй, че спестих с гладуване“.

Когато дойде последният ден, нямаше вълнение, само спокойствие. Някои хора описват експедицията в три дни: първия ден на заминаване, последния ден за завършване и всеки ден по пътя. "Всеки ден е труден. Всеки ден мисля как да преодолея трудностите, но точно заради това, не чувствам празнота и скука", каза Фън Дзин.

В 15 часа на 8 януари 2018 г. по пекинско време Фън Дзин и Пол пристигнали на Южния полюс. „Вие ли сте първата китайка, стигнала до Южния полюс на ски?“ Въпросът на Пол озадачил Фън Дзин. Тя изведнъж осъзнала, че това е неговият начин да я поздрави за постижението. „Според представянето ви по време на експедицията, не се съмнявам в способностите и решителността ви. Никога не съм имал клиент, който да е толкова упорит като вас. Вярвам, че ще успеете“. Оценката на Пол засилила нейната решимост да достигне екстремните точки на Антарктида.

За тези, които не са запознати с Полюса на недостъпността, Южният полюс е много по-известен от него. Но за Фън Дзин това е мястото, което е нейната мечта. Полюсът на недостъпността се намира върху ледената покривка на повече от 800 километра североизточно от Южния полюс, не случайно в името му има „недостъпност“. Тази точка в Антарктида се намира най-далеч от бреговете на Южния ледовит океан.

Той е не само изключително отдалечен, но и на повече от 900 метра над Южния полюс, което е още по-трудно изпитание както за различните машини, така и за хората. Откакто е калибриран от Съветския съюз, само 9 мъже изследователи в света са пристигали успешно чрез сноу кайт и с помощта на вятъра.

Две години по-късно Фън Дзин отново стъпила на леда на Антарктида. Дълго се съзерцавала в издигащия се лед в далечината, приличащ на огромна вълна, която сякаш внезапно е замръзнала. Усетила как сърцето й започнало да бие силно. Намираща се дълбоко във вътрешността на Антарктида, сред обширните снежни полета, Фън Дзин често разсъждавала за крехкостта и преходността на живота.

След дълъг преход тя понякога имала халюцинации, сякаш седяла на ръба на скала, гледайки себе си от въздуха. След 80-дневно пътуване и изминаване на повече от 1800 километра, експедиционният екип на Фън Дзин най-накрая завършил експедицията до Южния полюс на недостъпност. На десетина метра встрани се намирала статуя на Ленин, обърната към членовете на експедицията. 60 години от поставянето ѝ, статуята на Ленин, която Фън Дзин видяла, се издигала само на 1,4 метра от земята.

„Природата няма завоеватели, а силата на човечеството е твърде малка. Всяко малко постижение, което може да бъде постигнато днес, се основава на неуморните изследвания и пробиви на нашите предшественици. Вие и аз, всички сме смъртни и това, което е забележително, е епохата, в която живеем. “, каза Фън Дзин.