Джасичюдън – първото село на тибетския танцов театър

По спретнатите улици, сгушени сред дърветата в кварталната общност Джасичюдън, разположена в град Шаннан, Тибет, е пълно с туристи, които посещават това тибетско село с хилядолетна история.

Легендата гласи, че през 15-и век създателят на тибетския театър Тандундзиебу събрал пари за построяването на мост до селото и основал една от театралните школи, а тукашното изкуство се разпространявало през следващите 600 години. Ето защо районът е известен като „първото село на тибетския танцов театър“, разказа началникът на кварталната общност.

Тибетският театър има дълга история, той е комплексно изкуство интегриращо песни, танци, изпълнение, вокално пригласяне и сценарий. Местните хора го наричат „театър с маски“, защото маските в различни цветове носят различен смисъл. А театърът Ялунджасисюеба принадлежи на школата, използваща бели маски. Тибетският танцов театър е включен в списъка на националното нематериално културно наследство през 2006 г.

„Тук всички могат да играят театър и обичат да го гледат“, каза 49-годишният Нимацъжън, който започва да учи изкуството на 16-годишна възраст с майстора Баймадунджу. Като наследник на нематериалното културно наследство той преподава театъра на младите всеки ден. „Мелодията и сценарият на школата Джасисюеба се различават от другите тибетски театри. Актьорите носят жълти маски и съдържанието на изпълнението се състои от началната церемония по излизане на сцената, официалното изпълнение и поздрави в края“, добави още той.

В момента в Джасичюдън живеят 129 семейства или общо 513 души. Преди мирното освобождение на Тибет през 1951 г. в района е разпространено феодалното крепостничество, а под маските на тибетския театър, символизиращи щастие и радост, се крият горчивината и страданието на крепостните селяни.

„Тогава в селото живеят крепостни селяни и чаба, т.е. собственик на малко парче земя. Повечето селяни от поколения наред трябвало да играят театър“, спомня си 79-годишният Цижънуанму. През онова време петчленното му семейство отглеждало 0,2 хектара земя и живеело в две ниски кирпичени къщи.

Днес семейството му вече е настанено в сграда в тибетски стил с кухня, складово помещение и тоалетна, на втория етаж има голяма всекидневна и 4 спални.

„Това в миналото беше немислимо, можехме само да сънуваме подобен дом!“ Мислите на стареца с връщат от преди освобождението. „В старото общество фестивалът Сюедун беше за забавление на благородниците в Лхаса и съвпадаше с натоварената есенна жътва и земеделие. Но селяните трябваше да ходят в Лхаса да работят за тибетския театър. Голямата ми сестра Суоланджуога се разболя от изтощение и не можеше да плати за лекар, за съжаление тя почина“, каза още старецът.

Промените започнаха от 1959 г., когато в Тибет се проведе демократичната реформа. Заедно с другите села в района Джасичюдън се съживява. Предишните крепостни селяни се превърнаха в собственици и получиха земя и животни. Бяха изпълнени с желание за живот, изхранваха семействата със собствените си ръце и си построиха къщи.

Промените се ускориха от 2005 г., и същата година гр. Ухан помогна за построяването на първия асфалтиран път в селото. Благодарение на добрата политика местните селяни си купиха машини да участват в строежа на проекти или работят извън района. През 2016 г. селото се избави от бедността. През 2020 г. провинция Анхуей и гр. Шаннан съвместно вложиха 50 милиона юана за подобряване околната среда в селото и развитие на селския туризъм. 　　

„Преди ние играехме театър за благородниците, а сега той олицетворява нашия хубав живот“, каза Нимацижън. За да се насърчи традиционната етническа култура и развива селския туризъм, през последните години той, който някога е бил неграмотен, започва да учи тибетската писменост и успява да събере театрални сценарии от 80 хиляди думи, като същевременно е обучил над 30 наследника на изкуството. Театралната трупа на селото вече притежава материали за спектакли за 8 часа.

Дауаджуома, дъщеря на Цижънуанму, която се включва в трупата на тибетския театър Ялунджасисюеба през 1991 г. е на сцената вече от 30 години на. „Сега ние даваме вечерни спектакли за туристите, също събирания около огън, с цел туристите да изпитат истинския селски туризъм“, каза тя и добави, „Много обичам тибетския театър, за мен е голямо щастие да го играя“.

Семейният хотел Дауа в селото е построен изцяло в тибетски стил, характерни за който са белите стени. Вътре има четири спретнати и чисти стаи за гости, както и помещение за чай, душ кабина и кухня и WIFI сигналът е с пълно покритие. „Сградата и дворът бяха построени през 2020 г. с бюджет от близо 500 хиляди юана. Тазгодишните ни приходи достигнаха 25 хиляди юана“, доволен е 63-годишният Дауа от сегашния си живот.

През 2020 г. в кварталната общност Джасичюдън са открити 64 семейни хотели с общо 440 легла, които могат да приемат 20 хиляди туристи годишно и носят 545 хиляди юана доходи на селяните, плюс 283 хиляди юана от чайните в комплекса, годишните средни доходи на глава от населението достигнаха 28 хиляди юана.

„Селският туризъм увеличава доходите на местните хора, също и повишава известността на общността“, Нимацижън и други кадри планират да създадат туристическа фирма, предлагаща услуги с акцент върху тибетския театър, хотелите и туризма.

Нимацижън има две деца, едното е държавен служител, а другото се занимава с жилищен интериор в гр. Шаннан. „За щастие имам два внука и се надявам един от тях да стане наследник на школата Ялунджасисюеба от тибетския театър“, каза той.