10 години, 3 милиона безплатни хлебчета

След повече от 10 години и 3 месеца работа и раздадени над 3 милиона китайски хлебчета мантоу, магазинче на улица Хубин в град Шъшъ провинция Фудзиен най-накрая затвори врати.

За първи път то заработва на 3 август 2011 г. Още от самото начало собственикът решава да раздава безплатно мантоу на бедни хора. От първоначалните 3000 на ден до 400-500 на ден тази година, според груби изчисления, за десет години магазинът е раздал повече от 3 милиона мантоу. Доброто дело не остана незабелязано и получи похвала от различни обществени кръгове.

Собственикът на магазина г-н У е от провинция Хунан. След дипломирането си от университета, финансовто му положение не е особено добро и изпитва затруднения. Впоследствие отваря магазин и почва да печели пари, като решава да се отплати на обществото в града като раздава безплатно мантоу.

На табела, окачена на входа, пише: „Всички хлебчета мантоу в този магазин се дават безплатно на бедните хора и не се продават. Моля, ако сте съкратен работник в трудно положение, бедно семейство с ниски доходи, или току завършил безработен висшист, безпомощен възрастен човек, чистач, бездомен...“ Десет години табелата не е сменяна.

На 22 ноември г-н У каза в интервю пред медия, че основната причина за затварянето на магазина е, че с развитието на обществото бедното население е намаляло и търсенето на безплатни мантоу е намаляло много. Магазинът имал вече повече формален, отколкото практически смисъл.

В 6 часа сутринта 65-годишният служител Джън Сянгуей отваря вратата на магазинчето. Мисълта за затварянето го държи буден цяла нищо. Сутринта основните клиенти са уличните чистачи, на които той раздава над 200 мантоу.

Ху Хъпън, 68-годишен служител по чистотата, е свикнал да яде мантоу за закуска, но се върнал по обяд, когато научил, че магазинът ще бъде затворен. В началото на миналата година Ху, който се занимавал със земеделие в родния си град в Хубей, дошъл в Шъшъ да работи като санитарен работник, за да издържа семейството си. С месечна заплата от 2300 юана той успявал да спести 1900 юана, което означава, че преживявал месеца с едва 400 юана (100 лв). „Не мога да пуша или да пия алкохол. Купувам си зеленчуци и си готвя сам, а само няколко пъти в месеца мога да си позволя да ям месо. Този магазин за мантоу ми помогна много да спестя пари“, каза Ху. Всеки ден закуската му е била безплатно мантоу и каша, струваща 1 юан. Изчислено по този начин, той можел да спести 3 юана на ден и повече от 100 юана на месец, което е бюджетът на Ху за месо.

В 6 часа вечерта на 15 ноември магазинът официално затваря врати. По отношение на бъдещето г-н У споделя, че след като кариерата му се стабилизира, той ще продължи да се занимава с благотворителност, ако е по силите му.

Как господин У обяснява идеята си зад благотворителната инициатива: „Завърших университет през 2006 г. и работих последователно в град Ханджоу провинция Джъдзян и в провинция Гуандун. По това време месечният ми доход беше само 800 юана и животът ми беше сравнително труден. През 2009 г. заминах за провинция Фудзиен, за да се занимавам с фотоволтаичната индустрия и печелех повече от 100 000 юана на месец. Контрастът на ситуацията беше доста голям. Сещайки се за трудностите си в миналото, исках да направя нещо, с което да се отблагодаря на обществото“.

Основната причина, поради която избрах да отворя магазин за мантоу е, че е по-практично и евтино, което може да е от полза за много хора, които са в трудно финансово положение. Освен това цената на брашното, захарта и т. н. е ясна и може да се определи количествено. Мисля, че моделът на магазина за мантоу ще е по-лесен за възпроизвеждане в бъдеще“.

Защо е избрал обаче да отвори магазин именно в провинция Фудзиен? Г-н У така отговори, че по това време фабриката му се намирала в Дзиндзян, близо до град Шъшъ, който често посещавал. „Видях много събирачи на отпадъци и скитници в района на стария град. Имаше много хора, нуждаещи се от помощ, затова реших, че там е по-подходящо“, разказва той.

„По това време планирах да отворя един магазин през първата година и да ги увелича до 3 до 5 през втората година, отваряйки магазин за мантоу на повече места, където е необходимо, и помагайки на повече хора в нужда. Тъй като бизнесът ми не потръгна не успях да отворя повече и много съжалявам“.

Г-н У каза, че месечният наем на магазина в началото бил 3000 юана. По-късно наемодателят научи, че доставям мантоу безплатно, така че ми свали наема с 500 юана. Месечните разходи през първите пет години бяха около 30 000 юана, а сега са около 10 000 до 20 000 юана на месец.

Г-н У разказа още, че в началото имал много работа всеки месец и раздавал повече от 3000 мантоу всеки ден. По това време се надявал, дори да увеличи тази бройка и помогне на повече хора в нужда. По-късно, след 2017 г., броят на доставяните всеки ден мантоу постепенно намалявал и сега са около 500 на ден.

С развитието на обществото и резултатите от борбата с бедността в страната броят на бедните също спадна, а търсенето на безплатни мантоу намаля значително.

Що се отнася до това, дали други дарители са помагали на магазина, г-н У каза: „В началото не исках да приемам дарения, защото направих това едва след като има възможност. Ако отворя магазин, но се нуждая от дарения, не мисля, че това е правилно. И ако става дума за дарения, аз трябва да съм отговорен към всички, например да публикувам много данни и суми, с което не мислех, че ще се справя сам и щеше да ми отнема много време“.

„По-късно ме намери един репортер и обсъди това с мен. Мисля, че тъй като всеки има желание за дарение, и това също е добронамереност, така че го приех. Изобщо не е както някои медии писаха, че каналите ми за средства са прекъснати и затова съм приел дарение. Това не е така. Освен това бях много трогнат от дарението. Спомням си, че няколко души ми даряваха всеки месец от началото до края. След толкова години получихме около 630 000 юана. Сега магазинът ми е затворен , наистина се срамувам от това“.

„В това общество все още има много добри хора!“ През последните няколко дни хора се свързваха с мен и изразяваха желание да продължат да даряват, но отказах. Максималната сума е 100 000 юана. „Повечето хора не искат да оставят имената и информацията си за контакт, а просто да направят анонимно дарение!“ Има и много добри хора, които дариха дрехи и храна и т.н., и ме помолиха да ги дам на нуждаещите се“. В квартала срещу магазина живеят много бедни мигранти от селата. „Спомням си, когато в началото, имаше един стар ветеран, който караше колело, за да вземе две мантоу всеки ден. Благодарствените писма, които ми пишеше, все още ги помня. Като си помисля, че той е отдал целия си живот на страната, а сега може да приеме малко добрина от нашите поколения, мисля, че си заслужава и съм много трогнат“.

Относно бъдещите си планове г-н У каза, „В бъдеще вероятно ще изчакам бизнесът ми да се стабилизира и ако имам възможност, ще продължа да се занимавам с благотворителност, но може би не чрез безплатен магазин за мантоу, а лично да помогна на повече хора в нужда.