Мо Хуейлан: Животът е низ от предизвикателства

На Световното първенство по спортна гимнастика през 1994 г. 13-годишната Мо Хуейлан изуми света със своето изключително трудно салто на смесена успоредка, което впоследствие бе наречено „салто на Мо“ от Международната спортна федерация. В допълнение, тя спечели няколко златни медала за китайския отбор на Азиатските игри през 1994 г. и на Световното първенство по гимнастика през 1995 г., както и сребърния медал в индивидуалното състезание на прескок на Олимпийските игри през 1996 г. Блестящата спортна кариера обаче е само една част от живота на Мо Хуейлан, която непрекъснато предизвиква себе си.

Повечето гимнастички започват да тренират още от малки и Мо Хуейлан не е изключение. Когато гледала как Ли Нин печели златен медал на Олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 г., 5-годишната Мо Хуейлан решила, че иска да тренира гимнастика. „Видях Ли Нин по телевизията и си помислих, че е много смел. След това казах на баща си, че искам да уча гимнастика”, спомня си Мо Хуейлан. По онова време спортната гимнастика била много разпространена и популярна в Китай. Училището по спортна гимнастика в град Гуейлин набирало ученици. Учителката, отговаряща за приема, похвалила фигурата и физическата форма на Мо Хуейлан и баща й решил да я запише.

Много от децата се страхували от трудните и изморителни упражнения в училището, включително Мо Хуейлан. Имало е случаи, в които са бягали от тренировки и са се прибирали вкъщи. „Тогава не участвах в никакви състезания, или нямах никакви резултати в състезанията. Не виждах никаква надежда и смятах, че всичко това е много скучно и няма смисъл. Исках да се откажа“. Едновременно с това, обучението е изморително, стандартите за цялостно качество високи, както и за способностите на децата. „Изисква се да имате много добри баланс, координация, смелост и сила, както и способност за контрол на тялото“. Повтарянето на движенията безброй пъти е скучно и трудно за децата.

И родителите, и треньорите смятат, че Мо Хуейлан има талант в гимнастиката и я окуражават да продължи. „Заради подкрепата на хората около мен и постепенното ми израстване, реших, че след толкова години неуморни тренировки трябва да се опитам да постигна резултати и исках да спечеля шампионат. Така че с тази цел постепенно започнах да тренирам по-активно,“ разказа Мо Хуейлан. След това Мо вече не искала да бяга от тренировки. Вместо това тя си поставила още по-високи стандарти. „Постепенно осъзнах духа на спорта - да не се отказвам“.

Треньорът възлагал големи надежди на Мо Хуейлан, чийто талант бил неоспорим. Той я накарал да тренира изключително трудно завъртане, което по принцип се изпълнявало на успоредка в мъжката гимнастика и трудно за изпълнение от жени. Мо Хуейлан обясни: „Сравнително казано, способностите и физическата сила на момичетата са по-слаби от тези на момчетата. Когато момче се завърта, скоростта не е ограничена, но при момичетата е ограничена". По това време гимнастичките трябвало да разчитат на техника, сила и способност за преодоляване на препятствията на гравитацията.

Когато за първи път пробвала това салто, Мо трудно гарантирала, че всеки път може да завърши успешно. Падането тежко от успоредката се превърнало в нещо обичайно по време на тренировките. „За това завъртане много пъти съм си чупила ноктите и съм си чупила зъби.“ Въпреки че Мо Хуейлан говори за това преживяване спокойно, може да се усети, че това е бил труден период в живота ѝ“. „По това време треньорът също ме насърчаваше, казвайки, че това салто е уникално и че никоя гимнастичка не го е изпълнявала. Ако сега се откажа, всичките ми усилия ще бъдат напразни“. Думите на треньора се запечатват в съзнанието на Мо Хуейлан и се превръщат в мотивация да продължи.

Благодарение на упоритостта си Мо Хуейлан жъне успех след успех на спортния подиум: „Когато стъпих на най-високото стъпало на подиума, бях много щастлива и уверена. Изключително горда съм, че успях да сторя това много пъти“.

След като прекратява спортната си кариера, Мо си поставя предизвикателства в други сфери, готова за нови подвизи.

Мо Хуейлан се връща в училище и се отдава на обикновен живот в кампуса. Само от време на време, когато старите болежки се появят, тя си спомня за онези вълнуващи моменти от миналото. Всъщност Мо Хуейлан е получавала покани за високоплатени позиции от няколко отбори по гимнастика. Но по една или друга причина е отказвала всички. Гимнастиката е била нейната младежка мечта. Тя е работила усилено, стигнала е върха, но е била и на дъното. След всичко това, решава да се оттегли и спусне завесата на тази прекрасна мечта.

По-късно Мо Хуейлан следва в катедрата по журналистика на Китайския народен университет. Това е съвсем ново преживяване за нея и тя се пристрастява към журналистиката. След дипломирането си, през 2001 г. тя започва работа като водеща в сателитната телевизия „Феникс“.

При избора на кариера, Мо Хуейлан се лута известно време, но все пак залага на познатата сфера, спорта, но този път като аутсайдер. „Журналистът винаги се е занимавал с треньори и спортисти. Мисля, че може да продължа страстта си към спорта чрез журналистиката“. След години в отбора по гимнастика, Мо Хуейлан бе изправена пред предизвикателството как да се интегрира в новата среда. „Когато спортуваш няма нужда да мислиш много. Съсредоточавах се повече на тренировките и състезанията. Но след като започнах наистина да работя, освен фокуса върху собствената си работа, трябваше да се справя и с различните отношения и комуникация с другите. Работата, като спорта, е процес на постоянно учене и изследване“, споделя Мо Хуейлан.

Откакто започва кариерата си в медиите, Мо Хуейлан успява да натрупа нови фенове и пътят ѝ тръгва нагоре, сякаш отново е достигнала върха.

В свободното си време тя се занимава с различни хобита, като автомобилни състезания и голф. Дори успява да вземе квалификация за автомобилен състезател. Докато се забавлява, тя намери и своя любим човек тук. Той е състезател и коментатор на състезания. Техният опит донякъде е сходен и двамата винаги има какво да си кажат.

Освен личната си кариера, Мо Хуейлан е и щастлива майка. Тя се вълнува особено много за това, децата ѝ да бъдат просветени в спорта. Тя каза, че ще позволи на децата си да опитат много видове спортове. „Нека те да разбират спорта и изградят добри навици, да превърнат спорта в част от живота си“. Мо Хуейлан се надява децата ѝ да бъдат щастливи и здрави. Въпреки че тя има изключителни постижения, рядко говори с децата си за миналата си слава, но винаги им разказва, че успехът изисква упорита работа.

Сега тя е на 41 години. В свободното си време често популяризира благотворителни инициативи. През 2020 г. заедно със семейството си прави кампания за спорт в домашни условия и насърчава хората да спортуват.