Грижите за възрастните: Каква е практиката в Китай

Резултатите от седмото национално преброяване показват, че в Китай има 264 милиона души над 60-годишна възраст, или 18,7% от населението на страната. Животът на възрастните хора се превръща в социален проблем, който привлича все повече вниманието на обществото. Много хора считат, че след като цял живот са се трудили, възрастните трябва да се отдадат на заслужена почивка и наслаждават на живота. Други смятат, че те трябва да се занимават с нещо и да бъдат полезни на себе си и на обществото.

Сблъсъкът на двете мнения е един от проблемите, пред които е изправено обществото що се отнася до възрастните хора. Общоприето схващане е, че възрастните хора се нуждаят от добри грижи. Едно от мненията е, че те са щастливи, ако не правят нищо. Други считат, че е добре възрастните да не увеличават бремето на децата си. Но наистина ли тези две концепции са служат на интереса на възрастните?

Обаче идеята „за тяхно добро“, пренебрегва опита и способностите на пенсионерите и невидимо им причинява вреда. Проучване показва, че хората между 60 до 69 години запазват от 80 до 90% от достигнатата връхна точка на своя интелект. Интелектуалната и иновационна способности на някои от тях дори могат да навлязат в нов пик.

Медийни анализи показват, че възрастните хора се нуждаят най-много от това да бъдат необходими. Разбира се, тук „да бъдат необходими“ не изисква големи постижения, а да помагат според способностите си, например в домакинската работа, да спортуват или да участват в културни мероприятия. Използвайки своя опит, някои възрастни хора могат да участват в благотворителни дейности, за да дадат своя принос за обществото.

С напредването на дигитализацията на обществените услуги, възрастните хора се нуждаят от младите да им помогнат да усвоят новите технологии. Според свързано проучване 80% от анкетираните хора имат желание да учат, но над 90% от анкетираните млади хора нямат търпението да им помагат за това. Истинската синовна почит означава да уважаваш родителите си, а истинското уважение е да се вслушаш в техните истински желания. И обществото и семейството не трябва да пренебрегват стремежа на възрастните към по-добър живот, а да зачитат тяхното достойнство, чувства и нужди.

Старостта, като юношеството и средната възраст, е част от житейския път на човека. Възрастните хора също трябва активно да се адаптират към старостта, като обективно осъзнават възрастта си, без да се изолират умишлено от обществото, а да бъдат независими, да участват в обществото и се самообогатяват. Практиката доказва, че съществува положителна връзка между социалното участие на възрастните хора и тяхното физическо и психическо здраве. Колкото по-активно е участието, толкова по-добро е физическото и психическото им здраве. Например, катедрата по философия в Пекинския университет е известна като „клуб на дълголетието“. От създаването си има над 10 души на възраст над 90 години, което представлява една четвърт, а повече от 20 души над 85 години, почти половината. Разследвайки тайната, Ли Джунхуа, професор по философия в университета, каза, че дълголетието има известна връзка с професията, обаче не е абсолютна. Академичните науки и кариерата са основна част на живота на тези професори. Това показва, че работата може да освободи възрастните хора от изолацията и самотата, докато интегрирането в обществото може да накара възрастните хора да почувстват лична стойност и удоволствие.Това показва, че работата може да освободи възрастните хора от изолация и самота, докато интегрирането в обществото може да накара възрастните хора да почувстват лична стойност и удоволствие.

За спокойното справяне със застаряването са необходими общите усилия на цялото общество, което има задължение да създаде приятна среда за обучението, дейността и забавленията на възрастните хора. А семействата са отговорни да им помогнат да си повишат самочувствието, да разчитат на себе си, да бъдат самостоятелни и да се обичат. Тяхната положителна нагласа и предприемчив дух трябва да бъдат подхранвани.